Неочаквани открития: ГРАД СИБИУ
Малка част от голямата европейска кръстословишца
Какво означава всъщност, да откриеш един град? Да го почувстваш, помиришеш, да усетиш уличките му като артерии, в които тупти животът, през пластовете на историята да видиш днешното битие на хората, да откриеш кътчета , които липсват в туристическите карти и в информационните брошури и да усетиш как всичко видяно и преживяно не само става част от теб, а отключва нови възможности за осъзнаване и осмисляне на случилото се и случващото се тук и сега..
За да откриеш "своя" Париж, се изисква голямо усилие и въображение, защото предварително знаеш всичко за него. Клишетата така са формирали представата за френската столица, че трудно можеш да ги преодолееш и намериш „своя“ град. Вървиш по чужди стъпки, разпознаваш го през литературата и филмовите ленти, запечатали толкава парижки истории. Затова и най-прекрасните пътешествия, които раждат собствена „твоя“ история от спомени са не много познатите и не най-рекламирани кътчета по света. Видяла съм много европейски столици, но истинска наслада съм изпитвала в малки, не особено популярни градчета, като Катовице, Хале, Любляна и др, които обаче автентично допълват пъзела на европейската история така, че тя ти става близка, понятна и очовечена.
Поради тези причини възникналата възможност за пътешествие до Сибиу възбуди изследователския ми дух.
Сибиу, румънски град от 1919 година, иначе и до днес именуван Херманщадт, обявен за европейска столица на културата през 2007 година, е шанс да се запознае човек с едно от тайните кътчета на Европа. Шанс не само да изпиташ наслада от откритието на ново красиво кътче, но и да направиш своите съвременни и исторически паралели за битието на два съседни народа, поделяли си събития и легенди през вековете.
Пътуването до там и обратно не води до оптимистични сравнения в наша полза. Ако тръгнеш от София до Русе в ранни зори ще стигнеш сравнително прилично по обяд до Дунав мост, а след това, ако следваш умело GPS-а, ще подминеш Букурещ околовръстно и по сносна магистрала ще стигнеш Питещ, откъдето започва да се вие живописен път през Карпатите край впечатляващата река Олт. Ще се наслаждаваш на великолепната и клисура, преминавайки през застъпващи се едно в друго населени места и курорти, докато стигнеш крайната цел. Неблагоприятното сравнение идва от разликата между нашите пътища и румънските. Натовареният трафик в Румъния показва работеща държава. Камиони със стоки и автовози говорят за производство, за разлика от нашите полупразни шосета. Това прави впечатление особено на връщане.
Там, където река Олт завива и в нея се влива река Сибин, се появява Сибиу. Или-Херманщадт. Именован някъде в 12 в. от някой си Херман, но съществувал като селище и в границите на римската империя. По времето на Великото преселение, кан Крумовите българи /аварските българи/ са владяли земите на Среден Дунав и Трансилвания. И най-вероятно Сибиу всъщност идва от Сибин. Банатските българи и до ден днешен пазят своето национално самосъзнание по тия краища. В 10в. дошли унгарците, после монголци, османци и кой ли не, а хабсбургите си украсили короната с него.. През 15 век Сибиу се развива като важен търговски център и най-източно европейско средище, населено от саксонци . През 1500г. в него има 40 регистрирани занаята в списъка на гилдиите. Румънското население нараства едва късния 18в. и през 19в. започва борба за етническо самоопределение. Според симпатичните румънци, с които се запознахме тук-виден скулптор и неговата съпруга тук винаги е съществувало изконно румънско население. Всъщност и най-големият специалист по история може да обърка конците кой от къде е по нашите краища, където римляни, славяни, прабългари, маджари, хуни, монголци, османци, византийци, кръстоносци и кой ли не, са минавали пребивавали и установявали тук. В резултат на което митове, истина и легенди сътворяват културата, която ни свързва и разделя на тази територия. Но е предизвикателство да разпознаваш и себе си, диплейки пласт след пласт натрупани и затрупани исторически факти, като ги отърсваш, доколкото можеш, от наслоените предразсъдъци. Липсва ни общата история, която да намести тия географски ширини на картата на цяла Европа, а колко повече самочувствие бихме имали, ако знаем как са се преплитали и съграждали общите ни съдби. /Ето в тая Влахия и Трансилвания- поучително е да научишм какви са ги вършели Сигизмунд-унгарски крал и латински император, флорентинецът Пипо Спано, или Филип Маджарин, възпян от нашия фолклор, дан на Тимишвар, Влад Цепеш- Дракула и синът на Иван Шишман- Фружин - всички рицари на Ордена на Дракона, по време на падането на Константинопол и османското нашествие.. /
