ПАРИЖ, ПРЕПРОЧЕТЕН.

Част от мен завинаги ще остане в Париж, а другата ще се завръща, за да се намира. Връщането  е неизбежно. Чрез книгите. Ето на: „Излизаш от Люксембургския музей и тръгваш по тясната уличка Феру към площад Сен-Сюлпис, където няма кафенета и ресторанти, само пейки и дървета на спокойствие.“  по собствените ми стъпки ме води този път Хемингуей.Точно оттам минахме и ние. Странно. Преди да заминем, не успях да изровя от библиотеката „Безкраен празник“. Чела я бях 17 годишна, исках да си спомня онзи „глад“ за Париж, с  който  ме бе заразила.  Сега  сама се появи, за да ми  подскаже, как Хемингуей ме е научил  да „откривам“ не само Париж, а как да съхранявам младостта. „Ако си имал щастието да живееш   в Париж на младини, където и да отидеш след това, той остава в теб за цял живот. Защото Париж е един безкраен празник“ Сега  бих казала, че Париж може да ти върне младостта и на зрели години, ако си чел Хемингуей на младини.

 В Париж младият и влюбен Хемингуей се е учел да пише и да живее, като  обича. Учел се е да  открива красотата в щрих, детайл, дума, жест, „Седях на една масичка отвън пред „Лила“ и гледах как се мени светлината над  дърветата и къщите“ в „пречистващото ухание на ранната утрин.“ Каква избистрена точност на думите. “Тайната на доброто писане е в едно вярно  изречение“-казва той.   Репортерството му е дало урок  как се пише  без прилагателни. „Особено трябва да се избягват: възвишено, прекрасно, великолепно“ съветвал   наръчникът на „Торонто стар“, весникът, на който Хемингуей кореспондирал тогава.

Париж  без  прилагателни. Това съм  търсела в Париж.Места, улици  сгради-извън дежурния патос на туристическите гидове.Да запечатваш спомена, поставяйки  го в рамката на собственото си преживяване.  Кое е вярното изречение за Париж? Това, което е минало през сърцето. Без украса.  „Човек може да пропусне каквото пожелае, стига да знае какво е пропуснатото..“ Ако си изострил сетивата си за  образа и уловил драматизма на движението, ако си се научил  как в малкото да откриеш голямото, твоето изречение „Париж“ ще се роди.  Вярно изречение е  един  ъгъл на сграда. Бистрото отсреща, усмихнатото лице на алжиреца зад щанда. Елегантността в извивката  на фенера. Цветът на усмивката на  французойката,  преминала с полъх на  пеперуда покрай теб. Промяната на светлината над покривите .

Да пропуснеш за да намериш, е нужна самодисциплина.Самодисциплината,  която си налага Ърнест за да дялка верните си изречения . Да се почувстваш добродетелен, като подминеш  кафене Ротонд „като  преодолееш порока на стадното чувство“ и избереш   „Лила“ – пълно с хора, прекарали деня си в труд. Книгата е истински пътеводител и енциклопедия за живота в артистичните кафенета,  по булевардите Монпарнас и Распай, където хората сядат да си осигурят" мимолетно безсмъртие" или, като него, да пишат в един ъгъл на чаша крем кафе цял ден  и дори келнерите да не смеят да те обезпокоят.„ Не ви заговорих, -защото имахте  вид на човек, който е сам в джунглата“  Наградата за това себеотдаване е времето, когато тефтерът ще бъде затворен. И празникът ще започне. Покривките в евтиния ресторант отсреща, разлятото вино и приятелите чакат.

Париж, този град на суетата и лукса, можеш да видиш истински, когато не си богат. Защото

 когато цял ден не си ял, сетивата поглъщат всичко, което се предлага. „Гладът е добра дисциплина и те учи на много неща“ Важно е  да разбереш, че нахранването не засища глада защото става дума за друг глад   „Като гладувах, се научих да  разбирам по-добре Сезан . По-късно реших, че Сезан е изпитвал глад, но от друго естество“ .
Да си купиш парче салам и хляб и седнеш на Сена да наблюдаваш рибарите. Да откриеш безвремието. Да откриваш и поддържаш глада за живот в себе си.
 И още един глад- за книги., на ул. Одеон, в книжарничката на Силвия Бийч , магическо място, създаващо интимна връзка със световната литература- там Хемингуей става ловец на съкровища- Чехов, Толстой, Тургенев. „Да откриеш света на книгите и да имаш време да четеш  в такъв град като Париж..“ Има такова място и днес. Дори сега, преместена и превърната в  туристическа атракция, в книжарничката „Шекспир и сие“ времето спира, Париж става на всички..
И хазартът е глад за живот и изкушение, присъщо на младостта. Развива  вкус към живота. Поддържа  страстта  и жаждата. Важно е да знаеш кога да спреш. Или не? И любовта е хазарт.
Разбрах, какво ми е харесало в тази  книга като млада. Отключила е сетивата ми за  възприемането на света с първична непосредственост.Развила е  глада към изкуство, любов, живот. Сега ми дава възможност да се обърна назад, да превъртя лентата на собствения си живот и да проверя доколко съм успяла да  се радвам на всяка пролет като на първа, дали съм изпивала насладата на любовта на тесен диван, в апартамент с тоалетна  на етажа, но с гледка над покривите и чаша вино на перваза и дали съм избягвала изкушенията, за сметка на съкровищата на книжните рафтове и безценните мигове с любими хора. Да

проявя наново ярките моменти, които съставят празника на живота, в който съм.