ZOLLVEREIN:МУЗЕЯТ, В КОЙТО МИНАЛОТО РАЗГОВАРЯ С БЪДЕЩЕТО

Ей тази снимка на страховит ченгел с неочаквано ярки багри на фона на ръждиви конструкции, върху които са накацали гълъби, e като метафора на самата музейна експозиция на музея на паметта в Есен  Zollverein, където  миналото на рурската област се чете през погледа на настоящето и бъдещето. Кадърът може да се възприема и като символ на обединението на Европа, случило се на базата на прекратената й история с въглищата и стоманата.
Това е Рур в представите ми. Сам по себе си музеен експонат на реалност, преодоляла миналото. Затова за този музей ми се ще да разкажа повече. Защото е урок не по история, а по бъдеще.

 Zollverein- e огромното съоръжение-завод за промиване на руда,един от малкото индустриални обекти, оцелели след масираните бомбардировки  през Втората световна война. Отворен е през 2010-а, годината, в която цялата рурска област е обявена за културна столица на Европа.
Дизайнът е дело на базираното в Щутгарт архитектурно бюро  HG Merz. 
За интерактивния иновативен подход на експониране и организиране на цялостното пространство, музеят печели много награди, сред които Награда за комуникативен дизайн и Германската награда за дизайн 2014.
Впечатляващата интегративна концепция обединява съдържанието и експонатите със съществуващата структура на сградата, съчетава природната и културната история, разкрива цялото битие на рурската област от формирането на въглищата преди 300 милиона години, през прединдустриалната история до драматичния процес на индустриализация и сегашната структурна промяна на Метрополиса .

В музея навлизаш по пътя на въглищата. Самите трансмисии са превърнати в ескалатори,и те изкачват нагоре, както се е правело с рудата. Оттам хвърляш поглед на рурския тиган-така се е наричал индустриалният ареал, който сега е превърнат в парк.

 
И почти декоративно, комини пушат в далечината. 

 

След което потъваш в утробата на сградата  благодарение на  интерактивните  инсталации  буквално преживяваш  различните етапи на историята на региона.  Времената, в които стоманата и желязото са давали хляб на хората, без да го спасяват от бедността и изнурителния труд и когато футболът е бил единственото спасение от сивотата на живота. Германската домакиня по това време е миела всеки ден прозорците си, заради прашната чернилка от пушеците на комините. Тя и сега го прави, но вече за да гледа по-добре към прелестната си градина, която всяка къща разполага. Защото сега природата е въздигната в култ. Природозащитниците бдят всяко храстче, дръвче и цвете се обгрижва .Реката Рур тече  отново е девствено-чиста, по нея се лови риба, когато е разрешено, разбира е. Къмпингува се на воля и бъдещето на речния туризъм е заложено в плановете. Мюнхайм вече има пристанище за яхти, макар яхтите още да не са акостирали там.А почти пред всяка къща има я каравана, я кемпер. Отношението и общуването с природата е част от начина на живот.  

 

 
След като видиш, усетиш, помиришеш и чуеш в каква индустриална мрачна средаса живели хората тук, разбираш и защо останалата част на музея започва първо с ботаника. С намек за възкръсналия живот.

Настояще, Памет и История са нивата, през които преминава посетителят. Започва с настоящето-както обясняват философията на подредбата  уредниците, това е така, за да може рурският  ареал да стане разбираем за посетителя със всичките му противоречиви визии. Защото той не е просто пейзаж или административна единица или политическа даденост. А компактно цяло, англомерат от конфликтуващи битиета и идеи. Тези идеи   представляват образи, митове, стереотипи модерни феномени редом със прилежащите структури,които се отнасят към фундаменталния опит и живите реалности на хората от рурската област  

 За този опит разказва следващото ниво това е мястото, където се е съхранявала рудата и водата, преди промиването - Паметта.   Преиндустриалната история. 

Изложбената площ е умишлено без прозорци, като метафора на предмодерната културна история-средните векове. Изложбата ни запознава с най-скъпоценните артефакти -мнозинството заети от частни притежатели.   Тези ценности от прединдустриалната епоха играят съществена роля за идентичността на региона.

Освен това изложените образци от областта на геологията, археологията и етнологията които са  изключително ценни и също могат да бъдат интерпретирани като културна памет.

 

ИСТОРИЯТА на Рурската обаст  започва с индустриализацията от преди около200години и превръщането на селскостопанския регион и в най-големия регион за производство на стомана и въглища, който в последвдстие става модерен

икономически метрополис.

Следват огромните разрушения през войната и следвоенното възстановяване, както и протеклата радикална промяна, благодарение на трудолюбието на рурчани, но и не в малка степен на

 А най- накрая, след като отново излезеш навън за десерт можеш да посетиш PACT zollverein –   пространство за култура и театър, което се помещава в бившите бани.

 

Попаднахме сред пречистващия оазис на артистичния пърформанс наречен GARDEN STATE, където хората общуваха, релаксираха, разменяха книги и цветя.

 С което и успешно завършва разказа на музея за днешното битие на хората тук и пречистването чрез културата, която е станала основен поминък в постиндустриалния живот на региона.