РИБАРСКА ПЕСЕН „За любовта ни да приказват като за легенда”

 

Историята за любовта на баба ми и дядо ми, поетите Паулина и Стефан Станчеви, на присъщата  родена от морските дълбини и простори романтична нагласа, на светоусещане, в което доминира копнежа за постигане на необятното, с други думи-на духа на Бургас.
Магията на тази любов ме споходи тази година по неочакван начин, когато Бургаската библиотека и бургаският „Дом на писателя” решиха да отбележат 110 годишнината на баба ми и дядо ми чрез разказ за тяхната любовна история.

Без да съм фаталист и суеверен човек, все ми се струва, че  110 години по-късно, в срещата ми с Бургас  имаше пръст съдбата- като доказателство, че градът не е забравил и помни тази история за любов.  Датата 2- май не беше избрана нарочно. Така се стекоха обстоятелствата, че в Дома на писателя това беше възможната дата, която в началото не ми говореше нищо. Когато започнах да се подготвям, първо забелязах, че  бе изографисана на  посребрената медна стенна тава, която е била години  пред очите ми, като свадбен подарък на двамата, но понеже не  знаех с какво е свързана, някак си не я помнех.  Едва  когато се зарових в писмата и намерих  в скътаните  документи едно полицейско дознание открих, че 2-май е специална дата в  интимния живот на баба ми и дядо ми.

Оказва се,че за тази голяма романтична любовна история датата 2-ри май е ключова и паметна.но за да стигнем до тази история, трябва да се потопим за малко в детството на Калиопа-Попи.За да разберем, че за покълването на тази любов си е имало благодатна почва: морето и семейството.

„Благословена с любов”

Калиопа е родена в Бургас, на ул.” Лавеле 12, до пристанището. Бащата е  Коста Баласакев, а майката е Катерина от Браила, отрасла  в семейство със 16 братя и сестри. Тя пристига  в Бургас на гости на роднини. Вижда я  Костас, пленява го голямата й  хубост и..я отвлича. Какво става с роднините в Браила-не знам, дядо ми не е давал много да поддържа връзка е легендата, бил ревнив и  я искал само за себе си. Той и на кино като я водел, купувал няколко празни места, да не сяда никой до нея. Затова за родата от Браила,  знаем малко- пра-пра-бабата се казва Василка, а пра-пра-дядото е Георги Банос- явно гръцка жилка е имало, че оттам е връзката с Бургас, и още, че многото деца са се пръснали по света- Русия, Америка... 

Времената бяха такива, че много от истинските разкази бяха потулвани, за да няма неприятности семейството. За нас, децата, се разказваха само   като приказки, които късно започнахме да  разчопляме за да изравяме истината. Но в тях се съхраняваше най-важното.Защото каквито и да са били фактите, дали пра-дядото Баласаки е имал кораби и къщи по „Богориди” и е загубил всичко, влагайки парите си в спекулативно начинание на коварен ортак в Странджа, затова остарял като рибар, който сам си прави лодките, не е важно. Важното е, че е предал на поколението след себе си най-безценното- гордостта на моряшкото сърце и дарбата да обичаш.

 Коста е бил витален и емоционлен, надарен с голямо въображение.Останал с една дъщеря,Калиопа- Попи, по-голямата си отива от скарлатина,той я възпитава и за за момче и за момиче. И докато майката трепери над нея, бащата създава таен живот, в който Попи е приказна принцеса, на която всичко е разрешено. Учи я да преодолява страха във всякакви ситуации, да слиза на тъмно в мазето, да кара колело,  гордее се с нея, че  може да кара и по вълнолома, докато момчетата се страхуват, строи й къщичка от коша за пране на черницата,откъдето да тя да гледа морето докато чете  Майн Рид и „Чичо томовата колиба” и романи за приключения и пирати. Покрива и белите й дори най-опасните-като тази, когато Попи  се прострелва с намерения пистолет в ръката, докато фантазира как гони апаши. Изобщо, се гордее с мъжкото момиче, което създава. Една от първите и творчески прояви е  „Принцесата Мая и проклетите пирати” сценка, която тя поставя на плажа и разиграва със момчетата от махалата.Йоргос, Ставраки и Жакито са неразделните и другари в игрите.

