ГЕРМАНИЯ:ПРЕДКОЛЕДНО УСЕЩАНЕ ЗА ИНТИМНОСТ И ТОПЛОТА.

Определението интимно не се вързва някак с Германия. Можеш да описваш интимните си преживявания с Италия, породени от откритията на вкуса и насладите от живота. Да не говорим за Франция, с която от гарата завърташ в истинска любовна история. Но Германия, в чийто национален характер еrnsthaft е фундамент? Сериозното отношение към живота. Обаче, ако прозреш какво се крие зад цялата подреденост и ред, ако седнеш на масата с германско семейство и усетиш как се смееш непринудено на споделени житейски истории, в които няма грам англосаксонска преструвка или галска надменност, ще се откажеш да робуваш на  традиционните клишета, с които определяме другите. Пък и има ли друго място по света, където да ухае така силно на Коледа?

За да не попадам в капана на междукултурните  различия, преди да тръгна на гости на дъщеря ми и Матес в Мюлхайм, град в Северен Рейн Вестфалия, се бях снабдила  с наръчника „Xenfphobe’s guide to the germans”. Любопитно шеговито четиво, където разбира се пише, че перфекционизмът на тази нация е основна черта.Черта, която  облагодетелствува изключително автомобилната им промишленост, но за всички останали е изпитание. Житейска аксиома е убеждението, че „никой не е перфектен, но трябва да се работи  по въпроса.” Стремежът към идеала. „Платон, пак там се казва, „може да е грък, но мисли като германец.”
Не беше много окуражително, като начало.   

 
 Ей на този площад сме към 7,30 сутринта в събота, жив човек няма, Матес е спрял за топли хлебчета за първата ни съвместна закуска, а има ли нещо по-вкусно от немско хлебче току що извадено от фурната? Аз отварям вратата и излизам да снимам, а дъщеря ми се кара че не  съм я затворила. Ами ако мине някоя кола? Толкова е рано, че дори и германците още спят. Все пак е почивен ден.

Дъщеря ми вече е германски гражданин. Малко ме заболя, малко се възгордях. Малко се уплаших. Сега като си идва в България, ще трябва пълно преустройство да настъпи в къщи, за да отговаря всичко на понятията  й за ред и удобство.   
Тя  си знае как е привиквала към този ред, с който като начало се е сблъскала  в огромния бохумски университет, с организацията там и безбройните административни правила. Но когато междувременно се случи да прекара  една година във Франция по програма Еразъм,където непрекъснато изпадаше в паника от хаотичната и тромава френска  бюрокрация, казваше „ Ох, да си отида в Германия, да си върна чувството за яснота и ред”.
Ето, че пристигаме.

ОБРАЗЦОВ ДОМ?!-Явно междукултурна шега. Германец, който не е бил в България по време на соца, няма да я разбере. ОБРАЗЦОВ ДОМ е нонсенс в Германия. За германеца, пише в оная книга, олющената сграда, наработещата машина, неизмитата кола и пр. е нещо, което граничи с нарушение на обществения договор и вселенската хармония.
 Съседът обаче, руснак / кой знае как попаднал в Мюлхайм / загрижено попитал: „ И у вас в България още ли ви ги слагат?” Не, у нас вече са само сувенирен артикул. Както искате го разбирайте.Ама ако сега някой  и друг кмет реши да се натегне на партийното си ръководство, на какво ли ще би я сложил? На  мутро-бароковите архитектурни изстъпления, никнещи сред безрадостната среда от олющени и занемарени сгради по села и градове?

 Килимът е от Копривщенския фолклорен събор. И той е сувенирен артикул.

Разбира се, вътре в германския дом не се пуши. Дори долу, в келера, мястото за гости и празненства, нещо като нашенската механа, с която  всяка къща тук разполага. Но пък, дори и на студа, немската градина си е жива приказка.

