Вдигането на рейтинга не става само с надуване на фанфарите

 Предстоящата 80 годишнина на БНР се използва като удобен повод за връщане на погледите към заглъхващата слава на медията. След показни турнета на радиооркестрите насам и натам , на хоризонта се очертава грандиозно събитие  в зала „Арена: музиката от филма „Властелинът на пръстените“, предстои да бъде изсвирена от оркестъра на „властелина на ефира“. Така нарича радиото, а може би по-скоро себе си, новият му началник. Какъв размах и полет на въображението! Ще успее ли обаче, патетичният фойерверк да скрие нелицеприятния факт, че рейтингите на всички програми, иначе казано, мерилото за ефективността на същинската радиоработа, се сриват фатално надолу. Или надуването на фанфарите ще продължи, докато титаникът на медиите , БНР, потъне съвсем под повърхността?

Как радиото се върна в аналоговите предисторически времена? И като управленски манталитет, и като етап на развитие?
Няма какво да се лъжем, дигиталната революция е в ход. Нови медии- качествени уеб сайтове и блогове,  заемат мястото на старите и печелят авторитет и популярност. В тази динамична среда все по- малко се забелязва как БНР изчезва от хоризонта. Лошото е, че самото радио, или хората, които би трябвало да се занимават с неговото развитие, не си дават сметка за това. Радиото сякаш е приспано и сънува все още славните си отминали времена, когато бе марка за качествена журналистика и лидер в рейтинговите класации, без да е необходимо да се самообявява за нечий „властелин“.  Рейтингите говореха достатъчно. Те бяха  и основен стимул и средство за ефективна програмна политика. Сега те се оказват изхвърлени от употреба. Счупеното огледало обаче, не успява да скрие истината.След година и нещо управление в пълно мълчание относно състоянието на програмите, дори приятелска агенция не може да излъже съвсем: Месечните и седмичните аудитории на програмите падат драстично: на Хоризонт са съответно: месечен обхват 20,1%, седмичен-..16,8% ." Хр.Ботев"- месечен 3,55%, седмичен-2,4%.. Програма .“София“-   изследванията май не могат да я хванат, вероятно е под нулата.
Само преди година и половина Радиото имаше своята концепция как да отстоява марката за качество на националната медия и как да оцелява и се развива в новата медийна среда.
„Хоризонт“ още беше новинарският лидер. “ Христо Ботев“-бе културна институция. „София“-профилирана уникална регионална програма . Създаде се „ Бинар“-първата мултимедийна програма в Интернет....
И,тъкмо , както каза един познат, радиото бе изградило ракетната си площадка, някой го качи отново на каруцата и пусна по коларския път.
Абсурдно е да си представиш, че в бурното, вече второ десетилетие на 21 век, време, в което традиционните медии загиват и желаещите да оцелеят търсят нови и нови пътища за развитие и себедоказване, на национална медия,с ясно изградена визия за трансформация , която е забила колчетата в новата дигитална ера, някой може да спре развитието.Че може да бъде назначен човек , който живее със спомените си за медията от преди 15-20години и е способен да управлява радиото като в средата на 20 век,  когато да ръководиш, означаваше  да   диктуваш.Сега е време да се навигира в неизвестното. затова са нужни  визионери, не началници.
Стагнацията е един от белезите, които не могат да прикрият неефективното управление: спрени предавания, назначени специални надзорни съвети. Освен опити за контрол на съдържанието, не са предприети никакви мерки за разширяване на аудиториите.   Единственото ново предаване комай е „Часът на директора“- но не противоречи ли тази ефирна  новинка на ЗЗРТ?
Във 21в, векът на новите технологии, няма вече такова нещо, като „радиото каза“, директорът рече, и пр. за новите аудитории. Вече не може да се говори от позициите на властта. Не можеш да поучаваш, да назидаваш, да разпитваш, не си самодържец на информацията. Комуникацията, досега ръководена от медията, вече не е еднопосочна, а тече в две посоки. Няма всезнаещи журналисти послушна публика. Има равноправен диалог. Искат се нови умения за комуникация.  За да развиваш такава нова журналистика, журналистика в измерение:3.0, както я наричат в Европа, трябва самият ти да си много напред в мисленето, да разполагаш с познания и въображение, а журналистическата етика и морал да са ти ръководен ориентир.
