изкушението като изкупление

„И не ни навеждай в изкупление“ - ама много правилно е редактирал  днешният български премиер светата молитва. Това е "Отче наш" за политици.   Нашата – „не ни въвеждй в изкушение“ си е от време оно неизпълнима.  Само дето след тези избори може и да има  политически изкупления. Ако  ние престанем да се изкушаваме за пореден път от лукаваго.  Така че да погледнем следизборно с трезви очи.

 „ Само за лековерните несъществуващото  се предава по-лесно с думи от съществуващото..“ , казва Херман Хесе  в „Игра на стъклени перли“. Политиката също е игра. Игра с несъществуващото 

Следизборно обаче, картите се поразбъркаха и съществуващото стана много  интересно за интерпретация. Затруднени са не само социолозите, макар че те се интересуват само от- кой с кого и накъде, а не от  несъществуващото- възможност за  политика без втори план, политика на моралните основания.

Какво се наблюдава на политическата сцена- вътрешнопартийни козни по всички фронтове, дрънкане на оръжие и бойни напеви. Задкулисието излезе на яве и, о миг, поспри-можем за малко, преди да се е спуснала завесата отново, да научим повече за цената на победата  и в нея да прочетем загубата, която ще  плащаме всички, ако пак се изкушим от несъществуващото. Преди на авансцената  да излязат маските, не истинските играчи. И вероятно привидно отново всичко се върне по местата си. Позициите на играчите засега  видимо са разместени. Но, играта почна. И понеже всеки е загубил повече, отколкото е заложил, в загубата можем да разчетем печалбата.

Бойко Борисов, набрал скорост от победата,  сипе огън и жупел срещу управляващите. Играта за него е загрубяла, особено след произнасянето на ефективната присъда спрямо Цветан Цветанов. Той обаче осъзнава, че ако  не реализира тази печалба веднага, а това няма как да стане, няма да му е лесно. Каква му е играта? Ухажването на  ДПС носи колкото обещания, толкова минуси. Самото ДПС спечели безапелационно в   ромските махали. Но тази безапелационност  припомни факта, че там живеят хора, за които и една почерпка е благо и за това са виновни тия, които се сещат за това само по избори.За които политиката е еднократно раздаване на кебапчета.   Моля, кой ще раздава кебапчетата следващия път? Бареков и Борисов? Дали ама надали.

БСП  виси на една газова тръба. Със сигурност Станишев е големият губещ, ама не го е осъзнал. За самото БСП не е чак толкова драматично. Без съмнение ситуацията за управляващите е патова. Дошли на власт след неспечелени избори, загубили и европейските, те нямат аргумети да продължат да държат властта. Сделките излизат наяве – 15-15, Бобов дол, Достена Лаверн, вътрешнопартийни несъгласия. АБВ-то на политиката им се е загубило от поглед. Но  ги причаква на следващия изборен хоризонт.  Младите в партията искат да превърнат загубата в печалба за партията и за себе си. И да излязат чисти и неопетнени на европейската сцена. Ще стъпят ли здраво на нея, или ще продължават с азбуката на разделението?

ББЦ  би трябвало да ликуват. Бареков  дори реди кабинет. Но зли езици разправят, че щял да бъде изместен от Димитър Абаджиев. Успехът на прохождащата партия е вгорчен от изтичащи информации за недоволства отстрана на   далите парите за него. Парите били много повече, от спечеленото. Така че  Бареков може да се окаже картонена фигура в ръцете на играч, подредил картите си така, че друг да излезе начело. На Бареков все пак едно евродепутатско място остава. Какво ли ще сложи на сергията   в европейския парламент? Всъщност, той  вече сложи. Иска заместник-председателско място на коя да е европейска партия. Ни повече, ни по-малко.

„Атака“. Какво беше това? Страшно гледаща маска от Билбордове по стъгди и площади. Зад портрета няма човек. Като магьосникът от Оз. Картонена глава. И слава богу. Тук печалбата е за гражданите. Все пак да внимаваме да не изскочи пак иззад някой храст.

Има обаче човек, неангажирал се с изборен портрет, но уачаствуващ в тези избори- Иван  Костов.  Дългата му ръка намества фигури тук и там . И сякаш целта му е  дясното все да е в губеща позиция. И да си седи вечно на резервната скамейка. Дали зад Костов от ляво няма още един играч?

Макар всички привидно да съжаляват Меглена Кунева, тя  май излиза чиста от играта като морален победител. Задкулисната игра й направи услуга. Защото  макар   че няма да отиде в Европарламента, спечели морален кредит. Защото макар че бе наясно с игрите срещу себе си,  води кампания „един за всички“- загуби, но остана вярна на мускетарския обет. Така  остана почтена към гласувалите за нея, и към себе си – в името на ценностите, които би трябвало да ръководят политиката на видимостите. Печалбата е и за  нейната партия, която  има шанс да продължи напред. Начело с нея.

 И тук е резонният въпрос, непреодолима норма ли са  игрите или сделките в политиката ? Които преди изборите се случват на тъмно, след изборите излизат наяве, защото неспечелилите с гневен патос ги разобличават, но спускат завесите за собствената си политика, ако дойдат на власт. Въпросът кога ще са парламентарните избори или, колко предсрочни ще са, е равнозначен на възможностите за прегрупиране на играчите , неутрализиране на загубите и установяване на нови зависимости.

Какъв е шансът ни междувременно  да разграничим съществуващото от несъществуващото,  и заложим не на онова,  което ще преповтаря до безкрай познатите екшъни, а на печелившото в името на нормалната политика без задкулисия?

Както и да направим разлика  между „изкупление“ и „изкушение," и накараме някои да изкупят греховете си. За да не се изкушаваме от тях.

И нека спрем да се занимаваме и четем видимостите през призмата на шоуто. Кой кого прецакал и изиграл.  Колкото и да е забавно това.  Да облечем с думи съществуващото и и каквото е, да му подадем ръка.  Да отворим пространство за съществуване на реални думи и  дела.