Село Тешово, по-близо до небето


Едно от от най-приказните, незаслужено малко познати места у нас е село Тешово в Южен Пирин, на две крачки от южната ни съседка. Предлага спане сред приказни гледки и разходка до морето. Едновременно можеш да преживееш както насладата от пребиваване на място, което разказва свои истории, така и тръпката на туриста, която те води към лични открития, извън традиционните тълпи.
                                       


Тешово открих миналата година. Избрах го пак, защото обичам да затвърждавам  усещането си за местата, които са ме впечатлили, да  се уверя в чара, който ме е докоснал , а може би и за да довърша започнатия разказ. Да науча повече за хората,  избрали това непристъпно място, построили къщи сякаш кацнали в небето, с поглед към Бялото море.





Пътят се вие  първо край Места, после по склоновете на Пирин, потънал в свежа, тучна майска зеленина, в която имаш усещането че плуваш. А отгоре те наблюдава зоркото око на връх"Св.Петър"
Пътят. За някои той е преместване от едно място в друго. За мене е отделен свят, който изостря сетивата ти за гледки и открития и те прави по-жив и истински.Тешовският е специален. След Лъки започва да се катери като след всеки завой открива места и гледки, които искаш завинаги да запечаташ и отнесеш със себе си. Те разказват за хората, които живеят по тия места.
Ето я  веселата нива, с разноцветните плашила.Стопаните й, освен че са намерили цаката да опазят посевите си, трябва да са и шегаджии. Странните пънчета, засадени пък в съседната нива, говорят за предприемчиви люде, които по европейски проекти са решили да отглеждат нещо" по така". Предприемчивостта явно е местен белег. Табелки за финансиране по проекти се виждат и на читалището и по пътеките и мостчетата в гората.Европейските насърчения явно помагат, а и примерите от съседна Гърция са заразни. Такова е и хотелчето, към което сме се устремили. Ново, кокетно, чисто и уютно.
Кулата в Тешово, бодната срез покривите на селото обаче, непрекъснато напомня, че характерът на местните хора е граден векове наред и устоявал на предизвикателствата на историята. Тя, най-вероятно е още от римско време, изградена като част от охранителните съоръжения на римската империя   към Бялото море от Мелник към Неврокоп, и като  стражева охрана за самоковите и желязната руда, добивана тук. Защото Тешово е в т.н. Мървашка геогравско-историческа област, в която от най-древни времена се е добивала желязна руда.А покрай нея и  злато от златоносния речен пясък,аметисти, кварц и други полускъпоценни камъни. За  едоните, живели около Сяр и в източните поли на Пирина до Неврокоп, споменават и Херодот и Тукидит-тракийски племена, наречени  по тези земи мърваци, заради добива на руда  от  нй-древни времена.- /мърва-сгурия / По-късно, по римско време, специално от Трансилвания са разселвани рудари от славянски произход. Заради рудата турците, завладели тези земи,  са ограничавани миграционните процеси и не са позволявали нови заселвания.  Освен тежката работа край „пехците“ и трудния живот в планината, характерът  на местните хора  се е калявал в битки с османските пришълци. Хайдутлукът е бил нещо като допълнителен поминък.  В Южен Пирин са се подвизавали много хайдути, които по-късно  влизат и в във Вътрешната македонска революционна организация. Много тешовци са се подвизавали в четите на Богатин войвода, Вангел Япата, Тодор Палискаря,  Анго Кафеджията, Стою Войводабраята Стоян и Димитър Карастоилови- дето вършеели от остров Тасос до Али ботуш. Но местната легенда разбира се, е Атанас Тешовалията, чийто паметник краси площада - прославил името на селото,верен другар на Гоце, възпят и в народните песни.
Всичко това и много още за славните дни на хайдушките времена, прочетох  в чудесната книжка  на Атанас Пелтеков, закупена от местния магазин. За пореден път се убеждавам, че историята, за да оживее, трябва да се чете през личните човешки истории.


