Влакът пристига в 16 и 16. Или, кое прави победа 7Х1 възможна.
Има такава държава. В нея живее щастливият Ханс
Там в 16,16 влакът пристигна по разписание. А разписанието, за да демонстрира точност, сочи неточно време:16,16, 9,9. Германците обичат да разказват истории за министри на транспорта, подали оставка заради закъснение на железниците. Колкото и да съм ходила в Германия, не мога да спра да се удивлявам на тази прецизност.Защото това за мен не е претенциозно излъскана и демонстративно нафукана държава. Дори в богат град като Щутгарт по улиците има повече боклуци от София. Всеки втори е от някъде другаде. Има и такива, които събират пластмасови шишета от кофите. /Връщат ги и те струват доста/ Цената на мултикултурализма и глобализацията, германецът си я плаща с толерантност към чуждостта и чуждите привички. В заведенията, където на много места се пуши!, можеш и да почакаш за шпецлето / spatzle/ си, шприца или бирата. Може и да се е свършило нещо Особено ако се гледа мач. Никой не е натруфен и претенциозен. Младите ходят боси, седят и лежат на тревата и в най-малката градинка.Усмивките им са на лицата щом ги погледнеш. Изпращат те и те посрещат, разминават се с теб по стълби и улици с мелодично tschuss или hallo. Значи, тази точност не е свързана с демонстрация на превъзходство и натрапваща се назидателна педантичност. А с чувство за удобство, родено от сигурността. Сигурност, която съдържа вероятно частица от идеята за щастие. Немците имат една дума, непреводима лесно: gemutlich- чувство за вътрешен и външен комфорт. Да ти е добре както на тялото, така и на душата. Затова и прагматиката съжителства с романтиката. Приказката с реалността.
„Щастливият Ханс“
Там в 16,16 влакът пристигна по разписание. А разписанието, за да демонстрира точност, сочи неточно време:16,16, 9,9. Германците обичат да разказват истории за министри на транспорта, подали оставка заради закъснение на железниците. Колкото и да съм ходила в Германия, не мога да спра да се удивлявам на тази прецизност.Защото това за мен не е претенциозно излъскана и демонстративно нафукана държава. Дори в богат град като Щутгарт по улиците има повече боклуци от София. Всеки втори е от някъде другаде. Има и такива, които събират пластмасови шишета от кофите. /Връщат ги и те струват доста/ Цената на мултикултурализма и глобализацията, германецът си я плаща с толерантност към чуждостта и чуждите привички. В заведенията, където на много места се пуши!, можеш и да почакаш за шпецлето / spatzle/ си, шприца или бирата. Може и да се е свършило нещо Особено ако се гледа мач. Никой не е натруфен и претенциозен. Младите ходят боси, седят и лежат на тревата и в най-малката градинка.Усмивките им са на лицата щом ги погледнеш. Изпращат те и те посрещат, разминават се с теб по стълби и улици с мелодично tschuss или hallo. Значи, тази точност не е свързана с демонстрация на превъзходство и натрапваща се назидателна педантичност. А с чувство за удобство, родено от сигурността. Сигурност, която съдържа вероятно частица от идеята за щастие. Немците имат една дума, непреводима лесно: gemutlich- чувство за вътрешен и външен комфорт. Да ти е добре както на тялото, така и на душата. Затова и прагматиката съжителства с романтиката. Приказката с реалността.
„Щастливият Ханс“
Германецът
получава от държавата си това, което влага в нея. Качествен труд за качествена
услуга. Резултатът е-качествен
живот.Вероятно защото в германската нравственост
е кодирана философията, заложена приказката за Щастливия Ханс. Спомняте ли си го? Дето заменил буца
злато за кон, коня за крава, кравата за прасе, прасето за гъска, гъската за
точило и най-накрая, останал и без камъните за точене,Ханс благодарил на Бога, за
постигнатото щастие.. Щастието не е в лукса в блясъка, не е в нещо извън тебе, а в самия тебе. Диалектика
за малки и големи. С този урок започват и всички философи след Ханс. Които търсят
смисъла на Аз-а. Повечето, както знаем,
са германци.
