Презареждане

Живот в повече.

Лятото. Времето, в което се случват нещата. Събират се спомени. Нежности, Очаквания и Осъществявания. През лятото си себе си. Общуваш с приятели. Събуждаш любовта. Връщат се и си връщаш децата. Сякаш със свалянето на дрехите, се оголва душата цялата и нейната беззащитност те прави не по-слаб, а по-силен и щастлив. Ако я чуеш какво ти казва.Тя иска да ходиш бос по тревата, да целуваш децата си повече и  да усещаш любимия  до теб. Да палиш огън и събираш съчки за огъня.Да предизвикваш себе си. Да правиш малки безумия. Да срещаш и изпращаш. Да обръщаш гръб на познатото и остарялото. Да правиш открития. Да изненадваш себе си. Време за магии, и овладяването им:учиш се  как да спираш времето и   консервираш мигове-вечности. 

Лятото е времето, в което книгите стават GPS за душата. Четеш това, което сърцето иска да разбере и научи . И откриваш световете, които си загубил и ти липсват. Ако разровиш старата библиотека, ще те намери поне една книга от детството. И ще ти подскаже, какво ти липсва и какво си забравил за себе си . Ще те научи как да си властелин на собствения свят.
Прочети стихотворение. Прочети го на глас на любими хора .
Време за пречистване и прочистване. За раздяла със стари и ненужни товари. Проветри гардеробите Изхвърли излишните  неща. Но не и старите обувки, които знаят на къде водят истинските пътища които  разказват истории.
През лятото светът е безкраен. Има хиляди посоки и сам решаваш накъде да тръгнеш. Тръгни извън коловоза. Лятото може даже без море-без Лозенец, Иракли, Силистар.

Време е за музиката на  душата. Тя е звучи в  клоните, отеква в капката дъжд,  приглася от върха на скалата, зарежда  сутрешния изгрев и разхлажда с ритъм горещото пладне. Особено  е хармонична привечер , когато леда в чашата пречупва слънчевия лъч и те води към  дъгата.

 

 


Бъди с децата си. Влез им в обувките. Научи от тях нови неща. Стани част от живота им. Научи какво обичат, какво харесват, накъде са устремени душите им.
Пропусни шумните купони.
Намери време за забравените близки и приятели.

Разходи се в собствения си град по непознати улици.

Разходи се в чужд град сам. Без пътеводител и открий своето място.
Измисли история бъди герой в нея– събраните камъчета от него и този път ще те отведат до храма на сърцето.

Разпознай нови аромати в светлината на утрото. Как ухае росата, детелината, тревата преди да пожълтее от слънцето, пръстта след дъжда..


Звуците—на нощта, звездите над теб- научи едно съзвездие повече и разпознай една пойна птичка Пожелай си падаща звезда и я виж.
Радвай се и на слънцето и жегата,и на дъжда...

Колко много неща за правене през твоето време-лятото.

Сам избираш-дали това е Товоето лято.

 Лятото, в което събираш съчки за зимата.

Посрещнах и бях с децата си- разпознах себе си в тях, научих повече за чувствата и емоциите . Върнах си чувствата и  безразсъдството. Катерих сипеи и урви , и усетих силата на мускулите си и еуфорията от адреналина пак. 
Слушах . Ходих по росата. Ходих по света . Открих и намерих. Върнах пиятелство. Четох..
Всъщност, лятото не е свършило още, а и никога няма да свърши . Но ме научи:
Да бъда различна И да не се сърдя за това.

Да живея във
„Веселите небеса“ по
  Александър  Вутимски :

Не се сърди, че си различен,
Че не приличаш на околните
Ти виждаш, че децата тичат
И гледат бягащите облаци.

Обичай вятъра, водата-
Върви, свири и пей с дъжда.
И през безкрая на света
Танцувай сам във здрачината.

Очите ти ще гледат синьото,
Огромно, хубаво небе..
И в тая весела пустиня
Ще се зараждат цветове...

Ще заживееш със вселената
И дървесата ще цъфтят-
Тъй както хората растат
И се променят континентите

А в зрялата си възраст сам
Ще слезнеш кротко между хората
И с прости думи ще говориш
За веселите небеса.