Тези истории са разказани в „Шарено детство” и нито една не е измислена-снимките са доказателство за това. Преди няколко дни ето какво стихотворение открих в един екземпляр, сигурно никога не е издавано невероятно е едно от първите й творби.
 

Дворът е моето кралство,        
дворът покрит със лозница,
имам придворни и замък
кула на връх на черницата...
 С власт  непреклонна, сурова
всичките ъгли владея,          
горда се чувствам, че мога
тъй на света да живея
Всичко що аз пожелая
винаги сбъдва се мигом,
птиците с мен разговарят
клонките, куклите живи.
О, само колко живота,
тайно живея различни,
как по земята широка
странствувам само смечтите
Ту съм на остров далечен
 
Робинзон нов, героичен,
ту от пирате свирепи
малко пленено момиче.
"Задният двор"

Бургас преди и по време на Първата световна война. Вкъщи няма нищо за ядене, освен осолена риба. Бащата е на фронта дядото учи  внучката да плете рибарски мрежи. В града са настанени военнопленници. Един ден покрай оградата минават   италиански момчета и „Ма донна мия” се прехласват  по  снахата, като я зърват. Хубавата майка се смущава, но дядото Коста, и нарежда да ги  покани в двора и да ги нагости с каквото има. „Те още по-нямат за ядене.Ядат само рожкови”. Тези митични рожкови, които не знаех, какво представляват, за цял живот бяха  някакъв невъобразим спомен за деликатес за баба ми.

Тогава, а и сигурно завинаги в душата си, тя е Калиопа- Попи Баласакева от Лавеле 16. 

 Защо и как става Паулина, само те със Стефан си знаят, във времената, в които да се изтъква,че си от малцинствата не е било препоръчително.  Съвет й дала приятелка от Стара Загора. „Хареса ми как звучи меко, нежно-Паулина” пише някъде в спомените си.  Калиопа е била истинската й същност. и по-късно признава- това е най-големият ми грях. Грях, за който Антон Страшимиров я наругава здраво и никога не я нарича  Паулина.

Мама рядко идва  във съня ми-
сякаш се чувства виновна,

че без риза ме е родила
Мама рядко идва в съня ми-
сякаш се бои от упреци,
че не винаги съм живяла
откъм слънчевата страна на живота,

А нима е забравила, милата,
че над люлката ми като орисница
е изрекла съдбовните думи:
„Бъди благословена до края на дните си
не с друго, дъще, а със земна любов!”
Сбъдна се тази моя майчина благословия”

В Бургас Стефан попада  като гимназист в търговската гимназия,кога и как я зърва не знам и за да я зърне само за миг минавал под прозорците с викове: „бозаджията—а-а...
Любовта пламва, и той  изпълва по цели ученически тетрадки със любовни излияния...които  тайно е предавал на своята любима.

И като всяка романтична история, писана сякаш свисше,  следват перипетии и обрати. Тайната обич става явна, а бащата не дава дава да се издума за брак, има други планове за любимото си момиче, и ето стигаме до датата 2-ри май.

 
Тогава те решават да избягат за да бъдат заедно, ако ще да е и в смъртта. Но, полицията е по петите им и ги залавя.

Това научавам, от скътани листи, писани под  полицейски надзор , които намирам сред стотиците останали от тях писма.

Полицейското  дознание: в което четем:

