ТРИ ДЕНА В ПАРИЖ С ПЪТЕВОДИТЕЛ СЪРЦЕТО

Няма  значение откъде ще подхванеш Париж. Дали от Лувъра, или от спирка на метрото на Gare du Nord, например. Откъм Айфеловата кула, парк Белвил,от Монмартр или от Нотр Дам. Все е Париж. Предизвикателен, високомерен, потаен, завладяващ, изненадващ, непристоен, понякога отблъскващ-той е мястото, на  което вече чувстваш, че си бил.  Със сърцето си, с душата си, в мечтите си, чрез въображението,през  книгите, филмите, картините. И те посреща интимно с" Бонжур", сякаш ти поднася кроасан с кафе в леглото.

 Париж  е в детайла. Детайлът  отключва  преживяването  и го превръща в „твоят“ Париж, в част от собствения ти живот. Един фенер, медно чукче на врата, гледка зад ъгъла, желязна извивка на балкон, улична табела, африканска одежда в бистрото,  слънчогледи на масата в ъгъла, аромат на парфюм, токчета по паважа, музика от акордеон...Сетивата се превръщат в детектори, улавящи дори фините очертания на отражението от фасадата с мушкатата  в уличната локва. Трябва да не си пестиш ходенето. И да не го правиш сам. Защото запомнянето е в споделянето.

Париж е задължително да се  консумира на порции. Така малкото става голямо и откриваш чара на незабележимото.  Типично френският  апартамент на Катерин, който сме наели по Интернет, на ул. Ganneron, пресечка на булевард Клиши, отключва усета за щтриха и детайла.Това  е апартамент,  в който няма случаен акцент. Всяко цвете, поставено списание на масата,  ваза,  книги, индийски шкаф, винтидж кресло, огледала, пречупващи светлината, всичко е предназначено за  декор на твой собствен филм с френски сюжет. За снимачна площадка става и  тази тераса,на съседите, към която хвърлям поглед през стълбищния прозорец.

 
Разбирам го Уди Алън, прескоците във времето се натрапват от всякъде и ти си ту във Бел епок, ту във времето на Дюма, ту вееш знамена на площад Мобер, кокетничиш в "Льо Маго" с Хемингуей, и нищиш политиката  и левите уклони на интелектуалците в La Cupole със Симон дьо Бовоар и Жан Пол Сартър, разглеждаш луксозните цени в Лафайет като музей и се чувстваш като арабски шейх..

 Първата сутрин, превъзбудени от желание да не изтървем мига, скочихме и хукнахме из празните улици към първото работещо бистро. Е, няма такива кроасани и кафе с „Бонжур“. А чарът на разбуждащия  се Париж е завладяващ.  Спортуващ, клошарски, мултикултурен, спретнат и усмихнат .Изпълнен с интимни обещания..

 Бонжур, Париж!

Аз си бях наумила за три дни да погълна : Монмартр, Сите, Маре, Латинския квартал, Сен Жермен, и Белвил.  

Започваме с квартала:  Завиваш на дясно, поемаш към Пигал и това е Мулен Руж-афиш  на вкуса към еротиката и кича, превърнат в търговски продукт. Ама по френски: "Сувенир, сувенир". 

 



След еротичните помисли, да усмирим страстите. Сакре Кьор ни чака като за духовно извисяване  със стръмните  си стъпала като след прегрешение.

Добре, че вкусът към живота е по-силен от всичко за французите.

Малко търкаляне и смях по тревата- по възможност и почти задължително с похапване и пийване- на това му викат пикник във Франция. Прави се на всякъде, където има тревни площи. И така Голготата пред нас не е толкова страшна.


 

Сега сме възвисени,и в храма.  На гърба му обаче,  ни посреща хип- хоп група, която бързо ни  връща вкуса към удоволствията  живота.

 Потапяме се в  тълпата, ароматите и багрите на Монмартр.







 
 

И, навлизаме в същината на плана: да открием Лапен Ажил: бягащият заек, илюзията „Париж“, мястото, където илюзията "Париж" се е привиждала в синьо, не за друго,а това е била най-евтината боя за  Пикасо, споделял млади, руди и бедни години ведно с Жакоб, Аполинер, Моделиани , без които Париж нямаше да е Париж. Важно място за Жоро,това е  неговото поклонение."Пикасо в Лапен Ажил"е пиеса, над кояго ръботи.Ето я скромната къщичка, в която се е вихрело въображението на артистите. Зареждащо.

В кадър са  всички необходими декори: остатъка от монмартърските лозя, спасени с писателска намеса, Розовата къща- там първо се настанява Пикасо,  Алеята на мъглите, дето Реноар е живял и се  зареждал с мрачно въображение. 

