История с октопод и приятели, без да става дума за кучето

  

Най- хубавото на  празниците е, че те събират с приятели. За да се избави човек от механичното преповтаряне на ритуали обаче, нещо, което може да докара и скука, може да се подходи към повода и  по-нетрадиционно. Като например, да посрещнеш и Цветница, и Песах с октопод.

Моята история с октопод започна по Коледа, когато дъщеря ми Катерина, ме сюрпризира с подарък- ваучер за  готварски курс по сицилиянска кухня. Преживяването се оказа прекрасно, но запознанството ми с октопода си остана бегло, от разстояние. Имах  обаче неблагоразумието да се похваля пред приятели,  че вече мога да се справя с тази висша кулинарна задача. Истината бе, че само бях гледала и водила записки относно стриктните правила по които се приготовлява това  стряскащо морско животно. Приятелите ме взеха насериозно обаче, и ето, че ме изненадаха с покана да готвим заедно за Цветница и Песах октопод.

„Както с повечето прочути ястия, има начини и това да се получи добре“ намерих успокоение в думите на  Джулия Чайлд, казани по друг повод, разбира се. Но побързах да отворя Гугъл за съвети и кураж.  Различните технологии, споделени там , се оказаха плашещи и объркващи. Сипеха се предложения за киснене в кока кола, удари в стената, дори центрофугиране в пералня и какво ли  още не. Затворих Гугъл ивзех да опреснявам спомена от курса на списание Меню, и най-вече споделеното в хода на готвеното от  гуруто на курса, -прекрасната Ивелина. Това беше.Тапите от бяло вино. нещото, което превръщало не  мусколестото  същество в крехко и сочно месце. С находчивостта на Кената  и логистичната подкрепа на близки хора, тапите бяха осигурени. И, приключението започна.

Октоподът чакаше притихнал и непредсказуем. Жоро, който не хапва риба,както и нищо морско, събуди ловеца в себе си и като Ахав същи, се зае  с  очите и човката, а също и със теххнологията по "стряскането" -

 „Стряскането“  на животното нещо, което било от световно значение за да се постигне крехкост, също го оставих на мъжки ръце. Октоподът  се пуска във врящата тенджера неколкократно и трябва да се накъдри, като да е отново съживен.

 Когато се получи, намалихме  огъня, сложихме тапите и Включихме часовника, защото заклинанието при това свещенодействие с октопод е, в точното спазване на минутите, които са изчислени спрямо теглото на мекотелото.

40 мин още 30 стои във водата.

  След което ние, наблюдателите се захванахме  с  лесната част-заливката и маринатата. Люти сушени люти чушлета стрити на прах, чесън, запечена цикория,тиквички  малко радичио, лимон и зехтин

Включихме часовника, защото заклинанието при това свещенодействие с октопод е, в точното спазване на минутите, които са изчислени спрямо теглото на мекотелото.

40 мин още 30 стои във водата.

 С чаша бяло вино Giro  от родния край на октопода или поне на рецептата-сицилианския, и сладки приказки не усетихме как отреденото за приготовление време изтече.

Като извадихме октопода,той  имаше почти неприлично жив вид, но се оказа необикновено крехък по всички препоръки. И,бе много, много вкусен. 

Всъщност, нямаше никакво значение дали ще се  получи октоподът. Не защото бе  подготвен вариант Б: традиционни пържолки. А защото  най-забавната част се оказа приготовлението. Съвместната история, която се роди от  въртенето на няколко души край огъня, в кухнята, в трескавото търсене и подаване на пипера, острия нож, мерителната съдина. В импровизираните асоциативни реплики, родени от непознатите усещания и преживявания. Най-вече в чувството, че не си сам, а правиш нещо за пръв път с близки хора. И това не изпит, а забавление.

Готвенето с приятели може да се патентова като групова терапия, отърсваща от рутината, от традиционните схеми, от бариерите и страховете да  се захващаш с нещо непознато и ново и още- терапия, приучваща на повече любов и топлота във взаимоотношенията. А за финал, имаш не просто  събиране на маса, копие на всички други, а история, която дълго ще се разказва, къдри и украсява, като пипалата  на октопода и салатата, приготвена за него.   

За кучето Рей не стана дума, не защото нямаше  лично отношение с октопода. Но той толкова бе щастлив от всеобщата суетня, че просто потъна и се загуби  в суматохата, като малка частичка пърхаща радост и доброта.