„Подписаний  Щирион  Добрев, полицейски старши стражаръ при Анхиалското окръжно управление произведох настоящото дознание на следните лица : Стефан Станчев от град Бургас и госпожица Попи Баласакева от Бургасъ, които са задържани в полицейския ми участък.  
Разпитан Стефан Станчевъ на 20 години,православен, неженен, грамотен, незадържан, неосъждан. На зададените въпроси казва следното:
„Любя  се от година с Попи. На нашата любов обаче, пречеше нейния баща и нейната майка.Те искаха на всяка цена да ни разделят. Дори затова баща й имаше намерение да ме убива или кой знае какво да прави с мене. Веднъж аз съм бягал от неговия гняв, втори път-сега. Положението на Попи у тях ставаше непоносимо. Тя беше постоянно тормозена и измъчвана от родителите си заради нашата любов. Това тя вече не можеше да изтрайва, а също и аз. Това, което стана на 2-ри май вечерта и през деня, е последица от положението, което съществува повече от година. Бащата се научава, че дъщеря му пак е идвала в моята квартира и тръгва да ме дири отива в квартирата ми, обаче  в това време отсъствам.  Когато вечерта къв 8ч се прибирам, моите хазяи ми казват, че баща й пак идвал разярен ими казват, че тая нощ аз не трябва да нощувам в квартирата си, защото тоя звяр пак ще дойде. И аз отивам у един приятел, там вече срещам Попи, до този момент аз не знам що е станало с нея,, тя излязла от къщи, защото и дошло до гуша, взела револвера на баща си   искала да се видим и след това да умрем. Аз обаче, не позволих да стане това решихме да заминем да спасим живота си. Бяхме решили, че ако ни настигне баща й или стане нещо неочаквано   веднага да свършим със себе си  защото много се обичаме.
Тръгнахме от Бургас,  „Дюлгерлии?
Александрово и ни арестуваха на 3-май към 7 часа от полицията в село Бараклий. Бях обискиран, нямах оръжие имах само 100 лева.Госпожицата, която е с мене е дошла посвое желание без да е изнасилвана от мен
За което се подписвам
Разпитаната Попи Баласакева от град Бургас на 20 год. православна.. неженена неосъждана на зададените въпроси казва следното:
На 2-ри вечерта към 8 часа излязох от къщи и взех револвера на баща си и отидох към градината да се съберем със Стефана и  вземем решение защото аз от една година се любя със Стефана и искам да се вземем, обаче баща ми не даваше и всеки ден ми се караше и ме тормозеше от което аз реших да бягам и туря край на живота си обаче Стефан реши да бягаме..към с. Баракли  на 3 май към 7 часа бяхме заловени от полицията
 Драмата обаче, бързо се разминава без  фатален край и следва хепиенд, разбира се.

 5-;май 9 и 5сутр.
„В книжарница Есперанто съм Бях в училище лъгах директора...Не трябваше да се връщаме...но твоят инстинкт проговори. Прости това!

На 28 май нещата вероятно са се успокоили

„Поздрави на майка и татко-
А бе, казах ти, че любовта ми не е земна и всичко ще стане и ще бъде- ти моя жена”

В последствие заживяват щастливо със същите проклети родители, които  го  боготвоят. Пра- баба ми, до смъртта си   изпълняваше всичките му желания, не се слагаше масата, преди да се върне той от работа, ако седне да пише на бюрото и Паулина я няма, тя седеше до него плетейки да му   до среднощ.

Емоционалният заряд обаче, на „бягството” символизиращо техния независим избор, се превръща в нещо като символ на тяхната любов, и този акт да бъдат с цената на всичко заедно, белязва връзката им за цял живот. Придава на  любовта им белег на  изключителности и уникалност, която те се стремят да поддържат до края на дните си. 
И какво правят?

Вече женени на 20 години,  ДАВАТ СИ НА БРЕГА НА МОРЕТО ОБЕТ, ЧЕ КАТО СТАНАТ НА 30 години  ще отидат  на брега и ще сложат край на живота си, за да не се похаби и превърне в ежедневие това велико чувство, което ги свързва. Но, когато  станали на 30 обаче, и се оказало, че още се обичат, отишли на пустия бряг и отменили клетвата.Защото неугасвал в тях пламъкът и желанието да бъдат заедно. 

Не от година, нито две, ни три
е туй вълнение бурно на душата.
-О, цели десет зими продължи на нашата любов играта
И няма вече връщане назадэ
нито за мене, нито пък за тебе:
за цял живот ще бъде този гладэ
на усните, очите и ръцете

 Птици
 От целувки солени са устните,

сладък вкус във устата остана,
а ръцете-горещи и тръпнещи
да се пуснат желание нямат.
Като птици в живота откъснати
от ятото на другите хора-
един в други безумно притиснати
дирим радост, покой и опора.

ВЕЧНА ИГРА  
Обезумяващ, сляп и див копнеж
гърдите ми разкъсва с остри нокти,
като зелено, развълнувано море
кръвта по жилите се носи.
Устата ми като натегнал плод-
узрял и сочен,  само тебе чака
да впиеш зъби, сладкият му плод
да смучеш  ненаситен, жаден.
.....

 

 Любовта  за тях е била  като спасителен пояс в житейските бури,  като хоризонт към който потегляш и плаваш цял живот,  като ежедневие, в което не се удавяш, а изплуваш въпреки всичко,  като порив за свобода,  като  победа над преходното, като завещание, като писмо в бутилка..

