Неочаквани открития: ГРАД СИБИУ

Малка част от голямата европейска  кръстословишца



Намерих ли онова, което търсех в румънския град Сибиу, пазещ още старото си германско име Херманщад? Дали  места като това, в които се преплитат  историите, които сме живяли в разделената на Изток и Запад Европа, дават  възможност чрез  свързващата ни култура да се намерят  допирните точки  на истинско  разбирателство и общуване?
Faust exhausted”-  измореният Фауст, символ на  стара Европа,  носеща бремето на собственото си историческо минало, вторачена в себе си, в егоизмите си, апетитите си, спешно нуждаеща се от свежата източноевропейска кръв, за да може отново и отново да лекува  незаздравелите си рани.   В какво и как си приличат стара Европа и  нова Европа   и ако културата е свързващото звено по между им има ли бъдеще фаустовската мечта?


Какво означава всъщност, да откриеш един град?  Да го почувстваш, помиришеш, да усетиш уличките му като артерии, в които тупти животът, през пластовете на историята да  видиш  днешното битие на хората, да откриеш кътчета , които липсват в туристическите карти и в информационните брошури и да усетиш как всичко видяно и преживяно не само става част от теб, а  отключва  нови възможности  за осъзнаване и осмисляне на случилото се и случващото се тук и сега..
За да откриеш "своя" Париж, се  изисква  голямо усилие и въображение, защото предварително знаеш всичко за него. Клишетата така са формирали представата за френската столица, че трудно можеш да ги преодолееш и намериш „своя“ град. Вървиш по чужди стъпки, разпознаваш  го през литературата  и филмовите ленти, запечатали толкава парижки истории. Затова и най-прекрасните пътешествия, които  раждат собствена „твоя“ история  от спомени  са не много  познатите и не най-рекламирани кътчета по света.  Видяла съм много европейски столици, но истинска наслада съм изпитвала в малки, не  особено популярни   градчета, като Катовице, Хале, Любляна  и др,  които обаче автентично  допълват пъзела на европейската история така, че тя ти става близка, понятна и очовечена.

Поради тези причини възникналата  възможност за пътешествие  до Сибиу възбуди изследователския ми дух.

Сибиу,  румънски град от 1919 година, иначе и до днес именуван Херманщадт, обявен за европейска столица на културата през 2007 година, е  шанс да се запознае човек с  едно от тайните кътчета на Европа. Шанс не само да  изпиташ  наслада от откритието на ново красиво кътче, но и да направиш своите  съвременни и исторически  паралели за  битието на два съседни народа, поделяли си събития и легенди   през вековете.

Пътуването до там и обратно не води до оптимистични сравнения в наша полза.  Ако тръгнеш от София  до Русе в ранни зори ще стигнеш сравнително прилично по обяд  до Дунав мост, а след това, ако следваш умело GPS-а, ще подминеш Букурещ околовръстно и по сносна магистрала ще стигнеш Питещ, откъдето започва да се вие живописен път през Карпатите край впечатляващата река Олт.  Ще се наслаждаваш на  великолепната и клисура, преминавайки през застъпващи се едно в друго населени места и курорти, докато стигнеш крайната цел. Неблагоприятното сравнение идва от разликата между нашите пътища и румънските. Натовареният трафик в Румъния показва работеща  държава. Камиони със стоки и автовози  говорят за производство, за разлика от нашите полупразни шосета. Това прави впечатление особено на връщане.



Там, където река Олт завива и в нея се влива река Сибин, се появява Сибиу. Или-Херманщадт. Именован някъде в 12 в. от някой си Херман, но  съществувал като селище и  в границите на римската империя. По времето на Великото преселение, кан Крумовите  българи /аварските българи/  са владяли земите  на Среден Дунав и Трансилвания. И  най-вероятно  Сибиу   всъщност идва от Сибин. Банатските българи и до ден днешен  пазят своето национално самосъзнание по тия краища. В 10в. дошли унгарците, после монголци, османци и кой ли не, а хабсбургите  си украсили короната с него..  През 15 век Сибиу се развива като важен търговски център  и най-източно европейско средище, населено от саксонци . През 1500г. в него има 40 регистрирани занаята в списъка  на гилдиите.  Румънското население нараства  едва късния 18в. и през 19в.  започва борба за етническо самоопределение. Според  симпатичните румънци, с които се запознахме тук-виден скулптор и неговата съпруга тук винаги   е съществувало изконно румънско население. Всъщност и най-големият специалист по история може да обърка конците  кой от къде е по нашите краища,  където римляни, славяни, прабългари, маджари, хуни, монголци, османци, византийци, кръстоносци  и кой ли не, са минавали пребивавали и установявали тук. В резултат  на което митове, истина и легенди  сътворяват културата, която ни свързва и разделя на тази територия. Но е  предизвикателство да разпознаваш и себе си, диплейки пласт след пласт натрупани и  затрупани исторически факти, като ги отърсваш, доколкото можеш, от наслоените предразсъдъци. Липсва ни общата история, която да намести тия географски ширини на картата на цяла Европа, а колко повече самочувствие бихме имали, ако знаем как са се преплитали и съграждали общите ни съдби. /Ето в тая Влахия и Трансилвания- поучително е да научишм какви са ги вършели Сигизмунд-унгарски крал и латински император, флорентинецът  Пипо Спано, или Филип Маджарин, възпян от нашия фолклор,  дан на Тимишвар, Влад Цепеш- Дракула и синът на Иван Шишман- Фружин - всички рицари на Ордена на Дракона, по време на падането на Константинопол и османското нашествие.. /

