„Говедца-та“ на мама спасени. Ще станат ли хора?

Объркана съм. Три момчета подлудиха България,след като се загубиха в Джендема.. Няколко дена всички медии трепереха от сутрин до здрач за съдбата им, в резултат на което в издирванията се включиха спасители, военни и хеликоптери, а юнаците бяха намерени от случайно преминаващ пътник. И изведнъж журналистическият патос се обърна срещу им и започнаха аритметиките колко е струвало "на държавата"всичко това.
Сметката обаче -изгубено време, човешки труд, техника от една страна не се вързва с цената на човешкия живот, от друга, сякаш е право пропорционална на натрупаните дефицити от морален и социален характер в обществото.


Колкото повече образование, лишено от практическа насоченост, свръхпротекция във възпитанието и липса на семейна комуникация, толкова повече безразсъдство, непукизъм и безотговорност. Живеем в общество, в което няма връзка между възпитание, образование и социални умения „ трябва-нетрябва“,"позволено-непозволено“ размиват граници у дома и навън. Но това е лесният коментар. Като се обърне колата да търсиш вината е най-лесно. Да знам ги тия- безпардонните. Преди време един такъв хвърли камък ей така за забавление по прозореца ни и когато мъжът ми слезе и му издърпа ухото, бащата на момчето дойде и той да ни замеря. Ей така се възпитават „говедца“. Масово явление. За такива родители учителите са виновни за двойките в училище, обществото за липсата на работа за разглезените им синковци, а общото между родител и деца е единствено агресията, която ги сплотява срещу всички.
Такива обаче, няма да видиш в Балкана.
Аз съм възпитана в любов към планината. Дядо ми, дългогодишен главен редактор на сп.“Турист“, ме посвещаваше в тайните и красотите на българските планини стъпка по стъпка. От него знам, както да им се радвам, така и да се пазя. Знам, че планината е за смелите и благоразумните. Че планината учи , защото е е изпитание за човешките ти качества. Ходенето е като плуването, трябва да умееш да владееш дишането си, за да противостоиш на умората. Да носиш нелека раница,със всичко задължитлно. А другарството и взаимопомощта са най-важното нещо. Каляват се в рискови ситуации. Спомням си един поход в Рила до Мальовица в девети клас. Учителят по физкултура изобщо не ни жалеше, а ни караше да вървим под дъжда часове наред. Момчетата се научиха тогава да поемат по-тежките товари и да подават ръка. Дали сега се ходи на училищни походи?
Разбира се,и аз съм правила щуротии. Юрвала съм с без пътеки в снежната планина, за да изпитам тръпката на преодоляване на страха,така, както съм се катерила по покриви и дървета, без да мисля, какво може да се случи. Ама кой не е правил дивотии? Но е важно да ги разкажеш на децата си заедно с поуките.
Има години, в които ако не правиш безразсъдства, няма как да израстеш като самостоятелна личност. Нали тези момчета не са тръгнали на гуляй в дискотеката, а да „борят“ планината. Да преодоляват себе си. Тръгнали към Райското пръскало. Да открият сами едно от най-красивите кътчета на България. Не знам дали са чели „Вознесение“ на Милен Русков, но като нищо са се чувствали малко като Гичо и Асенчо, като хора, на които „револуцията“ им е в душата, подхранвана от неописуемо красивите диви и свирепи балкански долини и чукари. Не искам излишно да поетизирам, но дано чувството за гузност и вина, внушена от медийните коментари, не измести в душите на тези момчета чувството за досега с величието на природата. Работата на спасителите е да спасяват.Така че, не им е губено времето.Те са извършили своето геройство. И заслужават голямо "благодаря".
Колко много посоки има коментарът по този случай. Елементаризирането му-„кой ще плати“ е най-вредно.