 Как са поддържали тази любов и съхранявали- доказателство са писмата. Облечените в слово чувства, са  превръщали живота им в истинска поезия.

Дядо ми ги е запазил  и ни ги е оставил като най-ценно завещание. 

Документираната история на тяхната любов. Те си пишеха и при най-малкото отсъствие   всеки ден! До края на дните си..  С братовчед ми 8Стефан, мечтаехме да ги издадем. Само дето почерците им са като криптиран език, много трудно се четат. Но сега се постарах и потънах, потопих се в тяхната история,  попаднах в нещо като в Нещо като  Музей на тяхната любов, документиращ как се създава тази легенда за любов  -  подобно „Музей на невинността”-на  Орхан Памук, с цялостната атмосфера,  която я е подхранвала, защото    в тази тяхна история  Бургас не е само фон, той е част от материята на тази любов. И особено морето. И писмата са нещо като  оживял музей на тяхната любов, но и на една бургаска епоха.

 Не им е стигало да я живеят, трябвало да я описват да я досъздават. Да изграждат  мита за тяхната уникалност. Нашата свободна любов”- свободна, в смисъл на избрана по  собствен избор.  Това пише баба ми 33-та година от Айтос   „Искам за любовта ни да приказват  като а легенда О, представи си, Стефане, като за легенда. Да я помнят хората и да я приказват с трепет.

 РОМАНТИК   

Мойта обич трепти, тя неспирно зове,

като морска вълна няма нивга да спре.
Тя разлива води, вдига бели платна
и протяга ръце към любима жена.
Обещава й дни и нощи безкрай,
под лазурно небе своят островен  рай.
Шъпне странни слова за несмълкния пир
на безкрайни моря под небесната шир
Тя е родно море, тя е вечно море
и щастливия сън на моряшко сърдце

 Сякаш  самата вечност и безпределност на морската шир  е сътворила тази любов. Те са вярвали в това.

 Училище по любов е животът който живеят и уроците са тези писма..Първо са тетрадките- ученическите тетрадки.  В тях дядо ми излива своите чувства.
Постепенно в тези писма се появява външният живот, Бургас и най-вече духовният подем и културният живот, в който те самите, стават участници. Нещо, което допълнително поддържа тръпката, превръща се  хранителна среда за  чувствата .

30  септ.3-и юлий                                                                       

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                              1933-а 10 15 вечерта Б-съ.

„Вечна моя жена, единствена моя Калиопа,
Мъчно ми е днес, че следобед не получих писмо. Не ми ли писа през деня поне два реда? Нищо. Утре сутринта ще имам писмо. Нали ще имам?
Какво правих следобед, ли? Писах ти . След 8 часа вечерта бях с приятели пред „Империал”после в „Малина”а допреди половин час в градината на любимата ни пейка. Помниш ли я?
А още не е изтекъл денят.  Ех, защо без тебе всеки ден е година?
Обещай ми, че като си дойдеш ще ми отделяш хубави вечерни часове топли минути на възторг, сладки секунди на тъпнеща любов и обич
Аз винаги така /подчертано/ ще те обичам, и любя, винаги така ще те зова..
А защо не винаги си била доволна от мене?
Аз ти отдадох всичко, но не затова искам любовта ти-ти знаеш, жертви мога да правя, но жертва не мога да приемам и затова аз те обичам като съдба, като родена за мене жена, като светлина, която ме изпълва с живот и в която двама ний живеем в отделен чуден свет- не вярвам друга жена да има твоето пълно щастие в любовта, нито блаженствата, които двамата живеем? Не вярвам.  Както и моята радост с тебе никой няма на света
Вярвам, че синьото небе и плодородната земя  са ни отредили чудото на великата любов, която в сто години веднъж живее. Обичам тази вяра и ще умра за нея.”
„Друга жена да смути душата ми? Ще ти дърпам ушите, ама знаеш ли колко силно? Ти си още дете което не знае още колко струва диаманта в ръъцете ми.
А нашата любов е не само свободна, не само истинска и не само най-голямо събитие в живота,  нашата любов е изключение, съдба, вселена начало и край, едно сътворение...разбираш ли колко е голяма, че да я сравнявам с книжни фрази..ДА БЪДЕ ЛЮБОВТА НИ ПРЕДИ ВСИЧКО  и над всичко.”