 

Домът на германеца е олицетворение на стремежа към съвършенство.  Мястото, където душата му намира покой. Матес е завършил дърводелски дизайн. Шкафът, с който се е дипломирал и в който има не знам колко вида дърво, го е работил повече от две години. Обича всичко да работи сам.

 Но, понеже, както пише в онази книжка „ Във всеки германец дреме и един Бетовен”, или бунтарският  търсещ и неспокоен  дух на поета и философа, хеле пък в тоя край, където викингското начало е прониквало многократно, винаги е готов за път.
Ето го белия бус купен на старо, но който, след като бъде приведен в абсолютен порядък, ще тръгне да обикаля по света, защото германецът обича ДА ОПОЗНАВА СВЕТА. Сещам се за прекрасната книга „Измерването на света” от Даниел Келман. Аз бих добавила, че по един  Хумболд и Гаук също дреме във всеки германец. Нещата трябва да се видят, пипнат, съизмерят, изчислят и тогава подредят.
Затова и стремежът към непостижимото е основен житейски двигател.

Както и по тези причини и културата има толкова важно значение тук. Културата, освен досег с съвършеното, дава смисъл на свободното време, а както писах вече, свободното време за германеца трябва  също да се осмисли и организира.Нашите играят линди хоп.

Освен това се ходи  на театър, концерти, музеи. Културната идентичност е задължителна. За Рурската област особено./ Писахме, как индустриалното наследство е база за създаване на културна идентичност.
http://www.obache.bg/4332/ruhrgebiet-i-kulturata/
Здравомислието на германеца е изключително здравословно.. Отскочихме набързо в Рьормонд – холандско градче недалеч от Мюлхайм. Идеята беше да хвърлим око на обявените предколедни намаления на известни марки в моден аутлет център За Матес, който работи в дизайнерска фирма, която прави луксозни  витрини за тези марки, беше важно да влезе и види, какво се продава там. А търсихме и палто за него.Тук трябва д кажем, че германецът не трупа излишни вещи. Нещата се купуват когато се наложи. Е, понякога,и по вдъхновение.

Това, което видя да се продава, в този лъскав моден базар, го изпълни с възмущение.Така и не си отговори на въпроса как може някой да хареса например тази обувка с чайниче отпред. Не можеше да повярва, че има хора, които си харчат парите за такива неща.
„Видяхме, няма да повторим”- каза убедено той.
Но пък ще отнесем спомена от уютната холандска сладкарничка и препоръчаните като най-вкусни пържени яйца в града.

В порив на вдъхновение обаче, а себе си и Мина Матес купи палта от екстравагантен  ретро магазин в Бохум заради идеята да си различен и покупката да носи преживяване.  

 Пък и Мина, не е ли същинска Ванеса Редгрейв?

Винтидж културата, ретрото са много привлекателни, защото  германецът обича автентичните неща, нещата които носят история, разказват история.Така може би така осмисля  връзките си с европейската и световната култура.

 А Бохумският университет  вече е история за разказване. Кафенето, музеят, студентската атмосфера са повод за сантимент. 

 

Самият Бохум има особен интимен чар и не само заради прословутия си  театър. 

 Бермудският  триъгълник със своите заведения и барове е задължително място за губене на време в Бохум, като дежурна спирка е Curry wurst  павилиончето, което мери популярност с Берлин и опашките там се вият и в най-студеното време.

Чар има и Мюлхайм а.д. Рур, особено  когато е видян и разказан през любимите места на Мина.Река, замък, театър.

