ЗАЩО ЗА ТОВА НИКОЙ НЕ ГОВОРИ?

 В навечерието и по време  на Първата световна война у нас се разпалва, подклаждано от пресата, силно антигръцко движение.   

Сега си давам сметка, защо в семейната ми биография има едно бяло петно, за което нямаше обяснение.
Баба ми, поетесата Паулина Станчева, е бургаска гъркиня. Истинското й име е Калиопа.

 Калиопа Баласакева.

 От гръцката махала, до пристанището. Прекрасното си детство, силният дух и борбените характери  на хората, родени край морето, е описала години по-късно в „Шарено детство”. Тогава тя е Калиопа-Попи ,а  Йоргос, Ставраки и Жакито са неразделните и приятели.
Защо поетесата, родена с име на муза, Калиопа, се прекръщава? Когато Антон Страшимиров видял, че на първата и стихосбирка „Дни и нощи” 1927година   пише Паулина, здраво й  се накарал, и никога не я нарекъл с това име.
Много късно признава, че и това е най-големият и грях. Отказът от бащиното име. За нас, децата, истинското обяснение остана в тайна. Както и гръцкият език, на който не ни научиха. Под сурдинка се шушукаше, че за да не пречи на кариерата на дядо ми, е скрила гръцкия си произход с поетичен псевдоним.

Но, ето че ровейки се историята на българското кино и вестниците от  1910-14-та година напоследък,  разбирам, че в годините  след Междусъюзническата и Първата световна война омразата към гърците е била подклаждана от пропагандната  преса. Организира се антигръцко движение, провеждат се антигръцки манифестации, има много погроми над гръцки църкви, магазини, включително потърпевш е „Модерен театър”, първото българско кино, построено от Карло Вакаро, прекрасната сграда на бул.”Мария Луиза”. Не свързвайте обаче,   окаяното му състояние  в момента , с погромите от онова време. Днешната разруха си е плод на днешно безхаберие. Но тогава, през 1914 -а, "Модерен театър” е нарочен за  „огнище на гърцизма”, защото управата имала неблагоразумието да прожектира филм за Древна  Гърция. Вестниците,  като  „Воля” напр. от това време, изфабрикуват и  фалшива новина, че „притежателите на кинематографа са отпуснали 20 000лв на гръцката флота”.   Салонът е нападнат, разграбен и опустошен-всичко: столове, „проекционна” камера, пианото, завесите, пердетата,  е унищожено.
Омразата към всичко чуждо по това време се разпространява като болест.
На 26 май  в столицата тълпа превзема църквата „Св.Георги”.

Парадоксът в тази история е, че тази „негативна непоносима” атмосфера ражда първия български филм-”Българан е галант” Управата на киното е искала да защити доброто си име, като засвидетелства ангажираност с българската култура. Поне така описва нещата в мемоарите си, наречени не случайно  „Трънливият път на българското кино”, авторът на филма, Васил Гендов.
Питам се какво ли е било в Бургас, имало ли е подобни истории...
А в разказите от онова време, споменът на баба ми от Първата световна война е  как в рибарската им къща, в която е останал само дядото, защото бащата е на фронта, успяват да нахранят със сушена риба изгладнели италиански военопленници.. 

До края на дните си, баба ми продължаваше да търси пътя към истинското си име, както и към доброто в хората...

„Къде е онзи барба-магьосник
който от векове знае тайната
да съживява мъртви лодки?
Нека дойде. Аз го викам
...
 Не зная името му.
И лицето му не познавам-навярно
както ръцете му рибарски
разядени от сол и ветрове.
Важното е да слезе на брега,
Където лежи агонизиращата ми лодка-забравила лицето на жената,-
чието име още белее на борда й
  "КАЛИОПА ДОБРАТА”
1988г. "Море и суша"