  1933-та от Айтос тя „Искам за любовта ни да приказват  като а легенда О, представи си, Стефане, като за легенда. Да я помнят хората и да я приказват с трепет. Да се боят от нашата любов като от проклятие, пртено от Бога”

40 година той е в Казармата мобилизиран Тя е била на свиждане, той и е дал писмо за после..
„Нямах търпение да се добера до вкъщи да прочета писмото ти. Спрях се под една  електрическа лампа и зачетох. Така мъчно се откъснах от  тебе тази вечер, така не ми се отиваше така безкрай и тежък ми се стори пътят на връщане. Бих желала да ме целунеш дори да ни видят другарите ти. Целувката за мене е станала нещо като символ на..най-ценното   в любовта...Стефане, милото ми любимо момче-кой ще разбере какво става в нас То е много сложно за простите души на околните. Няма защо да им се сърдим за това. Аз се чувствам горда заради тебе и твоята любов Тя е най-прекрасния дар който не всеки му се дава"

1942 Русе, хотелъ Лондонъ
Преди час дойдох от Щтръклево. /там се издава Светлоструй, списание, в което обединяващ център на поети и писатели от Провинцията/
Сега съм сам в града на моята майка и на преживяванията от детството ми. Бързам час по-скоро да те видя и да се пробудя в ръцете ти, до главата ти, вплетен в изнемогата на цялото тържество на твоята обичъ.
Може би това писмо ще четем двама, защото ще пристигне след мене, но искам да си побъбря с тебе.
Целувам портрета ти и ми се плаче.Защо не си тука Стаята е тиха, обърната към Дунав и как бихте удушил от любовъ..
Работата ни в Конгреса.. завърши отлично. Бяхме приети съвсем откровено, дадоха ни банкет, русенци оставиха най-добри спомени у конгресмените. Бих отишъл до Букурещ но без тебе не искам да деля впечатления от чужда земя. Букурещките ни гости бяха интелигентни хора и честта която направиха  на Съюза  е от международно естество.  Сега ще си запаля австрийска цигара, купена в експреса преди два дни. Там пихме виенска бира все едно бях в някой комфортен ресторант във Виена.
Все ми се струва, че ти си ми писала писмо, ще отида да проверя в Банката, дано има
Скъпа Паула, знаеш ли, че не мога да издържам на раздяла с тебе и просто са чудя как ще преживея отплаването ти в Кюстендил-не! Ще отидем заедно. Твоята близост ми е хляб насъщен, светлина от Бога. Жива вода от приказките. Ти как преживяваш без твоя Стефан? Чакаш ли го с трепета н първата любов? Съхна като лишей...

Попи,  ..  жаждата на бедуин мори дух и тяло,  .ти си кръв от кръвта ми, вода за изсъхналите ми устни, отмора за моя духъ
Пленник на твоя чар-аз обичам робството си и твоите лазурни вериги. Обичам те както в първия миг на нашата любов-виждаш ли, скъпа моя аз отдавам и ще отдавам всеки трепет на тебе. Непроменена е истината- аз съм обречен на твоята любов  вечност  моя, скъпа моя

Обичам те, много те обичам, Паула сърдце на сърдцето ми..”

До разширим до крайния предел

на щастието границите малки,
че тук живот един ще се живей,
и горко ни, ако е той нещастен

 Много са  морските им спомени, един от които запечатва взаимната им любов 
към морето.Паулина и Стефан често ходят с приятелски семейства, сега бихме казали на пикник по празниците в Отманли, обикаляли са Странджа там имало една хижа, която ги приютявала.Да си представим за  30-те години на 20 в. какво е значело това : Мама Нина с китара, акомпанира  свои стихове, измисля им мелодии, но песента, която става дотам популярна, че се смята за народна е:„Имам само две груби ръце“ и  е  по текст на дядо ми,  Стефан Станчев, роденият в планината.

Имам само две груби ръце,
и двуострата ладия стара.
Бий у мене моряшко сърце,
като всяко сърце на рибаря.