Истинското интимно преживяване е семейното гости.В гостуването има ритуал.Започва се в пет часа следобед. Със сладкиш и сладки приказки на кафе. След това се пият всякакви коктейли, докато дойде време за вурстчета с къри сос и разбира се, бира. Получава се нещо като спиране на часовника за дълго, за да има много време за общуване. Защото семейството е важно нещо.
В него също има разпределение и правила.
 ДОМЪТ Е МАЙКАТА. Светът, извън работата.Олицетворението на перфектния ред, вкусната храна, топлината, уюта, порядъка в градината, артистизма на интериора.Таткото е моделът за подражание. Усетих силното присъствие на бащата. Прекрасен шеговит, реализиран,естествен. По-малкият брат непрекъснато хвърля поглед към  по-големия, който стои по-близко до бащата и демонстрира мястото си в мъжката йерархия. Вероятно умелото съчетание на двете начала превръща семейството в остров на хармония.

Нещо, с което трябва да се свиква: на германеца каквото му е в главата, това и на устата.Той е прям и откровен. Но много обича да се забавлява. Да измисля семейни игри, да разказва смешни истории, да показва албуми, снимки и разказва спомени, истории от пътешествия и културни събития. Така ни бе подсказано какво да видим, а именно забележителния Газометър в Оберхайм.

Огромното съоръжение, съхранявало газ в индустриалния период, сега превърнато в сграда за иновативни културни прояви, изложби и инсталации.Там преди време Кристо е бил изградил огромна инсталация- балон от цветни бидони. Снимка от събитието висеше в рамка на стената в хола на нашите домакини. Само дето Уве и Силвия не знаеха, че Кристо Явашев е българин. Е,напоследък той повече си го признава.

 

  Zollverein

Това, което видяхме и в Оберхаузен, и в Zollverein- шахтата, където се помещава днес Рурският музей, се оказа нещо като ключ за разгадаване на манталитета на хората тук. Хора, изкарвали с труд прехраната си, когато всичко е било заводи, шахти и димящи комини и които сега съумяват да превърнат натрупания опит в ново качество на живот. Така че метрополията, веднъж подвластна на стоманата и желязото, да се превърне в територия на духовност и култура. 

 Това е старата баня на шахтата. Сега е място за театър и иновативни събития. Ние станахме участници в своеобразен пърформанс. Попаднахме в магическа градина.

Ако трябва нещо да им признаем безусловно обаче на германците,/ тука не говоря за футбол/, то е умението да създават коледна атмосфера и коледно настроение. Нещо, което сигурно се корени отново в неразгаданата им душа, в която има по-малко от Бетовен, а така също и от духа на германския лес, както и от приказките на братя Грим.
Затова и коледните им базари имат особен магически чар.Запалват коледната светлина и в тебе самия. А и там можеш допълнително да откриеш, колко общителни са германците. 

 Истински  коледен подарък бяха билетите, които получихме за Танцовия театър на Пина Бауш във Вупертал. 

Гледахме забележителния й спектакъл -"Нефес", за който писах,/http://www.obache.bg/4332/ruhrgebiet-i-kulturata/ тук искам само да споделя усещането за театър като преживяване. Много преди спектакъла публиката, елегантно облечена започва да се събира,влиза в театъра, сяда в заведението на сградата или се разхожда из фоайетата с чашка шампанско или бяло вино в ръка, общува и попива атмосферата. А на края на спектакъла дълго ръкопляска. Без да става. Не знам откъде е тази мода у нас, сигурно от стадионите, но да скачаш на крака не е израз на уважение към актьорите, а поведение което подсказва припряност и порив да се напусне залата. 

Последен спомен и усещане за интимност със сюрреалистичен оттенък.  Сбогуване на летището на Дортмунт. Ранен час, премръзнали от режещия вятър, попадаме в сивотата на стандартната летищна обстановка.Забързани и   блъскащи се хора, изнервена от чакане и нетърпелива по нашенски опашка, в която доминира полска и сръбска реч- полетите са предимно ниско бюджетни. И изведнъж,не вярваш на очите и ушите си- чуваш, някой свири на пиано. Оглеждаш се и го виждаш- момче с раничка. А пианото не е какво да е, а бяло.

Забравяш студа и се изпълваш с усещане за Коледа.