За радиото и паметта. Юбилейно.

Като чуя „юбилейно тържество“ и стомахът ми се свива. Започвам да усещам как ме боде грубата униформена  плисирана пола от притесненото въртене на стола, на който съм въдворена от класната,  докато от сцената ме заливат скучни, кухи фрази и патетични излияния, богато гарнирани с нестройно подскачащи под звуците на народна и духова музика   провинциални танцови състави. Не си падам по юбилейни събития. Смятам, че нищо не убива въображението и  не смазва фантазията повече от необходимостта да отбележиш  юбилей. Как да го превърнеш не в отбелязване, а в събитие?

Две годишнини се опитват да се превърнат в събития: 55 години БНТ и 80 години БНР.

Телевизията избра да разкаже себе си в годините. Да съгради емоционална мозайка на факти и спомени чрез личните преживявания,като докосне и събуди  нашите спомени, нашите чувства. Да разкаже и нас, самите. БНР тъкмо напротив.  По повод 80-тата си годишнина прави всичко възможно да заличи себе си. Зад помпозните концерти в стил „Властелина на пръстените“ и турнетата на радиооркестрите, остава загадка, срамува ли се радиото от своята история? Или не я знае? Защо  по-скоро крие, отколкото показва себе си?

БНТ, типично по телевизионерски, умилително и добродушно, ни припомни годините, в които приспивахме  децата си със Сънчо и барбароните , в събота чакахме дежурната тръпка на студио Х, а в понеделник- да видим любим актьор в Телевизионния театър. Преживяхме отново превъплъщенията на  телевизията  от доминиращите дежурни  културни теми до подмяната им с натрапчивото  политическо говорене,  трансформациите на т.н развлекателен жанр, изчезването на театъра и  замяната му с карикатурно-комични форми. Неравноделно, но мило, в потока от разхвърляни спомени, успяхме да преоткрием много от себе си. Да си спомним толкова лица, личности, биографии..правели и правещи живота ни по-смислен, по-цялостен. Здравословно всъщност, начинание. Защото е опит за преборване на забравата, тази болест на днешния ден, която поражда и възпроизвежда само омрази и несъгласия. Поредицата е нещо като прошка. Прощаваме на самите себе си. “Емоционалната мозайка“, ни докосва, откриваме себе си в събитията, възстановява белите петна в паметта.   

А радиото се спотаи в сянката на концертната си програма.  Концерти насам и натам, предимно повод за гостувания от туристически и псевдокултурен характер. До болка познати от близкото минало отчетни мероприятия. Загуба на автентичност на фона на  доминираща претенция, граничеща с кич.

Малък епизод . Събитие, в чест на 80 годишнината на БНР:

Поморие. Ноември. Гранд хотел. По време празниците на „Есенните културни салони,Поморие“-замислени като туристическа атракция, „вплетена“ изложба с картини, конкурсно подбрани  на тема „Радиото и комуникациите на 21-ви век“.

Разнородни началници  вдигат нарочно подбран флаг. Актьор, не излязъл от ролята  на Аспарух,  реди патетично слова.Само поп няма да поръси със светена вода за дълголетие и здраве.

Председател   на директорски съвет в туризма   се изказва   по темата „постмодерен културен туризъм“- в смисъл на арт спа процедури. Нещо като рисунки по голо тяло в сауна, предполагам. След което идва ред на тържественото награждаване на   художниците, участвали в кампанията:  "Радиото и комуникациите на 21в“. Открива вдъхновителят- генералният директор, с думи скромни, но откровени. :

 „Без да разбирам особено от изкуство,-признава той,-„ тези колеги, които успяха да видят творбите ,още  разсъждават и ги класират според техните стандарти..“

Напрегнатите лица на някои от присъстващите не могат да прикрият въпросителните кое свързва  Гранд хотела, и туристическите  босове и оператори, които умело или не, се опитват  да намерят решение на неразрешимите си въпроси в бранша  чрез каръщисването му с изкуство,   и , кампанията, с която БНР иска да привлече вниманието върху своята осемдесет годишнина. Единствено общото в този  тюрлюгювеч от нищета на въображението, стремеж някой друг да ти плати сметката, претенции без покритие и невъзможност да обясниш защо го правиш е, че и радиото   и хотелите ни са еднакво безпомощни  да осигурят качествена услуга- „комуникираща с 21 век“, и затова се гримират с изкуство.

