Наръчник за събирачи на спомени

 Защо събираме камъчета по плажа?  Не да си топлим гърба на слънцето или да правим физзарядка.  Събираме камъчета, като внимателно ги подбираме, за да сме сигурни, че споменът  ще се върне назад по тях  и миг по миг ще пресъздаде  преживяното. Не само за да ни сгрява когато застудеят годините , а за да подскаже как и защо това преживяване е било част от нашия живот. По същите причини хвърляме и дребни монети през мостове и във фонтани в градовете, където искаме да се върнем отново. На сън или на яве. Завръщането винаги предстои. 

Преживяванията нямат срок на давност. Те , ако са ценни , са винаги в тебе, и възкръсват само от един поглед, отражение във витрина на улицата, слънчев лъч,пречупен в чашата, есенно  листо на паважа, мирис на заден двор, мирис на пазар, мирис на пристанище. Възникналите образи спират времето и създават онези връзки, които свързват истинските преживявания  и правят живота ни цялостен. Нали човек живеел толкова години, колкото време на щастие е  преживявял? Някои си остават невръстни, защото не умеят да съхраняват и разкриват истинските мигове в живота. Крачат напред, загърбвайки току що случилото се, без да му се насладят. Мислят че там, напред ги чакат по-хубавите неща. Тичайки, подминават и това, което е край тях. Ако не спреш и не се огледаш, няма как да запомниш, усетиш, изживееш. А ако го направиш, ставаш господар на времето. На твоето време. То е различно от времето на другите. Твоето време е в единството между теб и случващото се. Всъщност, местата, които посещаваш, на които се оказваш, никога не са случайни. Не ти  ги избираш, а те те избират. Може в някой друг живот да си бил там. Затова са  ключ към решаване на днешен личен ребус. Всяко място е отговор. Пътуването е търсене на този отговор. В момента, в който се откъсваш от познатото, ставаш пътешественик,  откривател и жител на нови места и на себе си едновременно. на себе.

Книгите, пътеводители

Местата   не само спомени от друг живот. А и  обещание за бъдеще. Може и да си чел за тях. Хамбург Амстердам Краков- искаш да ги видиш заради нещо прочетено, запомнено, чуто. Бийтълс? Томас Ман? Папа Йоан Втори? Владислав Варненчек? Мадам Тюсо? Калейдоскоп, който иска да се фокусира върху твоята лична картина от познание.Затова  в градовете и местата трябва сам да си си гид. Ако разчиташ на групово посещение с пътевордител в ръка, по-добре си стой в къщи .Непознатото  място трябва да откриеш сам. И да имаш лични причини да го направиш. Има места, в които се оказваш за един ден. И, въпреки това, ако послушаш сърцето и се довериш на въображението ще видиш достатъчно и запомниш града така, все едно си живял в него. Така че един град трябва първо да си го въобразиш, после да го изживееш. Така и Истанбул. Бях ходила преди в командировка. Но не като пътешественик.  И преди да прочета Орхан Памук. „Музей на невинноста“След тази книга Истанбул се превърна в мечта да открия града през нейните страници.

Това е книга  пътеводител.  В любовта. Разказвайки града, разказва за любов.Книга, учебник за любов и за съхраняването й.За познанието чрез любовта.. За събирачеството на мигове-мечти и превръщането на фантазиите в реалност. Памук описва  една несъстояла се в реалния свят любовна история , но осъществена в  нереалния свят на въображението като  едновременно се обяснява в любов на Истанбул и ти дава пътеводител за отключване и разбиране на собствените ти преживявания.Учи те как да опредметиш чувствата за да да ги съхраниш, да ги събираш спомен по спомен, да ги олицетвориш в предметите, в образите, в историческите реминисценции.  Градът  е фон, декор и  действащо лице. Таксим, Нишанташъ Бешикташ, Каракьой,  Бейоглу , босфорските ресторанти стават топоси на душевни преживявания, които отключват лични  истории -порции минало несвършено време, в което откриваш откъси от себе си.

Първо, Истанбул е звуци.  а море,  корабни сирени, чайки...простори и въздух, усещане за свобода, възможности за продължение и полет над всекидневието, бита, познатите неща....Потегляш нанякъде през Босфора.. Към себе си и към света..

Музиката на Истамбул-който не е гледал този документален филм на Фатих Акин, може да го преживее, ако се спусне от кулата Галата по уличките, пълни с магазинчета за  музикални инструменти и свирещи улични музиканти. Звуците- от от традиционните  маанета, до джаз и рап те карат да преживяваш всички  епохи и култури, населявали тези места. Аз лично хлътнах в едно  магазинче със дискове, където младите собственици одобриха с удоволствие избора ми-  диск на Меркан Деде. 






 
Улиците на Истамбул- цветове, аромати, конгломерат от хора и епохи.

 Таксим и Истяклъ. Невъзможно да си въобразиш количеството народ на едно място. Целият Анадол в центъра. Модни марки и фереджета По стени и врати протестни графити с лозунги  -знаците на младите.

та интелигенция в страничните улички. Европа и Ориента .едно.

Ако искаш повече Европа-

 

Бешикташ  От тези веранди и френски прозорци и Орхан Памук е прогледал своя Истанбул.

Лъскав, надменен, раздвоен..

Бебек и османските архитектурни образци на пашалийските къщи по бреговете на Босфора. Много от тях са изоставени и ги чака съдбата на багера, някои оцеляват покрай прословутите телевизионни сериали.

Пазарите предлагат всичко, най-вече мечти. Лампите на Аладин са на всяка крачка. Да хапнеш кюфтесъ е задължително , както и да пиеш  чай и пушиш  наргиле.Така ставаш част от представлението.

Неминуемите  поклонения пред историята,
извор за вдъхновение на литературни авантюристи и интерпретатори .

Загубваш се в лабиринтите на времето и културите, на образи и разкази за императори, султани,   пирати, кръстоносци, османлии- паметници на величия и падения, на човеколюбие и човеконенавистничество..

Ходиш буквално по пластове история с едно на ум, да я препрочетеш и добиеш познание за тайните на човешката душа.







Тъжно, но Сан Стефано-квартал в града, е потънало в мрак и забрава. Сега е място на паркинг. Само останки от стар градеж глождят самосъзнанието ни,като българи- дребна брънка от  велики исторически  събития. 

 

И собствени открития- хотелът, в който е отсядала Агата Кристи. И, вероятно тук е написан "Ориент експрес". Романтика с европейски привкус на сецесион, пудра и неразгадани мистерии.

 Котките на Истамбул. Свидетели на историята.

Добавете надпис

Тук ги почитат, вероятно защото символизират мистиката на древността, магията на вечността. 

Отнасят се с тях много сериозно и не ги оставят да гладуват.

И когато накрая открих по интуиция музея, който ме бе довел в Истанбул- разбрах, че аз вече го  бях преживяла. И сега запечатаните мигове-камъчета на паметта, ме връщат назад  и превръщат спомена в откровение за любовта и приятелството.Които, всъщност, са те довели тук. За докосването до  "невинността":  след като си преодолял време и пространства,болки и заблуди, да откриеш истински важните за теб неща.