 
 
Откраднати  гледки: оцеляла мелница, къщата на Далида бюстът й, "уважен" от  американски турист. 
Някои така си представят Париж.

 

Маре, по Дюма. Старият квартал, спасен от имперския замах на плана Осман, превърнал Париж в геометрия.  Тук уличките кривват както си искат, водят те насам-натам все по литературни клишета.В този двор нареждат столовете за зрителите,след малко ще играят "Тримата мускетари". Сериозно.

 Още детайли от мускетарски времена:

Контрапункт:битакът в Сен- Жермен. Събота е. Атракцията е задължителна и за парижани, и за туристи. Навалица страшна, изумително е, какво се предлага на високи цени. Матиас, който е дизайнер по душа и призвание, открива неща, които го вдъхновяват.

Ядем  мароканска кухня, танжин с агнешко и се чувстваме попаднали на правилното място.

Отново назад  в историята. Покрай Анжуйския кей, където  Бодлер писал „Стихове на злото“  на Сена и, разбира се,  Нотр Дам. Гаргойлите натрапват с присъствието си идеята за изкупление на греховете и бързо търсим убежище в храма. От храма излизаме с песнопойка- някакви хорали, които се опитваме фалшиво да пропеем кой  както може, подминавайки  пак Анжуйския кей  без да се поддаваме на мрачни  самовглъбявания.  

Не може след това възвисяване да не потърсим греховна утеха в сладоледните изкушения и прелестта на  френските еклери.За прословутите френски сладоледи се чака на дълга опашка.  Докато чакаш, можеш да позяпаш шарената тълпа.

Еклерите ще ги ядем с биричка, на Сена. Мини  пикник   а ла Дега. Така правят всички французи. Трудно намираме място да седнем и да си клатим краката над водата, но когато го правим, напълно се чувстваме напълно дрогирани  от удоволствие. /Като си помислиш, защо ли на никой не му хрумва, да прави същото на Перловската река?

Ах, само това клатене на краката по Сена в компанията на хората наоколо, които свирят, пеят, смеят се, подремват, клюкарят споделят стига, да се почувстваш за малко французин..  Напълно сме погълнати от парижките усещания за изживяване на мига..Екстазът от постигнатото безвремие.
 

Един ден колкото цял месец

Ден втори: 

Ах, парижкият дъжд, рукнал тъй изведнъж по Валери петровски, само добавя френска пикантност  към преживяването. Париж без реквизит от  чадъри, не  би бил истински. И без уличните музиканти, които вкарват дъжда в ритъма на суинг-а.





Отново неделен вехтошарски пазар по улица Муфтар. Онази, същата, описана от  Умберто Еко в „Пражкото гробище“:/Вертепи, джебчии, евтини кръчми и неразгадани мистерии../ Ние обаче, заварваме  пазарна вакханалия по сергии и тротоари.. За всекиго по нещо. Обички, дрешки, олющени тенджери, пукнат порцелан, стара газена лампа- отломки живот,вероятно от времето, което описва Еко, може и от витрината на магазинчето, служещо за камуфлаж на неговия герой. 
Вижте ги, обаче, французойките: и  вехтории да продават, го правят със шик. А ненадминатият им чар е отново в неуловимия детайл: цветно шалче, акцент на червило, и, винаги с усет, че са в окото на камерата...

 

 

Няма как  да не се допълни картинката с гурме удоволствията на френската кухня:  охлюви и миди, лучена супа и кулинарни прегрешения..Особено в компанията на Луи дьо Финес.

Причината да сме тук е Мина.
Предстои нейният квартал. Къде и как дъщеря ми е преживяла своя Париж за девет месеца? По какви улички е минавала, в какво се е вглеждала?

 

 

Вървим по нейните стъпки, по улиците, които обича и се вглеждаме в парижкото ежедневие:актьори, протестиращи..тук всяка снимка е с неин автограф.

 

 

 Пътят й често минава и  през Люксембургската градина. Студено е и мрачно,  духа вятър, краските са драматични, по Балзак. Но пък хората се подхождат съвсем  рационално към всяка свободна минута и спортуват за здраве въпреки непредразполагащото време.

 Още малко литературни маршрути- Сен Сюлплис отвън. Късно е. Вътрешността оставяме на асоциациите и на  Дан Браун.


 Чакаме автобуса за 7-ми арондисман.

Сивото облачно небе напълно подхожда на този изискан и надменен квартал.Порходящ бекграунд на аристократичната студенина на внушителните сгради и прословутите мостове и  паметници, и,  най-вече,  на металната конструкция на Айфеловата кула. Натози графитния фон блясъкът на лукса най-силно си личи.Е, по отношение на аристократизма, Айфеловата кула е спорна, а сега пък си е предимно спортна, с тази висяща малко неприлично дори,  тенис топка отдолу. Въобще, кичът и приляга.

