Да остане лятото в нас-заклинание

„Морето, е всичко, в което целия си ти“ Христо Фотев

Морето като метроном- отчита времето по хубавите спомени. От море до море.. от море до море... Край морето сме и себе си, и фантазиите за себе си. С всичките си животи, сегашни и бъдещи. Там сме с  всички, които сме обичали и са ни обичали. Морето ни връща детството. Майка и татко са млади, по-млади от нас. Танцуват и се смеят.  
Морето ни учи да  измисляме  и реализираме  измислици.Да играем. Да играем едновременно и спомените си и мечтите си. И в играта да откриваме себе си.Морето ни  учи да съхраняваме ценните мигове в живота си, както  мидите и камъчетата които събираш  от плажа.

Морето учи да строим, но и да събаряме   пясъчните си кули. Да намираме  съкровища. В себе си и другите. Да   преживяваме  пътешествия корабокрушения. Да  откриваме нови земи.Учи ни как да се разделяме, за да посрещаме. Учи ни, как се обича:  на приливи и отливи с постоянното  величие на търпението. Учи никога да не остаряваме.   Затова и трябва съхраняваме лятото в себе си.

Балчик-дворецът.

Не този, смален и превърнат в  панаирна стока, а онзи,  с  приказните надвесени градини  и  с поглед отвисокото. Майка ми, най-хубавата жена на света.Никой не ми вярва, но си спомням първо страха от морето-баща ми ме държи на ръце, аз съм  на по-малко от две години,а вълните бучат и се  плискат в краката му. Аз рева неистово.На  шест вуйчо ме хвърля от лодката и когато то ме прегръща в обятията си  откривам, че не е страшно, стига да му се довериш, то става твой приятел.   И започва да те ти  подарява  приключения. Да  те заразява с пиратски копнежи. Ето ги  баща ми и вуйчо ми в пиратски костюми. Някой, който не дойде, бе повод за разиграването на спектакъла  "Снежанката и седемте пирата". Катраненото негърче е  Николай Конакчиев. Красавицата , събудила със сигурност  за дълго  ревностите на младите съпруги , сигурно още си спомня главната си роля ,а този разказ сигурно има различни версии , но най-вече е   спомен на няколко поколения.
И още приказни неща се случват в морето на детството: звездите слизат от небето да се изкъпят, тогава всички обитатели на двореца се качват на лодките за  нощна разходка  върху светещо море.

Созопол. Смокини и една ужасяваща миризма- греховна, за която никой не иска да си спомня.  обработват делфиново филе.  Сега делфините се върнаха, простиха, но ние не сме изкупили граха си.

Майките в най-красивите си рокли с с дантелени фусти и със стегнати коланчета прелитат през пристанището, като танцуващи цветя и кацат в казиното. В  казиното: чирози, мастика и щастливите горди лица на бащите. Поглед през оградата в лятното кино- „Нощите на Кабирия“  -забранен за деца..Смокиново сладко и  плетачките на дантели, накацали като гларуси върху каменните стълби, всички досущ като пра-баба ми бургазлийката ...
С Лора целуваме морето за сбогом и с обещание..че отново ще се върнем. Пораснали.   

Варна.

Познавам много лица на морето там.   Варна зимата е театър, художници, приятели, поети, снежни преспи понякога,  . Лятото -градският плаж,лимонадата -  сайдер, сладолед във фунийка, захарен памук, Морската градина. 



Златни пясъци: дискотеки първи гаджета. Нощем крадем праскови от съседните лозя. Слушаме Бийтълс под звездите-правим се на интересни с" Ана Каренина"на плажа. Плуваме до корабчетата.   Ям бой от спасителя , заради едно мъртво вълнение което ме завлече в края на залива. Момчето, което влезе с мен,на което се фуках как се плува при бурно вълнение,    излезе уплашено на брега и ме заряза, аз него-също  Баба ми ме наказа два дена без плаж. На  Ана Каренина и се видя края. 68-ма година в МОЖ две чехкинчета в  палатки, с които си играем-възрастните водят разговори под сурдинка- някой казал на дядо ми, че съм защищавала събитията в Чехия.

Когато морето се превръща в дискотека, трябва да се научиш да далдисваш. Да оставиш пяната на суетата и временните неща  да се разбие в брега. А ти да съхраниш това, което откриеш на дълбокото. Раковините.

На море с деца-Ахтопол. Артисти ....шумно, диво и смешно. На раздумка пред бунгалата- преживени истории  чрез разказите на  Пепи Гюров ,Йосо Райна ..хубави хора..

Когато морето стане луксозно, престава да е твое море.  Затова щом попаднеш в лапите на all inclusive- и се почувстваш като завързан на ясла,  бягай и  търси спасителни острови. С приятели.
 

 /Бургас- една неразказана история. История –котва. Улицата на баба ми. Забравената къща.   Ще я открия. Ще събера камъчетата по плажа на детството-моето, на майка ми и баба ми.И ще открия  бургаското си"аз" в писъка на гларусите, сянката на  салкъма,и  на скришно край обърнатите да зимуват лодки на пристанището, ще допиша любовното си писмо до морето и ще изпея песента, писана от дядо ми, Стефан Станчев, превърната в народна- „В мене дреме моряшко сърце, като всяко сърце на рибаря“  
Както, вероятно,  у всеки.

Защото

"Морето е най-голямото събитие".Христо Фотев