НАСЛЕДСТВОТО НА СТАРА СОФИЯ, КОЕТО НОСИМ В СЕБЕ СИ

Европейските дни на наследството 17-и 18-и септември , проведени под егидата на френския институт, показаха колко малко усилия трябват за да събереш минало и настояще и приобщиш гражданите към духа на мястото, където живеят. Една карта с историческите места и отворени врати врати навсякъде. А   когато в края на лятото  попреуморен от пътувания  и отсъствия на човек му се прииска завръщане към културната атмосфера на градската среда и на  общността  в която живее, определено се изкушава да последва предложенията за посещения на музеи и културни паметници.
Ето как попаднах в Синагогата, в която не бях влизала до сега. 


А съм родена   на един хвърлей място, в сърцето  еврейския квартал.  Баба ми и дядо ми, напускайки  гръцката  махала в Бургас, си наели квартира на „Цар Симеон” срещу тогавашния прословут ресторант Гамбринус и   кинотеатъра Одеон. Две културни средища, придаващи артистичен и бохемски привкус на този иначе занаятчийски, населен предимно с евреи и арменци  квартал. Както се казва, културните различия се надушват отдалече.
Мирисът на кафе от кафеджийницата на Емирян още помня. В  началното 89-то училище-стара красива сграда на ул.”Будапеща” със Самуил стояхме на последния чин, защото си измисляхме кръстословици. Раймонда ме беше най-добрата приятелка. Д-р Алкалай  ме лекуваше. Много по-ксно научих, че това са еврейски имена, когато  Луиза Рахел ми разправяше как техните са ходили с жълти звезди на ревера.Тайно си представях, как бих я носила аз тази дамга,дали бих се страхувала и дори леко завиждах, за преживяното чуждо изпитание. Не схващах различия, белязани от имената.
В тази махала беше така- махалата, увенчана с Църквата, Джамията и Синагогата.
Но ето на, в синагогата не бях ходила.
И трябваше да изминат години, да изляза от квартала, да се върна в него като турист,за да открия  нещо ново, което да ме доближи отново до духа на мястото, в който съм израстла.

СИНАГОГАТА

Тя  се оказва  третата по красота в Европа, след тази в Будапеща и Амстердам. Построена е на мястото на древен храм- Ахава и хасед. /любов и добрина/ Строежът й е започнал 1903-а, веднага след Освобождението, завършена е на 9-и септември 1909-а. Архитект е Фридрих Грюнангер, най-известният тогава в България, негово дело са Семинарията, Духовната академия, Софийската баня, къщата на финансиста Яблански /китайското посолство/ и още много други сгради в които европейският сецесион тайно съжителства с мавритански и източни стилове..
Двутонният полилей и менората са работени във Виена, за жалост две бомбардировки са унищожили витражите, венецианската мозайка обаче, продължава да впечатлява. 

Мащабният  проект на синагогата е олицетворение на посланието, че мястото на българските евреи е в освободена България. На освещаването й присъства Фердинаннд и съпругата му, а в чест на откриването били затворени магазините, като на голям празник се прави.

Научих, че Синагогата не е храм в буквален смисъл.Затова е и усещането за дом, като прекрачиш във вътрешни двор, е силно. Чисто, с цветя и градинка като у дома. Има училище, има баня дори, за един специфичен женски ритуал.

Иначе, храмът на Соломон  е там, в Йерусалим, и към него гледат всички синагоги по света. Веднъж го разрушават  вавилонците, втори път-римляните,  през ІІ-и век. Тогава и се заселват по нашите земи романьолите. Доказателство за първите евреи по нашите земи е  намерената плоча в село Гиген, според която някой си Клавдий Тиберий Поликарм приел юдейската вяра. Явно е залюбил човекът  някоя хубава еврейка. Като цар Иван Александър  по-късно.
За красивите еврейки  и цивилизационният им принос към мрачното средновековие,  четете Лион Фойхтвангер- „Испанска балада”.

От своя страна прабългарите от Волжска България имали взмане даване с хазарите, както знаем от сторията. А хазарите също били приели юдейството за своя вяра. Значи отколе нравите и обичаите на евреите са ни били близки и познати.

През средновековието еврейски квартали имало в големите градове  Велико Търново, София, Пловдив, живели са сравнително мирно , макар че, покрай богомили  и варлаамити, адамити и пр. ереси, и те били погнати. Интересното е, че тъкмо Сара,  покръстилата се съпруга ан Иван Александър, била най-ревностна. Сара- Тамара, майката на „евреина” цар Иван Шишман. Факт е, че все пак българският клир е бил доста по-либерален към различните вери, защото за подобен брак полският Казимеж ІІІ бил анатемосан. А и смъртни наказания нямало много. С едните гонения  се разминавало.

Най-голямото преселение на евреи на Балканите обаче, е когато Изабела Кастилска през 1492-ра, по времето, когато Колумб тръгва да открива Америка, изгонва евреите от Испания и сафарадите, испанските евреи биват  приети  по нашите земи. И то не като днешни бежанци, а със салтанати и добре дошли по времето на Базид ІІ. Защото  идват  със знанията и уменията с  които  допринасят за разцвета на империята. Има една книга „Последият сафарад”на Беязът Акман, чвек може много да научи.

Много неща могат да се и научат в Музея към синагогата.Най-вече за душата на синагогата -Тората. Разбираме как се чете отпред назад и отзад напред, как се списва, как се съхранява и облича като човек и че  всъщност  тя е символът  на духовността, на духовното начало и вечността.

А ако имате и щастието да чуете как свири и пее уредничката на музея  Александра Ивойлова  на стария  клавесин, ще усетите и разберете съчетанието на сила  и човечност,   дали възможност на един народ да  преодолява превратностите на съдбата.