След първата световна воина Сибиу става част от Румъния и до 1941г. мнозинството от населението е германско. През революцията 1989-а Сибиу играе важна роля, оттам насетне обаче, германците масово се изселват. /Нещо не са се доверили на румънската демокрация./ Сега са около 2000, включително и кметът- Клаус Йоханис. Германският дух обаче надделява над всички културни пластове и днес градчето е чисто, подредено и носи белега на дейния стремеж към самоутвърждаване, характерен за протестантската етика. Тук, представете си , е основана първата болница, първата хомеопатична лечебница, първото училище, първата аптека, затова и аптеките и библиотеките и книжарниците са на всяка крачка, извършен е първият експеримент с ракети от някой си Конрад Хаас, /който явно е бил палаво дете/, първата фабрика за хартия, издадена първата книга на румънски, създадена първата градска тоалетна, първият музей.. мого още първи неща са в почетния списък на града. Може би и това символизират всевиждащите очи на покривите, -именно стремежа за напредък и прогрес? Като ни подсказват и необходимостта намерим друг поглед към наследството на историята, както и към света, в който живеем?
И до днес заобиколен с крепостни стени и кули, Сибиу е истинско бижу-средновековно градче, което стъпка по стъпка разкрива своите тайни прелести. Тесни криви улички, пасажи и аркади свързват трите площада, заобиколени с църкви от различни вероизповедания-евангелистка , католическа, православна, синагога. Имената на кулите говорят за занаятчийската активност на градчето през 15в- кулата на грънчарите, на тъкачите и стрелците. А изобилието от театри, музеи и библиотеки - за почитта към изкуството. По всичко личи, цивилизацията тук, за разлика от нашите краища, където „пъпли“, по сполучливия израз на Йордан Радичков, е преливала на мощни талази .
Мостът на лъжците е друго забележително място от културната история на града. Но не се заблуждавайте. Става дума за красив железен мост, първият, разбира се, на който се е водела оживена търговия. И "пазърлъкът", а не буквално "лъжата" му е дало името.
Но най-впечатляващи са покривите, които те следят отвсякъде с очи-прозорци. Мисля, че в Хале съм виждала такива. Да, разбира се там. Хале е едно от най-старите средноевропески германски градчета. И там, както и тук, занаятите, учението и науката са характерните особености, дали своя отпечатък и формирали духовната среда на града. Тук тези прозорци-очи те следват навсякъде. Най-подозрителни са, когато надзърнеш в пасажите на вътрешните дворове, където е истинският живот- зад фасадата. Иначе градчето можеш да го сбъркаш с декор за европейски филм, посветен на зорите на просвещението.
След като се наснимах на покриви ,фасади с прозорци, кепенци и перденца, намерих най-малкото кафе- Kleines Cafe, където пообщувах с младата му собственичка. Тя ми подари карта и препоръча две заведения за посещение на всяка цена- едното с типична румънска кухня Crama Sibiul Vechi , където ядох прекрасна мамалига и шкембе чорба по румънски,а другото Hermania, със саксонска кухня.Там беше забележително вкусно и определено ме спечели.
А в кафене „Mustache“ можеш да се насладиш на гледката на площада пред кметството и спокойно да наблюдаваш преминаващите граждани. Можеш да видиш възрастни селяни с гугли, циганки с прекрасни живописни, солирани поли, и много млади хора. Университетски център е, все пак. Така че, кафенето „ Mustache“ явно е тяхна територия и внася космополитен и постмодерен дух в историческия център на града. „Добрите идеи са под носа ви“. Кой да ти го каже, ако не Салвадор Дали, придърпвайки мустак.