Местната църква, гордостта на селото, е забележителен паметник на възрожденския гений. Мълвата говори, че  нейният ктитор, хаджи Андон., богат местен чорбаджия рудар, бил сторил голям грях-  ограбил и затрил случаен пътник в огъня на самокова. Опитал да се изкупи стореното зло и пречисти душата, като поел пътя към  Божи гроб, след туй дарил парите на убития пътник за църквата и училището към нея. Но го застигнала същата съдба, както предрекъл и игуменът от Божи гроб-загинал в пламъци..Жестоките развръзки в поучителните истории не са подминали и църковната стенопис. Уникални са зографските образи в църквата, рисувани от добърски майстори и резбари: „Наказание Владимирово, Возцарение Симеоново“- изобразяваща как Борис Първи ослепява сина си Расате, заради отказ от правата вяра. Тешовци не са били кротки хора, но съхраняването на морала и християнските ценности  е било по-важно от всичко. Може би защото наред с хайдушките борби, че и по-напред, е стояла борбата срещу гръцкото духовенство. Борбата за училищна и църковна свобода се е водела не по-малко кърваво и страстно. Голямо събитие е ферманът, с който Високата порта дава свобода на  Българската Екзархия през 1870г.

Плеяда  от местни учители и читалищни деятели е  допринесла за съхранението на българската култура .
Защо обаче  при толкова много история,  толкова малко туристи намират пътя към тези места? Защо така както ние слязохме на юг, не видяхме коли с гръцки номера да катерят китните хребети на Пирина?
Като оставим борбите за  национално самоопределение, общото по тези земи,  не винаги разделяни от граница, е повече и връзката с духовното, религията, е едно от тези неща . Човек може да го разбере, като слезе по-на юг. 
До Кавала сме ходили нееднократно, затова сега свихме към  Руен планина - Ксанти  и Фанари. Тия места са много свети. Филипи е мястото, което апостол Павел през 51 г посетил, така че тук, из  хълмовете на Родопа и Пирин, тракийските селяни първи чули божието слово.Без да се отдаваме прекалено на религиозно поклонничество, а повече  на обикновен туризъм- плажуване  и вкусни  морски дарове, успяхме да се почувстваме  на място, на което инстинктивно усещаш как те застига  благодатта на живота..
Ксанти /Царево / е място, което би трябвало да храни спомени за  севастократор Момчил, главен град на чийто владения е бил, както и з  македоно-одринските борби. Днес обаче е пъстър мултикултурен град, напомнящ италианско селище с ориенталски привкус, със  стръмните  си тесни сокаци, изпълнени със кафененца и  ресторантчета - типични истамбулски гледки, особено пък  чаршиите на закрития пазар, където многоречието те изтръгва от спомените на историята и те връща  в света, който живеем- богатство от смесица на култури.
 Разбираш, че няма един разказ.  
 Но пък личният разказ за едно пътуване си остава твой завинаги.


 Моят ме върна в Тешово при хората там, които не са загубили предприемчивия и борбен дух отглеждан по тия места. Хапнах сирене мандрата, където Валери  и ракийка извади, побъбрих  и одумах хорските неволи  пред импровизираната кръчмица на площада. Истинската, носеща гордото име на обгърнатия в  хайдушки легенди връх Моторог,  седи заключена, защото я взел някакъв младок, дето мислел че пари лесно се правят. Тешовци знаят цената на труда. И макар с оредяващо население, опитите за съживяване и възвръщане на духа на селото са на лице.   
 
Местната мандра  произвежда сирене засега само за нуждите на селото, но отглежданият добитък-крави, кози и овце, става все повече и повече. Тук можеш да опиташ най-вкусното телешко от фермата наблизо.Хората   още не са се научили да превръщат моженето си в реклама и марка на селото. Питах например, каква е характерната кухня по тия краища и чак тогава разбрах за прословутите мушници, специален сорт зелен боб, който се приготвя сушен с месо. Така и не ги опитах. Местности около Тешово със свети места и легенди  също колкото щеш, а една табелка няма да те упъти. Така едвам открихме най- близкия параклис "Св.Илия". А иначе указания за свършени проекти бол. Но нищо не ти говорят. Като тази "Интерпретативна" пътека, която кой да разбере накъде води?


За да привличаме туристи обаче, трябва да се научим да превръщаме това, с което сме различни  във вкусен разказ. Защото бог много ни е дал.Толкова, че не го виждаме и оценяваме.
 А историята, която ще запомня, е за безработния тешовчавнин, когото качихме в колата. Човекът  напразно  бе бил път до Гоцето да си подаде документите за социалната помощ. Тръгнал в почивните дни, без да предполага, че някой може да не работи извън църковните празници. Същият тешовчанин предния ден удрял по своя воля камбаните на църквата, защото пристигнал владиката да освещава параклис на местен знатен човек, а в Тешово поп няма.  Но когато охраната на владиката му подал 10 лева за свършеното,той отказал. С обида в гласа ни повтаряше- аз може пари да нямам, ама как ще ми дава 10 лв за това, което е за душата ? Такива хора в село Тешово. Защото са по-близо до небето. 

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации