НЕВИДИМА ИСТОРИЯ

Какво намирам, ровейки се в архивите на моя дядо, Стефан Станчев- на опаката страна на редактирани  туристически стихове, една невидима история, разказана от някоя от моите дъщери: Катерина или Мина.Катерина беше по рисуването и най-вероятно е тя. Дядо ми, обичаше да й дава листове за пишеща машина,  не само за да приложи обичайния  родителски номер за печелене на време, той вечно седеше на машинката и пишеше,  а и  да съхранява после появилите се принцеси, зайчета, мечета в папки, за поколенията. Малката Катеринка много обичаше това, но  случаят явно не е такъв.

Възможно е  сюжетът да  е следният:  Вероятно е зима, като тази. В детската градина, където Катеринка ходи, върлува поредната грипна епидемия, майки и баби не се намират под ръка и дядо ми е този, който трябва да занимава невръстната ми щерка.   . На Катеринка   сигурно не й е добре, но измисля как да не разсърди любимия „деди“.Хитро озаглавява  белия лист "Не видимата Нина."Опитай се да твърдиш, че рисунка няма. А каква е, всеки трябва сам да си въобрази.
Коя е Нина и защо е невидима, сигурно  е имало обяснение. Нина може да е Катери-на. Но може и да е мама Нина-  Паулина, на която никой не смееше да прикачи прозвище баба. Която може да е била в командировка, по нейните литературни четения, и е оставила деди сам.А това си беше семеен катаклизъм.Привързаността на двамата бе не само семейна легенда, а всеобщо достояние „Стефан и Паулина“ бяха символ за съхранена любов и  пример за съвместен живот. Дядо ми без своята Паулина не беше способен на нищо. Веднъж, така пак зарязан, се опитал сам да си сготви нещо, сложил чинията на котлона и чукнал яйцето отгоре...

Тази Нина възможно е  и да е била Мина. Тя има много по-малко спомени,  с прадядо си, по-точно-само един. В който е сама с „деди“. Когато и той е сам. Мама Нина си е отишла. За винаги. Деди я последва 3 месеца по-късно, както сам каза „Изпратих я като кавалер“ .Не можа да издържи самотата. Може би именно нея се е опитала да излекува някоя от щерките, изрисувайки възможността мама Нина да присъства в живота на всички ни, макар и невидима?

Нека тази невидимост всеки в семейството пълни със собствен спомен. Защото това е рисунка, видима за сърцето, не за очите..