"Конструкция" vs "Деконструкция",

или за  приноса на Общественото радио към срамното ни 100-тно място в класацията по свобода на словото.

Ако за медийната несвобода у нас намираме обяснение в политическите и икономическите обвързаности и зависимости  управляващи частните медии, по-малко се замисляме каква е  ролята на обществените медии за нездравословната медийна среда. Както и кои са причините, които възпрепятстват публичните медии да вършат обществената си функция  така, че да бъдат стожер на свободата на словото. 

Частните медии  традиционно наричат с пренебрежение обществените медии „държавни“. В началото на демокрацията се считаше, че само капиталът гарантира свободата. Удобно и първосигнално,  особено в години на криза, се спекулираше с въпроса-  защо да се дават пари за тях? Някои от сегашните членове на СЕМ също смятаха така, докато не откриха колелото,  че  обществените медии не са държавно притежание, а условие за съществуване на  правовата и демократична държава. Защото  територията за свободно говорене е гарантирано най-вече в защитената зона на обществения ефир. Тъй като тези медии съществуват именно заради обществения си ангажимент. Те са призвани да представляват цялото общество, да дават гласност на всички проблеми, да се занимават не само със злободневието, но и с непопулярните теми на деня, да стигат до всеки отделен член на обществото. Без тях обществото губи своята идентичност. Своя морален интегритет.За тях съществуват строго спазващи се правила, които възпрепятстват цензурата, възможностите за манипулиране и влияние и гарантират качество. Затова и европейските държави строго следят за тяхното добро здраве. Когато в Германия например, обществените медии се почувстваха „задушени“ от наплива на частни мощни медийни тръстове, интелектуалният елит поде обществена дискусия в тяхна защита.  

Обществените медии в днешния свят имат още една причина да бъдат толерирани и закриляни. Дигиталната революция заплашва тяхното съществуване и професионалните дебати в Европа фокусират вниманието си как да се осигури тяхното битие в дигиталната ера, как да се пренесе тяхното съдържание на новите и новопоявяващите се платформи, за да се разширява територията на демократично говорене.

Отговорът  на BBC* е прост: чрез дигитални иновации и качество на съдържанието. 

У нас обаче,  тъкмо напротив. БНР се лишава от съдържание , лишава се от възможност за дигитално развитие. А мащабите на демократично мислене са сведени до бакалски нива. 

Няколко примера:

1.Слуачаят с Програма „София“. Свалени предавания:  „Часът на инфохолиците“, „Реаилити роман“, „Трамвай по желание“, „Другият до теб“. Кое от тях не е носител на общественополезно съдържание? Кое от тях не отговаря на съвременните изисквания за обществен ангажимент, креативност и творчество? 

2.Случаят  Петър Волгин. „Деконструкция“ вече е в съкратен вариант, като предаването е „подпряно“ от  нова коментарна рубрика - „Конструкция“. В протокол от заседание на СЕМ  може да се проследи как след задушевен разговор между ръководство и регулатор  посветен на тенденциозността в предаванията на Волгин, в отсъствие  обаче на самия Волгин, се решава да се вземат мерки за постигане на ефирен баланс. Ето как: Ред  червен, ред син водещ. Волгин, обявен за червен, следван от Калин Манолов, в ролята на син. Пълна шизофрения се  очакваот  радиослушателя. Опитът на тази двоична система за осигуряване на плурализъм  може да се приложи във всички предавания. Редом с ром да следва  националист, след операта да идва ред на чалгата. Някои така си представят демокрацията.  

3.Случаят с Радио Бинар. Инвестираното в нова  мултимедийна платформа, която да предоставя  в линейна и нелинейна форма  съдържание,насочено към интересите на новите аудитории, с доминиращо присъствие на представители на тези аудитории е спряно. Бинар е превърнат в безличен сайт.   Възпрепятствана е възможността БНР да разширява и осъществява обществената си функция, включвайки обществения диалог в новите пространства на демократично говорене в Интернет.

И още програмни своеволия могат да бъдат извадени на показ. И макар че трусовете в радиото се замитат под килима, не може да не бие на очи ,че   

унищожаването и профанирането на съдържание сваля рейтинги. Лишава обществената медия от възможност за влияние в обществото. Лишава медийната среда от свободно и демократично присъствие и говорене.  Кой може да е заинтересован от снижаването на на ролята и функцията на общественото радио в обществото,# Кой? И защо не се поставя на дискусия  остарялата законова уредба, която дава възможност за своеволни и неефективни управленски решения?  

Нагледен пример за което са резултатите от последния конкурс за избор на Генерален директор на БНР. Сериозните кандидати бяха формално отстранени и  в ситуация на избор без избор бе назначен единствено желаният кандидат. Поучително е да се прочете концепцията, според която е одобрен този кандидат. В  която липсват каквито и да било визионерски стратегии и програмни политики. Липсва каквато и да било идея как да се развива радиото в условия  на нови технологии, нова култура на потребление и нова мултимедийна среда.  Ето защо и аудиторията на радиото  сега е 55-60+.

Повече от странно е непрекъснатото отлагане и прехвърляне към следващо народно събрание  написването на адекватен на времето медиен закон.

Време е за реформа на медийната среда. Време е за нов закон,  който да гарантира както устойчивост в развитието, така и успешно трансформиране на обществените медии в новата дигитална ера. С което България ще спази и препоръките на ЕС, отправяни от доста време, като например:

 REC 2012- на Комитета на министрите до държавите - членки относно управлението на обществените медии  

„Обществените медии трябва да работят и да се развиват в рамките на една устойчива система за управление, която осигурява изпълнението на необходимите принципи на редакционна независимост и обществена отговорност.“ „ Комитетът на министрите съгласно условията на чл15.б от Статута на Съвета на Европа препоръчва на държавите членки още повече да засилят и когато е нужно да развиват подходящата правна и финансова среда. Те трябва съответно да гарантират независимостта и устойчивото развитие на обществените медии и подготвеността им да се справят с предизвикателствата на техническия прогрес. За да използват напълно потенциала си и главно да насърчат по-широко едно демократично, социално и културно участие и с помощта на новите интерактивни технологии..“

*Хелен Боудън- Директор на BBCРадио “Connecting Radio” Radiodays Europe- Dublin 2014https://www.youtube.com/watch?v=dPyh_u6qpxQ