След първата световна воина Сибиу става част от Румъния и до 1941г. мнозинството от населението е германско. През революцията 1989-а Сибиу играе важна роля, оттам насетне обаче, германците масово  се изселват. /Нещо не са се доверили на румънската демокрация./ Сега са около 2000, включително и кметът- Клаус Йоханис. Германският дух обаче надделява над всички културни пластове и днес градчето е чисто, подредено и носи белега на дейния стремеж към самоутвърждаване, характерен за протестантската етика. Тук, представете си , е основана първата болница, първата хомеопатична лечебница, първото училище, първата аптека, затова и аптеките и библиотеките и книжарниците са на всяка крачка, извършен е първият експеримент с ракети   от някой си Конрад Хаас, /който  явно е бил палаво дете/, първата фабрика за хартия, издадена  първата книга на румънски, създадена първата градска тоалетна, първият музей..   мого още първи неща са в почетния списък на града. Може би и  това символизират всевиждащите очи на покривите, -именно стремежа за напредък и прогрес?  Като ни подсказват и  необходимостта намерим  друг поглед към   наследството на  историята, както и към света, в който живеем?


И до днес заобиколен  с крепостни стени и кули, Сибиу е истинско бижу-средновековно градче,  което стъпка по стъпка разкрива своите тайни   прелести.  Тесни криви улички, пасажи  и аркади свързват трите площада, заобиколени с църкви от различни вероизповедания-евангелистка , католическа, православна, синагога. Имената на кулите говорят за занаятчийската активност на градчето през 15в- кулата на грънчарите, на тъкачите и стрелците. А изобилието от театри, музеи и библиотеки - за почитта към изкуството. По всичко  личи, цивилизацията тук, за разлика от нашите краища, където „пъпли“, по сполучливия израз на Йордан Радичков, е преливала на мощни  талази .
Мостът на лъжците е друго забележително място от културната история на града. Но не се заблуждавайте. Става дума за красив железен мост, първият, разбира се, на който се е водела оживена търговия. И "пазърлъкът", а не буквално "лъжата" му е дало името.

Но най-впечатляващи  са покривите, които те следят отвсякъде с очи-прозорци. Мисля, че в Хале съм виждала такива. Да, разбира се там. Хале е едно от най-старите средноевропески германски градчета. И там, както и тук, занаятите, учението и науката са характерните особености, дали своя отпечатък и формирали духовната среда на града.  Тук тези прозорци-очи те следват навсякъде. Най-подозрителни са, когато надзърнеш в пасажите на вътрешните дворове, където е истинският живот- зад  фасадата. Иначе градчето можеш да го сбъркаш с декор за европейски филм, посветен на  зорите на просвещението.





След като се наснимах на покриви ,фасади с прозорци,  кепенци и  перденца, намерих най-малкото кафе- Kleines Cafe, където  пообщувах с  младата му собственичка. Тя ми подари карта и препоръча две заведения за посещение на всяка цена- едното с типична румънска кухня  Crama Sibiul Vechi , където ядох прекрасна  мамалига и шкембе чорба по румънски,а другото Hermania, със саксонска кухня.Там беше забележително вкусно и определено ме спечели.




А в кафене „Mustache“ можеш да се насладиш на гледката на площада пред кметството и спокойно да наблюдаваш преминаващите граждани.  Можеш да видиш възрастни селяни с гугли, циганки с прекрасни живописни, солирани поли, и много  млади хора. Университетски център е, все пак. Така че, кафенето „ Mustache“ явно е тяхна територия и  внася   космополитен и  постмодерен дух   в историческия център на града. „Добрите идеи са под носа ви“. Кой да ти го каже, ако не Салвадор Дали, придърпвайки мустак.



   
Дали  жителите на Сибиу живеят по-добре от нас? Не вярвам. И те имат проблеми с уличните псета  / не случайно нашата кметица ходи до Букурещ да черпи опит/, възрастните не изглеждат твърде обгрижени от пенсионната им система, а ромите са навсякъде, но през деня не виждаш шляещи се хора, всички са на работа.

А младите? Те явно трупат своите несъгласия да бъдат третирани като бедни източноевропейци, имат остър поглед за своето място в Европа и за днешната  й политика и намират  по типично техен си начин да изразят какво мислят чрез графити на стената. Мнението им за  съседна България никак не е ласкателно.  Но е много точно. Парадоксално е обаче, как два съседни народа,  делили обща  история, делящи общо съвремие, не намират много начини да си сътрудничат за по добро общо  бъдеще.



 
Сътрудничеството  и белезите на общност  видях в  театъра. Гледах две румънски постановки на румънски драматурзи, разплитащи трагичното и смешното в днешната ни съдба  и една българо- румънско-швейцарско-люксембургско-германска интерпретация на Фауст. „ Faust exhausted“ . Фауст, умореният. Символизиращ изтощената от  своята самодостатъчност вражди и омрази Европа. Европа, спешно нуждаеща се живата кръв на  бедната, но жизнена и млада своя източна половинка? Фауст, символизиращ  общата ни история и култура, която, въпреки разделите и неравенствата, ни обединява. Културата, която ти дава основание  да си кажеш въпреки всичко: „О миг, поспри“- тук и сега  на тази обща територия, може да бъде и толкова хубаво.


 

Коментари

Популярни публикации