Може би заради предразположението към
философията, „еко“ стоки, „еко“ магазини, изобщо “еко“ начин на живот и мислене- са на на почит в Германия. Пазарува се „еко“, живее се „еко“. И затова „Щастливият
Ханс“ е име на хитово заведение за „еко“
бургери. Мноого вкусни. Марка, която продава. И това е другата страна на
германеца- практичността. Е, удобството, практичността плюс малко метафизика не създават ли
чувството за щастие?
В Щутгарт се строи много. С размах.Градежът е
белег на имане и успех. Тук „еко мисленето преди време изпадна в конфликт с практичността.
4,5милиарда, предвидени за подземна инфраструктура в Щутгарт бяха разбунили общественото мнение
най-вече на еколозите. То и без това
Щутгарт отдолу е като швейцарско
сирене- подземни железници, релси, тунели.. Практичността и парите надделяха
над еколозите. В момента се строи в огромни мащаби. Никнат алуминиево-стъклени
сгради-не особено красиви, но явно практични. Urban style-а обаче, се гарнира с достатъчно зеленина, за успокояване на погледа и
еколожките страсти. Вижте как дори приплеснати, дърветата се
аранжират между сградите.
Това е
най-хубавата част. Ако свърнеш по тези улички,започваш да се катериш и попадаш“
на село“. Къщи-вили, тревички, цветенца, люлки и масички с чадърчета. И, лозя. Щутгарт се гордее със своето късноборгундско вино. Но, най-вече, е дълбоко свързан с природата и земята.
Щастлив е щутгартският Ханс в своята градинка.
Безспорно
богатските къщи са си богатски по германски.
Тихи квартали, масивно строителство,
спокойствие и чистота. Нещо имперско, нещо мрачновато- а ла Богомил Райнов, в стил: „няма нищо по-хубаво от лошото време“.
Но, дори и тук, в богатите квартали, световната купа по футбол е извадила наяве ведростта от
мрачната, гьотевска част на немската
душа. Душа, в която скрито бушуват Шуберт, Вагнер и Бетовен, дреме мрачен баварски лес, зли вещици и древни
кръвожадни богове.
За това и германецът обича изкуството, не само футбола. То лекува мрачните, подтиснати страсти. Или ги показва на яве. Има много театри, най-големият обединен в света е градският , само преди няколко дни след дълго търсене, свободните артисти бяха получили нова сграда-стара фабрика за своите пърформанси.
Естествено, че алтернативното изкуство е на почит. То е и по улиците. Германецът, може би под влияние на берлинчани, обожава графити. Графитите събуждат щастрливия Ханс, надзъртат зад ъгъла, появяват се на най-неочаквани места, дори по колите и ходенето по улиците се превръща в усмихната закачка.
Щутгартският отговор на философския въпрос вероятно е-на играещия човек, на човека, който може да интерпретира живота, да избира ж сменя житейските роли и да се наслаждава на играта. Щутгарт има повече от 20 музикални, детски, алтернативни, балетни сериозни смешни..Има театър дори в зоопарка. Български актьори участващи заедно със свои колеги от Люксембург, Берн и Сибиу в европейски проект Faust exhausted играха в e Theater RAMPE. Иедеята на този спектакъл е, да събере актьори от различни европейски страни и да подложи на дискусия гьотевата и общоевропейска мечта за съвършен свят в контекста на сблъсъка на стара и нова Европа, на култури и манталитети.
Мястото е повече от подходящо“ Театърът на перона“, е красива
сграда - депо на железничката, която катери хълмчетата. Тя вечер се прибира да
спи и съвсем не пречи на театралното представление да продължава, а и изглежда
като декор от спектакъла. Прагматичното и ирационалното съжителстват с
въображение. А надписът -„Кому принадлежи света“- е на пода на театъра.