Имам верни, послушни гребла,
имам синия свод на небето,
А когато разперя платна,
Като чайка летя над морето

И обхождам надлъж и нашир
след вълнте догонвам безкрая,
с ветровете говоря безспир
и за нищо не искам да зная.“

Стихотворението е от стихосбирката „Моряк” и когато по-късно като редактор в

  Ако  още се помни и пее тази песен, както навремето беше нещо като рибарски химн, душата на Мама Нина приглася от висините.
кинематографията, оглавявал е „Кино и  фото”  гледал документален филм чешко производство за нашето Черноморие  чул песента, обявена като фолклорна. Разказва в спомените си.

За поддържането и подхранването на тяхната любов щастливо обстоятелство е че животът,  който живеят. Живот, свързан с  културата, литературата, театъра.   В епоха, в която културните дейци от т.н. провинция добиват европейско самочувствие и мерят ръст със столицата.

Логично е в Бургас този подем да е особено ярък, защото е необходим за открояване на българското самосъзнание.Защото е „.селище израсло от куп рибарски колиби - след освобождението"както го описва  Иречек в „Княжество България"-   "където поминъкът,-рибарството, практикувано от гърците е давало тон, и българското присъствие и самосъзнание е било на заден план ". Затова и в първата половина на 20 век развива  силно изострено чувството за необходимост от културен живот, който да укрепи българския дух Културният живот в Бургас  е имал нужда от подрепа и млада енергия
И баба ми и дядо ми с ентусиазъм вливат своята.

„Буйно и многоцветно се развиваше културата на морския град през 30-те  културният живот на Бургас придобиваше своята многостранна духовност.”  

Стефан Станчев посвещава на Бургас изцяло. Главен секретар  е на читалище „Пробуда” главен библиотекар на Градската библиотека, член на ръководството на Дома на изкуствата и печата. участва в културния живот със сказки,в театралната дейност той е   в общинския театрален съвет .Пише стихове, рецензира пиеси, изнася сказки, есета Издава  1929 първа стихозбирка „Поломена стралка”  Калиопа става Паулина с първата си стихосбирка „Дни и нощи”. 32 Стеафан издава „Тракийски песни” 35- „Моряк” „Паулина –„Затишие” 40 година става член на СБП написва първата си детска книга „Черноморяче” за първата си книга с есета „Сребърни везби” получава наградата на СБП 42-ра и БАН   Паулина издава „Дни и нощи” , Затишие” а в бомбардировките изгаря на баба ми „Убежище в любовта” Стефан е главен секретар на читалище „Пробуда” главен библиотекар на Градската библиотека, член на ръководството на Дома на изкуствата и печата. В Бургас кипи бурен културен живот.

”Със своята интелигенция, дружества и духовни институти както с дейността на градската библиотека, Народния университет, сказките  в които сказчици са Асен Златаров, Антон Страшимирв, Димитър Михалчев Добри Немиров,  Орлин Василев с театралния си живот, градът бързо става духовен център.

Театърът   е изкуството, което най-бързо непосредствено влияе и изгражда културно и национално самосъзнание затова и бургаската интелигенция се е състеродочила върху театралната дейност. Трябва да отбележим, че театърът още няма сграда.  Откриването на сезона –пише Стефан Станчев в брошура, посветена на сезон 36-37г,  обединява три тържества 15 годишнината от смъртта на народния поет Иван Вазов –и основаване на фонд „Постройка на Бургаски народен театър” 

Но има сериозна репертоарна политика, като в постановките предстои да учасват   Кръстьо Сарафов, Владимир Тенев, Стоян Бъчваров, Владимир Трендафилов Иван Димов, Аспарух Темелков....сериозна репертоарна и образователна политика.

Намирам  едно писмо от  22 април 36г  Иван Минчев, актьор от Свободен театър София, който ходатайства пред дядо ми   „Обаждам ти се по един много главен въпрос който вярвам ще вземеш присърце. А именно театърът! Тввоето мнение по театралния въпрос е меродавно вярвам ,че ако пожелаеш ще наредиш това, за което те моля. Най-подходящ, най-удобен, най-способен директор-ръкводител за Бургас е Георги Костов. На твоето мнение ще бъде бай Антон Козарев” И така става.

 Кореспонденцията с писатели, хора на културата, , също съхранена оттова време  отразяват този    културен подем . Създава се   нещо като  социална мрежа от контакти на  хора на културата от цялата страна. В Бургас се канят писатели, актьори .