Дали жителите на Сибиу живеят по-добре от нас? Не вярвам. И те имат проблеми с уличните псета / не случайно нашата кметица ходи до Букурещ да черпи опит/, възрастните не изглеждат твърде обгрижени от пенсионната им система, а ромите са навсякъде, но през деня не виждаш шляещи се хора, всички са на работа.
А младите? Те явно трупат своите несъгласия да бъдат третирани като бедни източноевропейци, имат остър поглед за своето място в Европа и за днешната й политика и намират по типично техен си начин да изразят какво мислят чрез графити на стената. Мнението им за съседна България никак не е ласкателно. Но е много точно. Парадоксално е обаче, как два съседни народа, делили обща история, делящи общо съвремие, не намират много начини да си сътрудничат за по добро общо бъдеще.
Сътрудничеството и белезите на общност видях в театъра. Гледах две румънски постановки на румънски драматурзи, разплитащи трагичното и смешното в днешната ни съдба и една българо- румънско-швейцарско-люксембургско-германска интерпретация на Фауст. „ Faust exhausted“ . Фауст, умореният. Символизиращ изтощената от своята самодостатъчност вражди и омрази Европа. Европа, спешно нуждаеща се живата кръв на бедната, но жизнена и млада своя източна половинка? Фауст, символизиращ общата ни история и култура, която, въпреки разделите и неравенствата, ни обединява. Културата, която ти дава основание да си кажеш въпреки всичко: „О миг, поспри“- тук и сега на тази обща територия, може да бъде и толкова хубаво.
Намерих ли онова,
което търсех в румънския град Сибиу,
пазещ още старото си германско име Херманщад? Дали места като това, в които се преплитат историите, които сме живяли в разделената на
Изток и Запад Европа, дават възможност чрез свързващата ни култура да се намерят допирните точки на истинско разбирателство и
общуване?
„ Faust exhausted”- измореният
Фауст, символ на стара Европа, носеща бремето на собственото си историческо
минало, вторачена в себе си, в егоизмите си, апетитите си, спешно нуждаеща се
от свежата източноевропейска кръв, за да може отново и отново да лекува незаздравелите си рани. В какво и как си приличат стара Европа и нова Европа и ако културата е свързващото звено по между
им има ли бъдеще фаустовската мечта?
Какво означава всъщност, да откриеш един град? Да го почувстваш, помиришеш, да усетиш уличките му като артерии, в които тупти животът, през пластовете на историята да видиш днешното битие на хората, да откриеш кътчета , които липсват в туристическите карти и в информационните брошури и да усетиш как всичко видяно и преживяно не само става част от теб, а отключва нови възможности за осъзнаване и осмисляне на случилото се и случващото се тук и сега..
За да откриеш "своя" Париж, се изисква голямо усилие и въображение, защото предварително знаеш всичко за него. Клишетата така са формирали представата за френската столица, че трудно можеш да ги преодолееш и намериш „своя“ град. Вървиш по чужди стъпки, разпознаваш го през литературата и филмовите ленти, запечатали толкава парижки истории. Затова и най-прекрасните пътешествия, които раждат собствена „твоя“ история от спомени са не много познатите и не най-рекламирани кътчета по света. Видяла съм много европейски столици, но истинска наслада съм изпитвала в малки, не особено популярни градчета, като Катовице, Хале, Любляна и др, които обаче автентично допълват пъзела на европейската история така, че тя ти става близка, понятна и очовечена.
Поради тези причини възникналата възможност за пътешествие до Сибиу възбуди изследователския ми дух.
Сибиу, румънски град от 1919 година, иначе и до днес именуван Херманщадт, обявен за европейска столица на културата през 2007 година, е шанс да се запознае човек с едно от тайните кътчета на Европа. Шанс не само да изпиташ наслада от откритието на ново красиво кътче, но и да направиш своите съвременни и исторически паралели за битието на два съседни народа, поделяли си събития и легенди през вековете.
