Ексклузивни, култови, хитови, топ екстремни банализми дебнат отвсякъде

 

Ексклузивни срещи, култови предавания топ и вип  персони, хитови новини- не ви ли се струва, че   тази  агресивност на шаблонните фрази която ни залива, е на път да убие всяка съществуваща жива форма на журналистиката.

Топжурналисти реализират ексклузивни интервюта, стартират  култови предавания  и осъществяват  телехитове..
Не ме разбирайте погрешно. Макар и филолог по образование,а може би тъкмо поради това,никога не съм била привърженик на пуризма а ла Балан. Езикът е жива система и не можеш да го осакатяваш „гърбосложен на кревата“* като изкореняваш де що чужда дума се е пръкнала в името на собствената ти представа за безвремие. Рухването на официозните догми, с които бе закърмена соцжурналистиката обаче,  оголи  не особено захранвана със собствени мисли реч, и скоро жаргонът и уличните фрази, които радваха със жизнеността и опортюнистичния си заряд  вместо в оръжие на мисълта, се превърнаха в  пръски кал. Така че, радостта от освобождението от униформения и  идеологизиран   език бързо секна. В празните  емоционални пространства на  неосъществените ни мечти и желания започваха да се промъкват квази моделите. На личности, поведения и действителности. С тях, като с паравани, прикривахме неугледността на съществуването. Бутафорните образи ли наложиха бутафорния език или бутафорния език ги създаде- така и не се разбра.
Прилагателните степени  прикриха липсата на глаголни температури. 
 И така не усетихме как сублимацията на мечтите ни се сведе до   топманекенки, култови  личности, снимани  на ексклузивни яхти по хитови курорти и вип събития, които всъщност нямаха и  нямат нищо общо с нас..  Те обаче,  държат да ги забележиш за да се подтиснеш и оплачеш собствената нищожност и на този фон тях да ги има... Техните надути искуствени  устни, пирографирани  тела, напомпаните мускули, мърлявите им креватни истории, крящящо натрапват пренебрежението си към твоя  делничен и не особено цветен живот.

 Целта е  като турски сериал да подменят  действителността, да се загнездят като вирус,от който няма отърване,за да  те вкарат в техните  калъпи, така че да се стремиш да приличаш на тях, да приказваш като тях, да не използваш мозъчните си гънки- като тях..докато мизерията на реалността изчезне  и  се постигне една подменена действителност а ла    Джордж Оруел.
 Самият Дж.Оруел обаче, дава ясни съвети  за това как да се пише така, че езикът да  е израз на собствени мисли. /Politics and the English Language  от 1946г./ 
1. Никога не използвайте метафора, сравнение или друга езикова фигура, която сте виждали публикувана!-казва той и продължава:
"Това звучи лесно, но на практика е невероятно трудно. Фрази като “стоя рамо до рамо”, “виси на косъм”, “ахилесова пета”, “лебедова песен” бързо хрумват, а и звучат комфортно и мелодично. Точно по тази причина те трябва да се избягват. Баналните фрази са толкова употребявани, че вече не носят никакъв емоционален отговор.“
Всъщност днешните: хит-топ- култови фрази са роднини на всички шаблонизирани  прилагателни, с които смятаме, че красим речта и придаваме повече вкус на живота:. „ великолепно", "велико","изумително","върховно", "прекрасно"...и всички   превъзходни  степени и прилагателни и изрази, които   удобно ни спестяват необходимостта да сътворим собствена мисъл, да обясним защо,  да си позволим каквото и да било критично отношение.
 Освен това, окъпани сякаш в тяхната светлина, някак си започват да отличават и нас самите от другите.
Култово, велико, топ хитово, и пр.определение  и нас прави по- различни. Ставаме част от култа към нещо-си, в час от секта, която има свой език и ритуали.  Музикалните журналисти са такава секта.
В известен музикален сайт бях чела  шеговити  напътствия как  да станеш музикален журналист:
Употребявай на килограм :, „върховно“, „изключително“, „ненадминато“ и   ето, рецензията е готова.Ти си вече посветен.

 А Хемингуей станал писател, когато взел  присърце препоръките на вестник Торонто стар как да не пише : 
„Особено трябва да се избягват: възвишено, прекрасно, великолепно.“
И така се родил неговият мускулест, жилав, изчистен от прилагателни език:  подлог и сказуемо, мисъл и действие.

Ако и днес вземем да спазваме тези простички правила,като разширим списъка с модните хитови и ексклузивни прилагателни, дали ще  си върнем сетивата за иснитските неща ?

*Христо Смирненски, „Баланиада“, 1917г

                                                * * *

Иронията и самоиронията също ще са ни от полза, така че да дочетем Смирненски:

Гърбосложен на кревата,

аз жадувам твоя стан

и в унесница благата

от мечти съм пак пиян.

Себеспомням скъпи срещи

на Борисов дървосад,

ръкостисници горещи,

отлетели безвъзврат.

Пеперудени одежди

себеспомням си с тъга;

ластовичокрилни вежди

пак тревожат ме сега.

Себеспомням лунни нощи,

себеспомням всеки ден.

Устодопреници още

нощем мир не дават мен.

Сърцесладките минути

кат зърна на нижел скъп,

сетне ядовете люти,

сетне душетровна скръб...

Гърбосложен на кревата,

аз жадувам твоя стан

и в унесница благата

стих въртя à la Balan.