„ Хоризонт“- с рейтинг паднал повече от 10% ? Там още има колеги, които уважавам. И знам колко могат.Те оцеляват поединично. Други не познавам- наемна сила, прехвърчаща от едно радио в друго.Такива, на които им е все едно дали са в национална медия, или в няой частен ефир.На тях, вероятно се разчита, да не забелязват какво се случва в „Старата къща“. Но вярвам, че духът на нюзрума, духът на новинарството и новаторството, е жив.
„ Христо Ботев“-седмичен рейтинг - 2,4%? Преди повече от 10 години, заради същия показател, Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори,АБРО, поиска нейното приватизиране по подобие на ефир 2 на БНТ. „Частник иска продажба на радио „Христо Ботев“,  пазя изрезка от в.“Сега“ от март 2005г . Частникът е сегашният социалист, Мартин Захариев.Тогава играчите на лавинообразно разрастващия се комерсиален пазар, заинтересовани от цялостното му приватизиране, допринасяха с публичното си говорене за изграждане на пренебрежително отношение към общественото радио като цяло и към програмата с културен формат. Нямало нужда от програма с културно съдържание. Затова пък медийната радиочалга заливаше пазара в изобилие, и пълнеше джобовете на раздаващите ефирни честоти. Радиа за един ден задръстваха ефира. Между впрочем, сегашният генерален директор е бил в същия приватизаторски хор, тъй като по това време се подвизаваше като радиочастник. Всички тези радиостанции- еднодневки, някой да си ги спомня, освен с един или друг скандал в жълтата преса? Те обаче, оставиха трайна следа в начина на мислене за националната медия.Тя е неудобна, защото пречи. Защото е призвана да създава съдържание. Да влияе и формира обществено мнение. Да е трибуна на свободното слово.
Новата концепция на програмата за култура „Христо Ботев“ на общественото радио в периода 2007-2010г. си постави задачата за промяна на тези комерсиални и профанизиращи медийната среда нагласи . Нови програмни подходи, и нова философия постигнаха немечтаните дотогава  7%-8%-до 10% слушаемост  във времето, когато европейските културни програми д се радваха на 4-5%. Концепцията „Културата-начин на живот“ проработи, защото ефирът се отвори за културни присъствия и дискусии, за обществени фигури, неподвластни на политическата конюнктура. „Хр. Ботев“ не само проследяваше развитието на новите тенденции в културния живот но започна да се превръща в център на културни събития. Културните салони на програмата се превърнаха в място за междукултурни диалози , изложби, спектакли, литературни четения , дискусии, радиотеатър на живо. Създадоха се първите мултимедийни продукти- дискове с текст, образ и звук- очертаващи пътя към ново мултимедийно бъдеще.
Тогава в радиото имаше екипен дух и общо разбиране както за съхраняване на традициите, така и за необходимостта от търсене на нови пътища на  развитие. Програма „София“ , бе любимо дете на творческия екип в тези времена, в които промените в радиото се случваха след творчески обсъждания и се черпеше се опит от дискусиите, водени в Европейския съюз за радио и телевизия,EBU. Тя бе профилирана умно, така че да стане интегрална част от културната и обществената столична среда. Това беше персонализирано радио по всички правила. „Часът на инфохолиците“-беше негова гербова марка- предаване, което възкресяваше интелектуалния дух на столицата. Създаден бе нов радиожанр - реалити роман. Традициите на софийските писатели Мирон Иванов, Петър Незнакомов и др, за разказването на история на щафетен принцип, бяха възродени от млади и талантливи журналисти с въображение . Програмата разказваше София, пресъздаваше София, носеше мъдростта на града и градеше връзката между поколенията. Сега щяла да бъде „младежко радио? С около 0, % слушаемост ? Само че днешните млади не слушат радио . Защото не са пред радиоапаратите, а са в Интернет.
Затова и бе разработена концепцията на Бинар. За пренос на съдържание на нови платформи. Радио за Не-аналоговите аудитории.
Така през  2011г.  БНР се нареди сред първите радиооператори в дигиталния дневен ред на Европа решени, по израза на Нели Крус ,“  радиото да е на чело на още една революция, цифровата революция“. И това бе не каприз, а повеля, за да да може да могат националните медии да продължават и да осъществяват  мисията си  да доставят качествено съдържание за интернет поколенията. Да спреш развитието в тази посока, да замразиш инвестирания ресурс в хора, студиа и апаратни, си е самоубийствено поведение.