Пътуването до там и обратно не води до оптимистични сравнения в наша полза. Ако тръгнеш от София до Русе в ранни зори ще стигнеш сравнително прилично по обяд до Дунав мост, а след това, ако следваш умело GPS-а, ще подминеш Букурещ околовръстно и по сносна магистрала ще стигнеш Питещ, откъдето започва да се вие живописен път през Карпатите край впечатляващата река Олт. Ще се наслаждаваш на великолепната и клисура, преминавайки през застъпващи се едно в друго населени места и курорти, докато стигнеш крайната цел. Неблагоприятното сравнение идва от разликата между нашите пътища и румънските. Натовареният трафик в Румъния показва работеща държава. Камиони със стоки и автовози говорят за производство, за разлика от нашите полупразни шосета. Това прави впечатление особено на връщане.
Там, където река Олт завива и в нея се влива река Сибин, се появява Сибиу. Или-Херманщадт. Именован някъде в 12 в. от някой си Херман, но съществувал като селище и в границите на римската империя. По времето на Великото преселение, кан Крумовите българи /аварските българи/ са владяли земите на Среден Дунав и Трансилвания. И най-вероятно Сибиу всъщност идва от Сибин. Банатските българи и до ден днешен пазят своето национално самосъзнание по тия краища. В 10в. дошли унгарците, после монголци, османци и кой ли не, а хабсбургите си украсили короната с него.. През 15 век Сибиу се развива като важен търговски център и най-източно европейско средище, населено от саксонци . През 1500г. в него има 40 регистрирани занаята в списъка на гилдиите. Румънското население нараства едва късния 18в. и през 19в. започва борба за етническо самоопределение. Според симпатичните румънци, с които се запознахме тук-виден скулптор и неговата съпруга тук винаги е съществувало изконно румънско население. Всъщност и най-големият специалист по история може да обърка конците кой от къде е по нашите краища, където римляни, славяни, прабългари, маджари, хуни, монголци, османци, византийци, кръстоносци и кой ли не, са минавали пребивавали и установявали тук. В резултат на което митове, истина и легенди сътворяват културата, която ни свързва и разделя на тази територия. Но е предизвикателство да разпознаваш и себе си, диплейки пласт след пласт натрупани и затрупани исторически факти, като ги отърсваш, доколкото можеш, от наслоените предразсъдъци. Липсва ни общата история, която да намести тия географски ширини на картата на цяла Европа, а колко повече самочувствие бихме имали, ако знаем как са се преплитали и съграждали общите ни съдби. /Ето в тая Влахия и Трансилвания- поучително е да научишм какви са ги вършели Сигизмунд-унгарски крал и латински император, флорентинецът Пипо Спано, или Филип Маджарин, възпян от нашия фолклор, дан на Тимишвар, Влад Цепеш- Дракула и синът на Иван Шишман- Фружин - всички рицари на Ордена на Дракона, по време на падането на Константинопол и османското нашествие.. /
След първата световна воина Сибиу става част от Румъния и до 1941г. мнозинството от населението е германско. През революцията 1989-а Сибиу играе важна роля, оттам насетне обаче, германците масово се изселват. /Нещо не са се доверили на румънската демокрация./ Сега са около 2000, включително и кметът- Клаус Йоханис. Германският дух обаче надделява над всички културни пластове и днес градчето е чисто, подредено и носи белега на дейния стремеж към самоутвърждаване, характерен за протестантската етика. Тук, представете си , е основана първата болница, първата хомеопатична лечебница, първото училище, първата аптека, затова и аптеките и библиотеките и книжарниците са на всяка крачка, извършен е първият експеримент с ракети от някой си Конрад Хаас, /който явно е бил палаво дете/, първата фабрика за хартия, издадена първата книга на румънски, създадена първата градска тоалетна, първият музей.. мого още първи неща са в почетния списък на града. Може би и това символизират всевиждащите очи на покривите, -именно стремежа за напредък и прогрес? Като ни подсказват и необходимостта намерим друг поглед към наследството на историята, както и към света, в който живеем?