Множество писма и пощенски карти разказват за този бурен живот   и  този забележителен начин  това общуване, във времена, в които фейсбук няма.
Ето как са се запознавали Писмо Светлозар Димитров-Змей Горянин

  29-та 27 апр. Светлозар Д пише
„Любезний Господинъ Снанчевъ
Вашата книга ми причини твърде голяма и приятна изненада..
Аз съм прям човек..вие ще разберете тази моя характерна черта, стига да пожелаете да се запознаем по добре...воден от това желание, намирам необходимо да Ви дам известни сведения за моята  личностъ
 1. Възрастъ-25 години
Месторождение- Русе

Занятие-почти безделник впрочем наемател съм на печатница Будигелъ и пиша сихове понякога..
сем положение-женен от две години от три месеца не пия алкохолни питиета, но пуша като комин на захарна фабрика Твърде много съм общителен и това е спомогнало моят дом да стане нещо като дом на изкуствата..
„Хайде, до писане”
 и сърдечни приветствия

И скоро след това

Русе 30-та година 23 февруарий

  Светлозар Димиров от Русе
Обичний Стефане,“
С особено удоволствие от писмото на Попи научихме за твоята идея  да образуваш литературен кръжецъ. Това, „кръжецъ” не ми харесва. Ние наименувахме северния -„дружба”. Във връзка с това аз ще ти поверя разбира се на първо време само на тебъ една идея която ние тук имаме. Анализирайки всички литературни явления в провинцията, ние констатирахме, че повечето от тях са значителни, но неотбелязани поради авторитета на София. На това основание решихме да създадем условие за организиране на един  един Съюз на провинциалните писатели. Необходимо е да се създадат отделни дружби поне в три града След това въпросът ще бъде уреден.”

И така,

Обменят мисли, книги, съвети- 

Тодор Влайков пише с благодарност за изпртените в Сливен книги от дядо ми, благодарение на което получил стойността им,  и се надява дядо ми и в Бургас да ги разпространи и пласира."

 Фани Попова-Мутафова си   припомня за хубавите дни в Бургас и пише на Паулина-

 „Много ще се радвам, да влезете тази година в Клуба..
аз ще ви предложа. Изпратихте ли книги на всички 17 членки?”

Яна Язова пише за детското списание което започва да издава със зет си, Никола Балабанов .М Арнаудов за съдействие и разпространение

Димитър Гундов  от Шумен съобщава:
„Поетите тук се увеличават Ветвинов се върна от Париж. Наскоро излиза книгат н Буюклийски ще ти изпратим."
от Дряново Атанас Смирнов   иска съвет да стане настоятел на някои провинциални вестници..

Тодор БОров, , Добри Немиров, Стилиян Чилингиров

Емануил Подимитров, домир.. споделят коментират,

 Общуват, подпомагат си ,дават си съвети
Димо Минев- Варна, А Андреев Ямбол,- Иван Захариев Георги Илиев Стара Загора

Помогни с каквото можеш за  Данаиловата книга.. .

Пратете ми 20 бройки от Живият Паисии-сумата 300лв ще я имате скоро-А Андреев Милко Ралчев.

С прочитането на тази кореспонденция  ми става ясно какви са били поводите за честите им раздели, благодарение на които са оставени толкова писма. Той е ходел на сказки, на срещи,  все повече е пътувал и до София, но  Любовта не е потърпевкша, а е част от този активен културен живот. Те имат своите теми, вълнения, пристрастия за споделяне..Макар и у баба ми малко ревност да се е пробуждала, за да подгрява чувствата вероятно.За посещенията на Багряна в Бургас самата тя признава в едно интервю на Н.Искъров, е безумно е ревнувала посрещането на гарата на Багряна, прелестна във френските си одежди, а баба ми бременна и малко нещо на втори план в събитието..

29- и31-ва година. Той е в София.
„Часът е 12 без пет. /всичко се документира./
Връщам се от театър. Гледах „Мариусъ” на Марсел Паньолъ.  Днес след обядъ ходих до Чолаков. Ти не се плаши, оттова, което днес ти писах. Нали ме обичаш?  Бяхме със Славчо Красински у неговата сестра, а после и у Багряна. Поздравява те. Багряна обеща книги на Петьо.. После бяхме в кафене „Ротонда” Ангел Каралийчев, Фучеджиев, Георги Константинов, Радославов,/бившия началник на култураТа при  Мин. На народната просвета,, Петканов, Красински.След това се разделихме и отидох на театър сам. Утре сутринта ще посетим Страшимиров, а вечерта може да ходя на „Кавалерия рустикана” Йонкови ханове”е ще гледам в четвъртък.
Не се безпокой, момичето ми. Аз те обичам твърде, бекрайно много...
Саладка, скъпа, топла,  моя, обичам те, любя те..”  