Като провокация, която търси отговорите в графити по стените на града. А и в
спектаклите, които се играят тук. Така новите форми на изкуството търсят и
намират новите си почитатели. Част от
идеята на проекта, за който говоря, е да усети и отключи различните
публики, да превърне езика на театъра в общоразбираем, език, който преодолява лингвистичните и мисловните бариери. .Езикът,на актьорите, на които принадлежи света. Публиките в различните
страни-участнички- реагираха различно. Авторът, от сръбски произход, си харесва
както шаренията и хаоса на София, така и
топлотата и смеха на българската публика.
Румънците в Сибиу също реагираха топло. Швейцарците- с интелигентно
одобряващо разбиране. Люксембург нищо не разбра. А тук, в родното място на
идеята, с известна напрегнатост, все пак Гьоте се учи в училище.
Open air -живот
Германецът
обожава слънцето. То не се случва често в по-голямата част на годината, затова
и Лятото е време за щастливи
преживявания. Културата е излязла на улицата Open air фестивали
никнат във всеки квартал. Музикални, детски, поетични, винени, търговски, етно,
електронни и какви ли не. В нашия квартал, на Мариенплац до театъра, за нула
време се появиха естрада, красиво
разхвърляни пирамиди от палети, павилиони с бира и сандвичи- еко и веган,
разбира се, и специален детски кът. Три дена до 10 часа младежи от
всякакви националности лежаха, седяха , разхождаха детски колички, слушайки music love- техно и джаз. Следваше африкански фестивал в съседния квартал на Ервин
плац . Концерти, уърк шоп-и, базар.Наситена
програма. Същото и по другите площади. Весело и комерсиално. Всички доволни и
щастливи, а градът-жив и привлекателен.
Не ви говоря за
колите в града на Мерцедес? Където Даймлер и Бенц и Майбах в един парник
направили първата движеща се кола? Това всеки го знае.Има музей за тая работа. Но повече смарт-ове и
по-малко поршета виждаш по улиците. И много колела.
Мачът.
Докато бях там не
беше се случила голямата победа . Знамето по герданите на кучетата, по
прозорзците, шапките, дрехите, колите..А вечер, кръчмите претъпкани с весели
хора. Гледането на мач е съвместно преживяване.
Жените пият Аперол- шприц, мъжете бира, подреждат столовете пред екраните като в
театър, настаняват се удобно, гледат да не си печат, и ръкопляскат на хубавите
моменти като на спектакъл
Не искам да кажа, че Германия е щастлива приказка. Германецът учи и работи по много. За да му е уютен и подреден животът.Забързва времето, за да може да го забави, за да му се наслади. Но Не е ли всичко това отговор на въпроса, как се постига 7 на 1?И още:
Не искам да кажа, че Германия е щастлива приказка. Германецът учи и работи по много. За да му е уютен и подреден животът.Забързва времето, за да може да го забави, за да му се наслади. Но Не е ли всичко това отговор на въпроса, как се постига 7 на 1?И още:
Малко отклонение
Кой е Гьоте?
Пътувам в
градския транспорт в София и слушам две девойки пътуващи към СУ „Климент
Охридски“. Едната чете от таблет-а си на другата вероятно конспект, не дай боже лекции, на нещо, като
обзор на изкуството. Някакъв компот от архитектура , живопис,
литература, философия . Не мога да разпозная факултета, не е филологически, надявам се, държа си на
дипломата. Отиват, разбирам, на изпит след няколко часа. Не са чели досега. В автобуса се
надяват да вкарат в главите си сдъвканата до мимимум информация за ренесанса, Шуберт,, Нитще .... Гъоте.
Кой Гьоте- пита
слущащата безучастно втора девойка.
В Коя Европа ще живеят и ще се състезават за просперитет тези тези същества?
Коментари
Публикуване на коментар