Бедствено положение

 

По гласа ще ги познаете.

Да те изпратят на мястото на събитието е шанс да изпъкнеш като репортер. Но и малшанс да проличи, че не ставаш за тая работа.

Едно време вуйчо ми, Петър Станчев, репортер до мозъка на костите, казваше:" Който не е бил репортер в БТА, не е журналист." Защото именно в БТА се учиш да сведеш събитието до голите факти. Без украса. Самият той обичаше да се превъплъщава във всякакви роли съвсем по Станиславски. Работеше като докер, пътуваше, беше моряк на траулер и какво ли не само и само да разкаже живота на другите такъв, какъвто е. В Клуба на младия репортер пък, учеше младите как да предават събитията като да потъват в тях така, че героите сами да разкажат себе си и смисълът на случващото се да стигне до публиката автентично и неманипулирано. Как
да търсиш най-точните думи, да избягваш прилагателните, които украсяват или придават субективен оттенък, а ако си на микрофон, как да пазиш дистанця и да не позволяваш ни думи, ни интонация да издават лично отношение.
Много днешни прощъпалници смятат, че интонацията е част от журналистическия инструментариум и с драматичността на гласа можеш да заместиш липсата способност да намираш точните думи и способността да задаваш точните въпроси . В резултат се получава така, че се занимаваш не със случващото се, а със собствената си значимост.
Наводнените села в Северозападна България са поредният пример за това. „Как прекарахте тази драматична нощ"- пита с тръпно гласче млада интервюираща- и добавя, за да  подскаже повече бедствени щрихи- "когато водата отнесе добитъка"-"То всъщност, само кучета бяха отнесени"-"смутено отговаря интервюираният, и възможността за истински разказ се отнася по течението.. Както и възможността да се разбере коя е основната причина за патетично огласяното "бедствено положение". Колко години задръстените с боклуци реки предизвикват подобни бедствия, къде отиват отпуснатите помощи на местните власти, издействани в следствие на бедствието и защо държавата трябва да дойде и оправи с години създаваните от местните хора благоприятни условия за увеличаване на бедствеността, като незаконни постройки, неукрепени мостове, неизчистени реки. Къде са били и въпросните репортерки да разкажат какво правят хората по тези места в не-бедствени условия за общото добруване. Защо например, дори укрепването на една църква не може събере хората да сторят нещо сами, а за всичко се чака на "държавата".
Да обявяваме за "бедствие" всичко, което ни спохожда неочаквано, но закономерно и което сме можели да ограничим в голяма степен, ако си бяхме свършили работата, си е традиционен манталитет. Така бедствия са и дъждът и снегът и политиците, дето сами сме си ги избрали. А по отношение на употребата на интонациите, също имаме неизкореними рефлекси.
Официозното говорене по време на соц-а имаше неписан наръчник на интонациите-бодро, патетично -приповдигнато, развълнувано- патриотично, укоризнено- неодобрително. С един тон се възпяваха трудовите подвизи на ударниците, особено по време на манифестаци, с друг се оповестяваха конгресните указания или делата на Политбюро. / Като бях малка мислех, че Политбюро е митично чудовище, което живее в някакви мрачни коридори на властта/..Така че в тръпните репортерски гласчета може да се разчете степента на зрялост и осъзнаване на ролята и мисията на репортера. В случая, тя се свежда до престараване в стремежа да се изрази показно съучастие, както и съзнателно или несъзнателно желание за внушение че някой друг, в случая властта, някакви митични "те", е отговорна за всичко. И като резултат почвата за евтин популизъм е завинаги подхранена. Както условията за отсъствие гражданско самосъзнание.
За да не се случва това, Медията с главна буква, BBC,  в своя дебел 370 страничен наръчник "Producer’s guideline", дава точни указания как да се предават "Репортажи за на произшествия и бедствия". "Покриването на произшествия, бедствия и вълнения от журналистите на BBC", пише там-" трябва да бъде балансирано и точно, да се избягва причиняване на ненужен стрес и вълнение...
Ударението трябва да е върху представянето бързо и точно на базата на фактологичен материал като време място.. Това служи за намаляване на областта на напрежение за зрителите и слушателите..
Произшествията които се покриват на живо се нуждаят от специално внимание. Коментарите не трябва да са паникьорски. Описанията на разтърсващи събития трябва да се дозират така, че ужасът да не се експлоатира..
Трябва да използваме езика почтено и точно. Това означава хората на BBC да избягват преувеличените изразни средства и претрупано оцветената проза. Ние трябва да използваме езика така, че да не предизвикваме внушение на нравствени оценки или липса на обективност.“
Много още заръки за акуратно поведение могат да се прочетат- как да се говори с деца, с възрастни, как да се борави с политическата терминология, какво да е поведението към политиците...и колко би се професионализирало журналистическото поведение у нас, ако се приемат за даденост поне част от тези изпитани и изписани  стандарти. За съжаление обаче, повече от двадесет  години  етичните  правилници, за чието съставяне се водят ненужни спорове, не влизат в употреба. Затова и в употреба битуват стари спомени за стари журналистически похвати.А това вече си е истинско "бедствено положение" за професията.