И до днес заобиколен с крепостни стени и кули, Сибиу е истинско бижу-средновековно градче, което стъпка по стъпка разкрива своите тайни прелести. Тесни криви улички, пасажи и аркади свързват трите площада, заобиколени с църкви от различни вероизповедания-евангелистка , католическа, православна, синагога. Имената на кулите говорят за занаятчийската активност на градчето през 15в- кулата на грънчарите, на тъкачите и стрелците. А изобилието от театри, музеи и библиотеки - за почитта към изкуството. По всичко личи, цивилизацията тук, за разлика от нашите краища, където „пъпли“, по сполучливия израз на Йордан Радичков, е преливала на мощни талази .
Мостът на лъжците е друго забележително място от културната история на града. Но не се заблуждавайте. Става дума за красив железен мост, първият, разбира се, на който се е водела оживена търговия. И "пазърлъкът", а не буквално "лъжата" му е дало името.
Но най-впечатляващи са покривите, които те следят отвсякъде с очи-прозорци. Мисля, че в Хале съм виждала такива. Да, разбира се там. Хале е едно от най-старите средноевропески германски градчета. И там, както и тук, занаятите, учението и науката са характерните особености, дали своя отпечатък и формирали духовната среда на града. Тук тези прозорци-очи те следват навсякъде. Най-подозрителни са, когато надзърнеш в пасажите на вътрешните дворове, където е истинският живот- зад фасадата. Иначе градчето можеш да го сбъркаш с декор за европейски филм, посветен на зорите на просвещението.
След като се наснимах на покриви ,фасади с прозорци, кепенци и перденца, намерих най-малкото кафе- Kleines Cafe, където пообщувах с младата му собственичка. Тя ми подари карта и препоръча две заведения за посещение на всяка цена- едното с типична румънска кухня Crama Sibiul Vechi , където ядох прекрасна мамалига и шкембе чорба по румънски,а другото Hermania, със саксонска кухня.Там беше забележително вкусно и определено ме спечели.
А в кафене „Mustache“ можеш да се насладиш на гледката на площада пред кметството и спокойно да наблюдаваш преминаващите граждани. Можеш да видиш възрастни селяни с гугли, циганки с прекрасни живописни, солирани поли, и много млади хора. Университетски център е, все пак. Така че, кафенето „ Mustache“ явно е тяхна територия и внася космополитен и постмодерен дух в историческия център на града. „Добрите идеи са под носа ви“. Кой да ти го каже, ако не Салвадор Дали, придърпвайки мустак.
Дали жителите на Сибиу живеят по-добре от нас? Не вярвам. И те имат проблеми с уличните псета / не случайно нашата кметица ходи до Букурещ да черпи опит/, възрастните не изглеждат твърде обгрижени от пенсионната им система, а ромите са навсякъде, но през деня не виждаш шляещи се хора, всички са на работа.
А младите? Те явно трупат своите несъгласия да бъдат третирани като бедни източноевропейци, имат остър поглед за своето място в Европа и за днешната й политика и намират по типично техен си начин да изразят какво мислят чрез графити на стената. Мнението им за съседна България никак не е ласкателно. Но е много точно. Парадоксално е обаче, как два съседни народа, делили обща история, делящи общо съвремие, не намират много начини да си сътрудничат за по добро общо бъдеще.
Сътрудничеството и белезите на общност видях в театъра. Гледах две румънски постановки на румънски драматурзи, разплитащи трагичното и смешното в днешната ни съдба и една българо- румънско-швейцарско-люксембургско-германска интерпретация на Фауст. „ Faust exhausted“ . Фауст, умореният. Символизиращ изтощената от своята самодостатъчност вражди и омрази Европа. Европа, спешно нуждаеща се живата кръв на бедната, но жизнена и млада своя източна половинка? Фауст, символизиращ общата ни история и култура, която, въпреки разделите и неравенствата, ни обединява. Културата, която ти дава основание да си кажеш въпреки всичко: „О миг, поспри“- тук и сега на тази обща територия, може да бъде и толкова хубаво.
Коментари
Публикуване на коментар