Забавянето на света Свободата да бъдеш себе си

Пролетно прочистване на духа

Години наред човек изпълнява роли наложени от обществото, родителите, семейството. Училище, университет, социална среда- искаш да отговориш на изискванията към теб, защото от това зависи успехът ти в обществото. Не можеш и да си представиш живота извън очертаните параметри на работната среда. Контактите, връзките, формалностите диктуват начина на живот. Когато в един момент се случи да напуснеш познатия свят на „ставане-потегляне за работа-прибиране привечер“, сякаш не можеш да разпознаеш себе си. Сякаш ти е отнета същността. Какви всъщност велики дела са се случвали между девет и пет? Малко творчески труд и много рутинни задължителни, напрягащи и изстискващи енергията ти срещи и контакти от всякакъв вид. Преструвки, премълчани несъгласия, дребни хитрости и, поглъщане на отрицателна енергия в големи дози.В първия момент, когато се окажеш без дневната си дажба обаче, се чувстваш като в абстиненция. Лишен от познатата отрова. Как да преболедуваме това? И защо е трудно? Защото настъпва времето, в което виждаш себе си отблизо. Не през очите на другите . И е време да започнеш да осъзнава с истинските неща, които имат отношение и значение за теб.
Добре дошъл в собствения си живот.


Той се състои в голяма част от всичко онова, което си правел преди между другото. Между другото си пребивавал в къщи между другото си обръщал внимание на деца, полагал си грижи за родители, дарявал си внимание към приятели. Между другото си правил дори нещата, които обичаш. С хората, без които не можеш.
Но дошло е време за прочистване на съзнанинето и битието от излишните неща. Да „изчистиш къщата“ не само от стари снимки, визитки, предмети, а от  всичко, което те обвързва с несъстоятелни отминали преживявания. От изкуствени и натрапени роли и светове.
Да прекарваш време с хора, които наистина значат нещо за теб и те обогатяват, както и да се учиш да избягваш онези, които нищо не значат за теб.
Да намериш нова връзка със себе си, да откриеш занимания и дейности, които носят радост за душата.
Да потърсиш връзки и места , които са значели нещо за тебе, без да се страхуваш, че няма да ги откриеш. Връзката е със тебе самия. Мюриъл Спарк има един прекрасен роман „Морето, морето“- главният герой, пенсиониран режисьор, напуска градската суета и купува къща на брега на морето в селото, където трябва да намери ученическата си любов. И, въпреки че се разминава със спомена, открива себе си.
Да преоткриеш семейството и удоволствието да наблюдаваш и опознаваш своите хора. Докато си работел не ти е оставало време да забележиш как децата растат. Внуците-също. Намери път към тях и стани част от живота им.
Идва време и да поглезиш себе си. Да обичаш себе си. Да се наслаждаваш на това, което правиш. Да използваш въображението си за собствени преживявания и открития. Можеш да започнеш с малки разходки в собствения си град. Преоткриваш познатото или откриваш непознати места. И се зареждаш минали и бъдещи истории. Кафененца, пресечки, задни дворове, покриви, мансарди, градинки и хора -всеки и всичко разказва истории.
Да сътвориш собствен стил на живот. В който има пространство за тебе и има пространство за важните хора. Без ненужни погледи назад.
Да изхвърлиш несъгласията и огорченията. Да простиш.
Време да обичаш. Отново. Наново. И истински.
Време за мимимум товар и максимум живот. Като на остров. Кои неща ще вземеш със себе си? Да си спомним тази игра.
Можем да го наречем време за минимализиране и отваряне на пространство за истинските неща.
Може да започнеш от дребните неща
Визитките. Колко пъти ги преподреждам, и сортирам- много малко оттях ми се откъсва от сърцето да изхвърля. Макар че все повече имена или не ми говорят нищо, или , ми напомнят случайни срещи и човешка суета.Същото е и с телефонните номера. Съкровено пазиш имена и адреси на хора, но колко от тях след променения ти статус, са звъннали да те питат как си?
Дрехите- колко излишества. Струва лиси да пазиш неща само заради сантименталната им стойност
Предмети –спомени, натрупали праха на забравата. Най-ценните са в ума и сърцето. Някои могат и да останат.
И отваря пространство за нови преживявания и спомени. С други думи, хубавите неща предстоят- а от миналото взимаме със себе си само това, което помага да се продължава напред.