Какви хора сме?

Предколедно.

Би трябвало да ликуваме: Слави Бинев е махнат. Само дето на негово място светлата и чиста личност не се появи.Защото просто се оказа подменен отново с не много чист в морално отношение, а и може би още по-нескопосен вариант. Имаме си нов казус, ако си затворим очите пред поредната проява на политически цинизъм, в името на какъв принцип ни е бил протестът? По-скоро въпросът е, защо недоволствата ни не се превръщат в позитивна и преобразяваща енергия, която да доведе до промяна към по-добро? И отговорът е вероятно защото първо трябва да породим доброто в самите нас.

Отдавна не ми се беше случвало. Когато гледах  репортажа  за Борис Гуджунов плаках и  се засрамих. И реакциите постфактум не ми топлят душата.

Какви медии, какви хора сме, че сме били слепи и безчувствени към реалната съдба на тези, които са ни  радвали с труда си години наред? Що за  социална неадекватност и липса на инстинкт за самосъхранение на интелигенцията е това? На фона на бурните и изпълнени с ненавист и страст протести срещу безспорно нелепото назначение на Слави Бинев за шеф на парламентарната Комисия за култура и медии, късогледството към съдби като тази на Борис Гуджунов, гаснещ с пенсия от 220лв, не можеше да не ни стресне. Културата трябва да се брани, но културата трябва преди всичко да се защищава. Да, вероятно биневци са тези, виновните, за притъпената  ни човешка чувствителност. Но защо омразата към някакъв си временен политик, а не защитата на един незаслужено загърбен от държава и общество човек на културата, не бе първият  ни  обединяващ рефлекс? Дали дребнавото мравчено живуркане ни е изтрило паметта за песните му, стопляли  душите  ни години наред? Може ли някой от днешните еднодневки от copy-paste поп културата на естрадната ни сцена  да се похвали с глас като неговия?В медиите се въртят от програма в програма някакви самодоволни същества , небрежно полегнали пред водещите в холивудски пози, с претенции на музикални корифеи, на които нито една песен не можеш да запомниш или  затананикаш. А  гласа на Борето, с покоряващата му  мъжественост, топлота, ведрина, няма  нищо общо с  доминиращите  метросексуални  гласчета. Като е пял, да беше мислил за пенсия.Така ще кажат биневци. Но хората на културата?

Къса памет ли е диагнозата, или хронична  човешка слепота и недобронамереност?

Засрамих се. Гледах не безпомощното тяло, а очите. Очите. Те не обвиняваха а недоумяваха- какво е това общество, коетов замяна на  надеждата, която си му дарявал, ти се е отплатило със забрава.

В годините на прехода, тук и аз чувствам своя вина, песните на Гуджунов прашясваха във фонотеката на БНР.  Нещо социалистически ни звучаха. И днес, когато  нашите деца и внуци  вече не слушат радио, а са вторачени в своите таблети, няма как да разпознаят гласа на Гуджунов, за да го харесат. Някой още мисли, че той е заразен със  социализъм. Само дето наскоро моята внучка ме попита какво е „социализъм.“ За да и го илюстрирам обаче, няма да и пусна песен на Борето Гуджунов. Ще и покажа грозотата на панелните квартали. И ще  й кажа нещо за метастазите на псевдосоциалистическия морал, лишил поколения наред от поглед и чувствителност към индивидуалната съдба на човека.Тя харесва Луис Армстронг. Харесва й да слуша джаз и суинг. Разпознава Синатра.   Ако може да си пусне  песните на Борето на таблета, също ще го хареса. Ето задачка за бъдещи регулатори. Защото въпросният изборен Орган е много виновен за липсата на  ръководства и стратегии,  които да развиват програмни политики, възпитаващи и вкус, и морал.

В медиите се въртят от програма в програма  небрежно полегнали пред водещите в холивудски пози, някакви самодоволни същества, с претенции на музикални корифеи, на които нито една песен не можеш да запомниш или затананикаш. Гласът и песните  на Борето, с покоряващата си човечнжст, мъжественост, топлота и ведрина, нямат  нищо общо с преобладаващата "метросексуалност" на днешните текстове и  гласчета.

Така че за късата памет медиите имат много вина.

Затова ако нещо не ми хареса в протестите срещу безславния Бинев то е, че държавните медии подозрително се присъединиха към тях. Защото са притеснени и вероятно, гузни. Те са виновни за белите ни петна в паметта, а и се страхуват. Защото нещо не им се е получило да изпълняват както трябва така наречената обществена мисия и роля. По рейтингите ще ги познаете. А не  по властелините, избирани   на принцип, сходен с избора на Бинев и биневци. И истината е, че не могат повече да изстискват държавата с огромните си бюджети, че ако искат разумно финансиране, трябва да защитават обществени концепции и програмно съдържание, адекватни на общественото и технологичното развитие, на европейските норми и правила.Трябват нови визионерски стратегии, нови програмни политики, нови  иновативни подходи, осигуряващи както приемственост, така и развитие. 

Със загубата на памет загубихме морал. Морални рефлекси и норми. Загубихме много от онова, за което пееше Борето Гуджунов -човещина. А тя   не зависи от чиновниците в министерствата, министрите, комисиите, а от нас. Силни сме в злобата, в недоволството, в които обаче, има много  несъгласие с нас, самите. И страх.Че нещо първо в нас трябва да променим. Затова и сме такива. Не знаем. Какви хора сме- добри, или лоши