Ето на уличката която води до  луксозната  сграда на Мина.   След парадния вход, , свиваме по задното стълбище към в таванска стая, в която е учила девет месеца моята дъщеря. но това не е ли съвсем по френски? При толкова образци за тавански квартири на покрива от Мопасан до Хемингуей, Ремарк-?Този роман обаче, си е неин. Гледката през таванския прозорец  е клише.

След това обикаляме квартала. Бел Епок се кипри по фасадите  и витрините на заведенийцата  на ъгъла. Ние избираме по Интернет приложение за най-достъпното по джоба ни и чакаме в дъжда да ни извика келнерът, защото е претъпкано. След като се наместваме под отоплената тента между индийки, испанци, възрастни местни неделно отегчени французи,се отдаваме на прословутия почти -кървав бифтек /blue / с френски картофи, вкусваме ненадминатите омлети , и най-вече виното...

Ден трети.  

Денят на Мина и на  нейните любими места.

 Отправяме се към канала Сен Мартен .Но първо, за вглъбяване и събиране не мислите в главата,  минаваме през гробището Пер Ла Шез. Така е в Париж. Всичко е под знака на вечността. Имаме и цел: да проумеем   истериката около гроба на Оскар Уайлд. Аз се вглъбявам  и преосмислям битието пред съответен

романтичен паметник , после  намираме гроба на писателя,  полепнал с червило от  целувки, все още със откъртени гениталии и обкръжен от  фанатични почитатели. Порокът и гробищата имат явно много общо.

 Продължаваме по разписание:

Паркът Белвил –  място, встрани от туристическите маршрути със свой, алтернативен живот, акумулирал интелектуалния дух на 60-те. Най-хубавата гледка в Париж. Най-хубавата гледка обаче, са влюбените.Това, че Париж е град на любовта, не е само поетична метафора. И не е кадър от филм,макар че   някой

 снима нещо на площадка по-надолу. 

 
Което ни подсказва, че ни предстои да открием къде Трюфо е заснел култовите кадри от „Жул и Жим“. Ето, това е –няма нито един турист.  Ние се чувстваме откриватели на свое  
място в Париж.

 












 След похапване на наденица от Троа /с шкембе и чревца/  и затоплен камабер,  ни очакват любимите места на Мина.

 Зяпаме омагьосани  ведно с  пъстрата тълпа как корабчето  минава шлюзовете на канала. 
Разходката край   езерото Сен Мартен ни  потопява  в живота на квартала.





 

 Изпадаме  в състояние на нирвана в алтернативните заведения, в бохо стил и в духа на алтернативната култура на младите хора.Въображението превръща всичко в източник на удоволствие. Дори в банята можеш да се насладиш на чаша кафе.
Предпочетох пастис.

 Атмосферата, принесена от колониална Франция, се е превърнала в част от парижката култура и извор за вдъхновение за още атрактивни и предпочитани от алтернативните млади хора места.

 И, ето ни при  "Тезгяха на генерала".
 

   Каналът Сен Мартен:това е живият Париж.Потапяме се подобаващо в атмосферата.

И, обратно, към Сена за поклонение към литературните пърообрази, създали и създавани в Париж.


Книжарницата „ Шекспир и сие“. Не можеш да снимаш вътре. Там има кътчета за четене, общуване в импровизирани общества, на английски.Излизаш  за малко от френската  хипноза, в която си изпаднал и се сещаш,за останалия свят. За когото  френският начин на живот  има нужда понякога от превод.

 Париж е измислица.Париж е утопия. Игра на въображението. Но се загнездва в теб като болест. Като идея за  възможен живот. Като подсказване  как да доизмисляш живота си  така, че винаги да си малко  безотговорен, влюбен,търсещ и откриващ. Научава те как да превръщаш  дребните неща в скъпоценности. Научава те никога да де губиш вкуса към живота. Никога да не си сит. Да искаш още и още: да чувстваш, преживяваш, да бъдеш.И никога да не ти стига. По Франсоа Вийон да си повтаряш непрекъснато:

 "Край извора от жажда ще загина“  .
И не само Париж.
Съвети за събирачи на спомени:
Изберете квартира по ваш вкус и като отправна точка за избрани маршрути по Интернет. Airbnb e  перфектна възможност.
Сложете в куфара новите дрехи. И любимо френско четиво.
Бъдете  с любимите си хора.
И, се оставете  на случая, като настроите собствения си радар-сърцето. Избирайте  и измисляйте  своята история в Париж. Или, където и да е другаде.