Как се е случило всичко това? Ами спонтанно. Както вероятно всичко  в радиото, под егидата на новото ръководство. И, както с прости думи ни го споделя вдъхновителят на събитието. Още  на пролет,  по неофициален повод,  е имало гостуване на ръководни кадри по тези привлекателни туристически дестинации,когато радиоръководство и местни босове   „ си стиснаха десниците с решението оттук нататък да бъдем заедно в т най-успешните си  интересни и перспективни действия и проекти“..." Оттук нататък ще бъдем заедно с организаторите  минимум пет години. Тогава Радиото ще стане на  85,  Културните салони на Поморие на 15. Абсолютен повод   да направим равносметки и ..да начертаем нови посоки“ . /из видеозаписа на събитието/Ето, това е размах. А може би на художниците е отредено да рисуват радиото за спомен, докато в тези предстоящи 5 години,   то неминуемо ще  изчезва от хоризонта? Защото това е съдбата му през 21 век, ако няма ясна концепция за неговата трансформация в дигиталната ера.

 „Радиото и комуникациите на 21 век“-е  тема,която плаче за дискусия на експерти от международно ниво, а не за художествени ескизи. Ясно е обаче, че колкото художниците биха могли да предскажат развитието на електронната медия, толкова и ръководството на БНР е наясно с нещата. По лесно би било да хвърлят на боб. И по-евтино.

Важното е, да се говори, че се търсят  нови творчески хоризонти. В изложбената зала на гранд хотел Приморско. След  което идва отдих с  музикален момент. Все пак, слава богу,- Теодосий Спасов. Е, неговата музика  при всички случаи е   по-близко до отговора за  музиката и  комуникациите на 21-ви век.

Всъщност,  картините сигурно са качествени. Светлин Русев ги е оценявал. Но няма как те и техните автори да подскажат какви са пътищата на развитие на радиото в епохата на дигиталните комуникации.    

Малък епизод от грандиозни дела.В чест на миналото, но и на бъдещето на радиото.

 Добре, че  от програма „ Христо Ботев“ са качили  в сайта си нещо от  17-те епизода на документалната поредица, правена преди години .“ Радиото. Феноменът“. Поредица, която умно и човешки, с вещина и любов разказва медията  чрез личностите в нея, откроява  присъствието й на фона на историческите събития,    разкрива същинската й  душа, магията, която представлява. Звуци, съдби, истории,   ,разкриват цялото богатство,съхранено в Златния фонд, което някога трябва да види  бял свят  чрез новите технологии  на 21-ви век .

„Радиото разказва истории“ казва великият  Петър Увалиев, сериите също. И за първата българска морска радиостанция , и за  първото предаване - радиотеатър, разказват чрез очевидци историите за войната и  бомбардировките под  звуците на Лили Марлен , разказват за личности,  като тази на   първия директор, художникът Сирак Скитник,а  и за  неговата въоръжена с пистолет секретарка, открита  все още жива, гаснеща в старчески дом .. Разказите не подминават  тодорживковизмите в ефир, гафовете и случките, зад микрофона, новите времена, вълненията и  протестите,  трудното прохождане на демокрацията .. Изобщо, век без 20 години история. От богатството на този материал става филмов сценарий, че и  има имена на радиотворци, които могат да го направят./ Ина Вълчанова, сценарист на отличения тази година филм„Потъването на Созопол“ Ивайла Александрова..носител на награда за документалния си филм, посветен на Никола Вапцаров./  

Ама къде по-лесно е да се разходиш и отпочинеш край морето  в приятелски кръг  и между другото една изложбичка да спретнеш за да  зачетеш   годишнината на БНР.

„Абсолютен повод" да се замислим за бъдещето на радиото.Като медия на 21-и век.