НЯКОЙ ТРЯБВА ДА ДРЪПНЕ УШИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО

Защото то освен да ограмотява, е забравило, че трябва и да възпитава.
От години ни бодат очите факти, сочещи недъзите на българското образование. Статистиката показва  полуграмотността на завършващите които четат, но не разбират прочетеното.Търсим причините в качеството на преподаването, в заплащането, в учебниците, в неадекватността между образование и реалности... Но за една друга причина рядко говорим. За липсата на възпитателната  функция, заложена в Закона и методиките за неговото прилагане.. Резултат от което е живот в нравствена нищета.

Аз,  самата  изповядвам убеждението, че са важни са  първите седем. Но ако  членовете на семейството не ги притежават, получава се  потомствена   недостатъчност на възпитание в нравственост,  на което сме свидетели днес. Не, няма да говоря отново за агресията в училище. Ще дам пример с една типична родна картинка, която приемаме почти като специфичен щрих към националните ни особености.Люпенето на семки.
Прибирам се пред блока две момичета са се съсредоточили върху тази лишена от човешки облик дейност. Мълчат и вторачено произвеждат шлюпки. Пред тях- килим от обелки, едното плюе и върху възскъпичкия си телефон. Правя забележка, питам защо така, харесва ли им?   Няма отговор. Едната сочи другата сочи с пръст, демек- тя плюе, аз не. Питам пак, можете ли да говорите? Ни звук, ни стон, но люпенето продължава. Но започна да се усеща надигане на враждебна вълна.  Добре, че бяха по-малки..
Изметох си сама. А съседка, която ме наблюдава, ме пита-защо се ядосваш?
Накъдето се обърнеш, не е ли същото- немарливост, грубост,  и  някаква  социална апатия, преобразуваща се в агресия. Не ти пука, какво правиш, все ти е тая какво мислят другите, ако ти направят забележка, налиташ, ако нещо не ти хареса-рушиш...

Направо ме е страх напоследък, ако в автобуса в който пътувам, се качат повече шумни младежи. Не знаеш с какво ще ги предизвикаш. Какво ще ти направят. Наоколо виждаш мнозинството възрастни как се свиват в своите паралелни животи. 
  Най-лесно е да хвърлим вината върху  новите технологии. Да, вярно, визуалното доминира над вербалното. Сетивата са задръстени с образи, но има ли кой да се грижи и възпитава душата?

Вече не са  новина   поредните съобщения за побои в училище, за гаври с учители, взехме да ги подминаваме, без да задълбаваме какво се крие зад тези симптоми на заболяването не само на образователната система, на цялото общество.

Преди да прехвърляме като топка вината от учители към родители, като се оглеждаме за още потенциални виновници, евентуално психолозите, които хем не достигат, хем повечето са плод на същата система на образование, да се сетим, че въпросът е не в  Кой а в  Как.

Как се преподава и възпитава. Да си спомним за прости неща- за класната  навремето,  дето ни проверяваше ноктите и кърпичките в джоба и ние се засрамвахме, ако имахме мръсни ръце.
Тогава имахме бележки за поведение, нямахме психолози. Класните обикаляха пушкомите и ни  дърпаха ушите, ако ни сварят там. Не мога да повярвам, че говоря по този начин, при положение, че на мен самата, са намалявали поведение заносене на  къса пола, а и съм писала  срещу догматичността на оная система. Но съм чувала, че и в най-скъпите елитни училища също има бележник за поведение, който се предоставя периодично на родителя. И ако там оценките са лоши- край на елитното образование. Чели сме и гледали и европейско, и американско кино и книги, в които родителите са в непрекъснат, даже обременителен контакт с училищното ръководство. Всяка простъпка се  анализира и обсъжда съвместно. У нас родителската среща е единствената връзка  между учители и родители. И обикновено, се свежда до формално съобщаване на оценки.
  А учителите би трябвало да имат дневници за поведение. Тогава ще могат да реализират същинската си функция: да създават хора. Като се посветят и  на култивирането на човешки умения и качества.
Защото, учителското призвание е колкото да ограмотява, толкова и да възпитава.  Да очовечава. Да прави от учениците  ХОРА.
Разбира се, че нравственост се преподава и чрез уроците. Особено в часовете по литература.
А какво ви говори фактът, че тази година няма нито една отлична бележка на теста по литература и български език на седмокласниците?
 Какво означава това,  означава скъсана връзка между съдържание и възприемане. Много се е писано по темата, защо децата  не четат и една от причините си я знаем- прословутата  задължителната литература. Междувременно поколения отраснаха без да са чели Астрид Линдгрен,  Ерих Кестнер, Луис Карол, Александър Дюма и голям пропуск. Днес няма как да се навакса. Затова  и колкото да тичаме без да спрем, все на място си седим.   
А въображението и вдъхновението гасне ли гасне.. Как всъщност, да четеш и разбираш, ако ти липсва чувствителност и душевност?

Слушам спор по телевизията около предложение да има или няма  повторение на класовете за ученици, които не покриват нормата. Не можело сега да се поправя закона, бил нов и да видим първо как действа. Докато стане това, още едно поколение ще се изтърколи с още по-намаляваш процент на реално грамотните.
По-лошото е, че душевно неграмотните никой не брои.
Имаше навремето един психолог,  който определяше хората  на притежаващи и не притежаващи душевност.
Затова и  люпенето на семки ми се струва  доста симптоматичен образ на лишеното от мисъл и въображение обездушено и апатично общество, в което живеем.

Затова, мисля си, някой трябва да дръпне ушите на днешното образование.