ЗАБРАВИХ ТЕЛЕФОНА В КЪЩИ

и попаднах в света на поета.
В Столична библиотека Владимир Левчев, обявен за поет на месеца, четеше стихове. Времето спря и пространството се разшири. Пролетта ме споходи с духовни откровения за вечност и любов, за смисъл и човешки контакти. И се събудих.

Внезапно светът се събуди
и осъзна,
че е превзет от съня.
Къде е слънцето?
От изток в небето нахлуват
ледницитe на новa епохa.
От запад
сякаш е залез
извира обратно Нощта...

Внезапно
като заразна болест,
като климатична промяна,
като парализа 
оловен сън обладава
мозъците на всички хора —
хаква
световните компютри 
и шоу програми
и те предават
същата реклама:
„О вий кои престъпяте тоз праг
надежда всяка тука оставете.“

 Владимир Левчев

Много прекрасни думи за него, мъдри и проникновени, думии за градския човек, за интелигентната душа, за смисъла на познанието и самопознанието чрез поезията, изрекоха професор Михаил Неделчев и поета Иван Ланджев.
 

Щастливо извънвремие. Щастлива среща, извеждаща от Пустинята.

НИЕ В ПУСТИНЯТА 

Тогава Иисус биде отведен от духа в пустинята, 
за да бъде изкушен от дявола. 
И приближи се до него Изкусителя и рече: 
ако си Син Божий, кажи тия камъни да станат хлябове. 
Матей, 4:1–2 

Ние сами направихме 
от хлябовете камъни. 
Ние сами повикахме 
ангелите да ни помогнат 
да скочим от стрехата на храма в прах и кръв. 

Ние сами 
се поклонихме на дявола, 
който ни показваше света от планината. 
Поклонихме се на дявола, 
но света не получихме. 

Тогава Изкусителят 
завика с нашия собствен глас 
към света: 
“Вижте как сте ни изоставили в пустинята! 
Вижте как умираме сами от глад! 
Вижте как заради вас, заради вас, 
заради вас се мъчим!” 

И нашият вопъл 
ни изпълни с мъченическа наслада. 

Владимир Левчев

"Владимир Левчев Роден в София на 17 октомври 1957 г. Завършва Английската гимназия (1976) и изкуствознание в Художествената академия (1982). Редактор е в издателство „Народна култура“ (1982-1989), откъдето е уволнен понеже издава нелегално отпечатваното преди 10 ноември 1989 г. независимо списание за литература и публицистика „Глас“. Член е на изпълнителния комитет на Екогласност. След промените е съосновател и заместник-главен редактор на „Литературен вестник“ (1991-1994) и главен координатор на Свободно поетическо общество. През 1994 г. заминава за САЩ с Фулбрайтова стипендия. През 1996 г. се дипломира с MFA по Творческо писане от American University във Вашингтон. Между 1996 и 2007 г. преподава литература и писане в University of Maryland (Балтимор), Montgomery College, George Washington University и American University (Вашингтон), български език към Държавния департамент, американска литература в гимназия във Вашингтон. От есента на 2007 г. преподава литература и писане в Американския университет в Благоевград.
Владимир Левчев е автор на 14 стихосбирки, три романа (“Крали Марко”, “2084-та” и “Човекът и сянката”), сборник разкази и две есеистични книги, издадени в Бьлгария, както и на пет стихосбирки, издадени в САЩ, една в Италия и една в Македония. Последната му стихосбирка в България е “Точно време”, изд. „Ерго”, 2015. Превеждал е на български книги с произведения на Т.С. Елиът, Алън Гинзбърг, Стенли Кюниц, Хенри Тейлър, Сара Кейн, Владимир Висоцки, Одисеас Елитис, религиозната поема "Бхагавадгита" "