На другия ден

Пак 12 без пет вечерта. 4ВРЪЩАМ СЕ ОТ ТЕАТЪР.Гледах Кавалерия рустикана” и „Палячо”ХВпечатленията си ще ти разкажа. Хубаво, тук има изкуство.”
Пътят на Стефан към София се очертава.

1942- 2 юний Димо Минев, с когото са много близки, от Варна
Драги Стефане,
в София сега лошо се живее..Квартира, храна, пари, все неща, които липсват.На твое място не бих си оставил хубавата къща и спокойствието на Бургаса. В София не бих мислил и писал както в Бургас. Но по тоя въпрос ти сам ще решаваш...
Гледай си кефа, Стефане, в Бургасъ, там си начело, а в София ще бъдеш на опашката.”

 
Животът в столицата отначало е вдъхновяващ. Но почва войната, дядом е библиотекар в Градската, а после в Народната библиотека, семейството по време на бомбардировките е евакуирано, но той остава да спасява ккнигите та народната бибилиотека-евакуира ги в Драгалавци, мисля. 44 г идва, мобилизаиран е на фронта, той е арестуван-нещо, което се криеше от нас, децата, но намирам едно тефтерче- „Арестуваха ме”Заради дописките във в„Вечеръ”
Баба ми го успокоява с писмата си
 „Разбери, душко, че много неща сега имат друга стойност в живота и в литературата.” И Ще забравим всичко, Стефане ще заживеем с новото, ще бъдем отново млади, влюбени и щастливи.” 

Влюбени си останаха, в писателските среди бяха пословични, имаше и доза ирония в неразбирането, как те, двамата, оцеляват от фалша и лицемерието  и променените ценностни критерии, затваряйки се в света на своята   любов.

В едно интервю, на Тодор  Гиргишанов, на 80 и няколко години, Паулина  споделя:”Годините  минаваха, грабеха от нас това, което ни се полагаше, а ние все се обичахме, все не си омръзвахме един друг.  Сами намирахме най-нужните думи и ласки, вниманието, търпението, доверието, верността жертвите без съжаления.х може би се стремяхме да създадем един мит за себе си и нашата любов. И го създадохме."

Но непростим остава грехът за скъсването с морето: И тя пише  1988г „Море и суша“ 

-„КАЛИОПА-ДОБРАТА
„Къде  онзи барба- магьосник

който от векове знае тайната

  .....
да сживява мъртви лодки?
Нека дойде. Аз го викам.

Не зная името му.
И лицето му не познавам-навярно
като ръцете му рибарски
разядени от сол и ветрове.
Важното е да слезе на брега,
където лежи агонизиращата ми лодка-
забравила лицето на жената,
чието име още белее на борда й
-„КАЛИОПА-ДОБРАТА“.... 
 1988г „Море и суша“ 
      
Там, на брега, кръстената  от сина  й -Петър Стачев, на нея  лодка я чакаше дълго.
Като обещание за прошка, упование и смирение. Чакаше я се върне отново  на бега,  от който винаги можеш да  отплаваш  към безкрая.. 

 А когато усети, че морето я вика най-сетне и иска да я прбере обратно, написа едни от най-хубавите си стихове които не успя да види издадени.

ОТЛИТАНЕ НА ЛЯСТОВИЦИТЕ

Сякаш нищо вече не ми липсва така болезнено,

както брега, който напуснах някога.

....
Ще си изтъка от водорасли зелена дреха,
ще зачакам морето да дойде при мене
...
нека ме грабне, нека ме превърне това море
във водорасло, в пясъчно зрънце,
в мидена черупка-
все едно аз ще бъда частица от него.“

„Отлитане на лястовиците“ 2012г.

И написа една фраза, която е като уравнение на техния живот съхранил през годините любовта „ЧОВЕК НИКОГА НЕ ЗНАЕ КОГА Е ПО-МЛАД, НА 20 ИЛИ НА 100 ГОДИНИ"