Има нещо гнило в БНР

„ ако радиото не се развива в нет-а, ще се самоархивира в 1995-та”.

Има нещо гнило в БНР- спират предавания, назначават се „продуцентски“ съвети за контрол на съдържанието, отстраняват се хора. Заменят се професионалисти с одиозни фигури и псевдожурналисти. За една година управление Радиото не смее да се огледа в рейтинга си, граденото години наред до предишния мандат е стопирано, развитието е спряно, стрелките на часовника са върнати назад и вместо в ерата на цифровите технологии, радиото се е върнало в спомените си от старите ленти.
В „Старата къща“ се случва нещо. И май е време „старите кучета“ колегите които са вградили професионалните си биографии в темелите на институцията БНР да кажат какво е то.

Години наред БНР отстояваше позициите си на обществена медия и бе територия на свободно мислене, свободно говорене и морал. БНР не спря да произвежда качествени новини, добри репортери, добри водещи, въпреки опитите на различни политически сили да неглижират нейното влияние, като задръстват ефира с подчинени на волята си частни медии. Националното радио оцеля, благодарение на своите вътрешни правила за професионализъм, подчинени на общоприетите европейски правила за редакционна независимост, които изключват контрол отгоре надолу, съдържанието се предлага отдолу нагоре и това е смъсълът на защитата на обществения интерес. Именно затова и обществото и държавата бранят обществените си радиа от посегателства на партийни и икономически интереси и им създават условия за устойчивост, развитие и просперитет.
В противовес на обществения си характер и спазването на принципите за работа в медията, назначаването на началниците обаче у нас, не става по ясни правила. А, както почти всичко останало в държавата, чрез задкулисни машинации. Вземе ли веднъж властта, всеки гендир може да се превърне в едновластен господар. СЕМ, която го е избрала, си измива ръцете и казва-ние не се месим в програмна политика. Така че всички принципи могат да се сринат поради некомпетентността и произвола на случайно избран човек. Ако е малокалибрен, ограничен и подчинен на връзки и приятелски кръгове , получава се сблъсък на два свята. Медията живее, устоява и може да просперира единствено ако спазва критериите за независимост и качество и другият- подвластен на връзките и приятелските кръгове, които искат да налагат своите правила. Единият, стремящ се към развитие и другият- пречещ на развитието вероятно не само поради некомпетентност, а и поради възможно  поети задкулисни ангажименти. Рано или късно- сблъсъкът е неминуем..
Всъщност, някои открояващи се тенденции в стила на новото управление на БНР, разкриващи ретроградни модели на мислене и поведение, лъснаха от самото начало- прояви на реваншизъм, стремеж за саморазправа с хора, пренебрегване и незачитане на постигнатото досега, насаждане на страх и подозрителност сред колегите, както и опити за налагане на цензура .
Първоначално дори концепцията, спечелила сърцата на комисията, не бе огласена, а когато се появи  прикачена на сайта, изуми и непредубедените наблюдатели с хаотично нахвърляните мисли, подхождащи за лакърдии край софрата. Но не и за стройна стратегия за развитието на радиото в цифрова среда. Няма какво да се лъжем-във века на цифровите технологии радиото е обречено, ако няма стратегия за развитие.
От няколко години европейските обществени радиооператори водят тревожни дискусии за оцеляването на електронните медии в силно променящата се дигитална среда, доминирана от новите медии, обсъждат начините за разработване и пренасяне  на съдържание на нови платформи, за да привлекат новите аудиториии  за да изпълняват адекватно обществените си функции, защото с днешна дата оцеляват онези обществени медии, чиито мениджъри имат кураж и визия да поемат по нови пътища, да  инвестират в новото, в бъдещето. В Декларацията на основните ценности на обществените медии Европейския съюз за радио и телевизия от2012г изрично подчертава,че: „във връзка с предизвикателствата на безпрецедентната цифрова революция, която доведе до промяна във отношението към всеки отделен човек, постоянно ще развиваме нови начини да служим на аудиторията по всяко време и навсякъде на нови, новопоявяващи се и съществуващи платформи.”
Така е. Младите не слушат, а гледат За да има обществена комуникация с това поколение трябва да се пренася съдържание там, където са те-в Интернет. На езика, на които говорят-езика на новите технологии.
Те са поколението, което смята, че /цитирам фейсбук коментар/ „ ако радиото не се развива в нет-а, ще се самоархивира в 1995-та”. . Радиото имаше такава стратегия до преди една година. Обмислена, разработена съгласувана с Европейския съюз за радио и телевизия /EBU/. Беше инвестирано в подготовката на хора, които да градят бъдещето на радиото. Положи се началото на интернет платформа със съдържание, отговарящо на интересите на новите аудитории и разработена на принципа на социалните мрежи. Всичко бе зачеркнато, омаловажено и превърнато в пародия на идеята за развитие.
По-страшното обаче е, че като морал и методи на работа, някой иска да ги  върне  радиото още по-назад във времето...
Затова мисля, че състоянието на обществените медии, начините на тяхното управление, идеите за тяхното развитие, трябва да бъдат обект не само на формални публични дискусии, подчинени на политическата конюнктура,а но и обект на сериозни компетентни анализи от медийни специалисти, ако щете от европейски мащаб. Мисля, че като законодателен орган, Народното събрание трябва да предвиди текстове в нов Закон за радиото и телевизията, гарантиращи както устойчивостта и приемствеността в развитието на радиото, така и шансовете за неговото усъвършенстване и модернизиране занапред.Както и законови бариери срещу издигането на случайни хора.