По образец на Холандското обществено радио. Serious Radio, Radio 3 fm, Radio 3net - Румъния, BBC Radio1extra, BBC IPlayer и пр., както и с натрупания опит от участие в дискусии на форуми като „ Multimedia meets Radio“, “European radio days”, “Berlin summit”, бе разработена концепция, в която се залагаше на максималните възможности за предоставяне на съдържание в Интернет, съдържание с марката на БНР.
С възможностите на новите технологии бе разработена платформа, която предлага продукция в онлайн и офлайн вариант, както и възможност за продуциране на съдържание, генерирано от потребителя, възможност за разработване на мултимедийни експериментални формати, възможност, чрез втори стрийминг канал за излъчване на живо на концерти и спектакли на БНР , на партньорски културни институти, плейър за обработка и качване на най-доброто от Златния фонд, секция за собствен новинарски поток,стратегия за комуникация на съдържанието в социалните мрежи. Бяха заложени всички възможности за дистрибуция на съдържание съобразно новите технологии, с ясното съзнание, че тези възможности тепърва ще се разработват. Съуачастието на аудиторията се случваше не само през фейсбук и Twitter, но и чрез собствена комуникационна връзка.
Предаванията с камери на живо и със собствен чат за комуникация имаха тематики, съобразени с интересите на младите хора-екология начин на живот, познание за науката и света, пътешествия и откривателства. Тези предавания бяха водени от активисти лидери на мнения в социалните мрежи,разпознаваеми от аудиториите си  и това не бе самоцел, а налагащ се принцип на новите медии. Лили Маринкова е авторитет в ефир. В Интернет използвай разпознаваеми в мрежата имена. Това го казвам, не да обидя Лили. А да изтъкна един водещ принцип, неразбран от сегашното ръководство, което за да демонстрира дейност, ползва възможностите на Бинар за показване на ефирни предавания  и се гордее с това. Това обаче, няма смисъл и цел. Тези възрастови аудитории 55+, които слушат ефир, не посещават Интернет. А целта е, да разширяваш аудиторията си. Така и БНР, като национална медия, върши обществената си функция. А не се затваря в аудитория 55+, каквото е сегашното състояние.
Сега няма Радио за младите в Интернет Има нещо като сайт с неясно съдържание. Притурка към сайта на БНР. Предаванията са сведени до видеоклипчета. Премахната е възможността за персонализирана комуникация. Разхвърляни самоцелни текстове с нефокусирано съдържание, не давт яснота, кои са целевите аудитории. Студийният мултимедиен комплекс не се развива и не се използва неговата необятна възможност за продуциране на мултимедийно съдържание. А се предвиждаше разработката на детски мултимедийни програми, радиотеатър, концерти. Възможностите на втория стрийминг канал  за доставяне на специализирано съдържание на живо- концерти, фестивали, спортни събития, също е неизползваем.
Бъдещето на радиото остана в миналото. И надуването на фанфарите за 80-тата му годишнина, не може да прикрие този факт.
Вярвам обаче, че потенциалът и възможностите са налице. Защото националното радио е по-голямо от всички, които се заемат спрямо собствения си рейтингов ръст да го ръководят. За да продължи да бъде марка, обаче, трябва както уважение към постигнатото, така и стратегическо мислене за развитие.
Поредните задаващи се нови политици  трябва да се замислят. Законът за радиото и телевизията- ЗЗРТ, отдавна е изживял времето си.И той е останал в средата на 20 век. За него например, нови медии не съществуват.Затова като законодателен орган, следващото Народно събрание трябва да предвиди текстове, гарантиращи както устойчивостта и приемствеността в развитието на обществените медии,тук вече включвам и БНТ, защото бъдещето на тяхната съдба е обща, така и шансове за тяхното усъвършенстване и модернизиране. Защото в новите ценности, записани и гласувани от Европейския съвет за радио и телевизия, чийто членове сме, точка 1-ва гласи: „във връзка с предизвикателствата на безпрецедентната цифрова революция, която доведе до промяна във отношението към всеки отделен човек, постоянно ще развиваме нови начини да служим на аудиторията по всяко време и навсякъде на нови, новопоявяващи се и съществуващи платформи.”