намръщено.

Намръщено
Предизборната кампания е като диагноза за психичното здраве на българина. Само се огледай-те: окачил е смръщения си лик по улици и шосета. Гледа ви и ви мрази. Виждате ли го, или го приемате като част от пейзажа? Част от околната среда, в която живеем. От тази среда, в която сме отгледани.Която ни е учила на престорена строгост в отношенията, на вяра в неверните неща, на нетърпимост към врага и подозрителност към чуждия. „Много обичам Атака, че помага на бедните хора“ – хлипа баба в предизборен клип. „Да води страната на пред“ -малко момченце добавя. Не ви ли обижда всичко това? И защо като благодарят, плачат?




Подобни възрастна госпожи, ако влагаха повече любов в отглеждането на внуците си, внуците им нямаше да искат да ги „води“ напред такъв главатар. Главатар, на който му трябват бедни, на които трябва да се помага. А не общество, което само намира пътя си напред. Защо българинът вместо да се смее на този образ, го допуска край себе си и даже избира? Избира намръщения заканителен тип, избира откровени лъжци и популисти?
Преди всички други диагностицирани симптоми , има един основен белег, показател за култивиран манталитет, за тежка форма на зависимост от статуквото и традиционния ред ,за състояние на ленив ум и пасивна воля, на потискана агресивност и ниско самочувствие, на неувереност в собствените си качества, на потребност от сляпа вяра, поради неспособност за справяне с новото и съграждане на собствени перспективи за успех.И това е отсъствието на усмивка н живота. Нещо, което шокира чужденците- „Хубави хора сте, ама защо не се усмихвате?“ ние не се усмихваме. Ние се мръщим. Тази намръщеност е израз колкото на комплекси как ще ни приемат,толкова на подозрителност и недоверие към всички и всеки, който е различен и с различието си ни предизвиква да разчупим клишетата, които са ни формирали. Хората, които не се усмихват, приемат омразата за даденост.
Българинът има проблем с толерантността. Трябваше да се случи с.Розово, за да включат медиите тази тема за дискусия. И като се почна ха едни анализи.. строги, назидателни и укоризнени. Сякаш същите медии не допринасят за формиране на тази среда на нетърпимост и не те те ще пуснат след малко въпростния клип, или ще говорят с патос за тривиални и традиционни високо патриотични неща.
Ние не се усмихваме за да предразположим, да уверим в добрата си воля или просто за Добър ден“.
Но за сметка на това- присмехът е основна културна черта.
Два дена, сме свидетели на медийна надпревара в пускането на шегички и злостни коментари по повод „ жената с брада“, Кончита Вурст от евровизията. Два дена българският консерватизъм ликува и практически се бетонира. Голяма радост, по скоро злорадство,  пада . “Не сме оттях, как’ Сийке“ „ Ама какви ненормалници са тези австрийци, Австрийският президент одобрил наградата“. Какво ли ще стане, ако наш политик се произнесе благосклонно по въпроса? Ей и затова предизборните кампании са уибийствено скучни. И глупави. Но най-вече- вредни. Ако някой се опита с флаш моб да разчупи клишето-веднага го осмиват.
Чудя се от какъв зор се харчат партиите днес за копирайтъри. Просто да изтупат праха на соц речника и погледат филмовите прегледи от недалечни, до болка познати времена. Победата им е в кърпа вързана.
Да какви патологии може да доведе тази търпимост към нетолерантността? Измеренията са не не само в психологически, но дори в икономически план.Защото недоверието възпрепятства личната самостоятелност и иничциатива. То означава и пасивност. Усмихнатият човек върви напред, приема новото, предизвикателствата, непознатото не го плаши, с готовност подава ръка. Усмихнатият човек съгражда. Намръщеният- руши.
Има ли терапия това намръщено състояние ?
Направете си експеримент. Качете се в метрото и се опитайте да уловите нечий поглед и да го задържите с усмивка. Не, не се отчайвайте. Всички гледат надолу, избягват да се поглеждат . Ако се усмихнеш на някого, той смутено ще наведе глава или ще те изгледа с подозрение. Но, опитайте пак. Може и да се получи. И така ще слезнете заедно с една идея повече за общност.За успешен ден. За доверие, което съгражда. Иначе трябва да се надяваме на добрата фея с вълшебната пръчица да ни приобрази в усмихнати хора.