Радиото на 80. Безвкусицата не му отива.

Честитка.



Генералният директор на Властелина на ефира ме кани на тържество по случай годишнината на БНР. Също и управителният му съвет. Предлагат ми да съм свидетел на събитието: “връчване на наградата „Сирак Скитник“ на всички Генерални Директори, управлявали радиото. Наградата на Сирака, личността, задала модела за въображение и новаторство в радиотворчеството, ще бъде раздадена „на килограм“ на всеки- дал своя принос, или попаднал партийно, или случайно начело на институцията, задаваща модел за журналистика. А не на журналист с име и авторитет.

Близо две години някакви хора са начело на Старата къща и сякаш смятат, че я притежават. Но без да са част от нея. Това е така, защото са избрани „на случаен принцип“, т.е по усмотрение на политкомисарите от СЕМ. Затова и в нескопосната покана няма грам отношение към това, което е същината на събитието - хората, работели и работещи в радиото, вградили собствената си биография в институцията и дали принос за това, тя да бъде най-авторитетната медия в ефир. Не някакъв самозван „властелин“, а Медия с главнна буква. Модел и пример за радиожурналистика. Властелините са временно явление. Слава богу, мандатно. Качеството и професионалната етика се градят години, тях мандатите не ги управляват.
80-тата годишнина на БНР е сериозно нещо. В 35 от тях съм вградила собствената си биография. Като прибавим годините на баща ми и баба ми, имам поне 55 годишна история с радиото. Така че не ми е безразлично какво се празнува. Боян Трайков ме е назначавал в Литературна редакция на програма "Христо Ботев“. Него съм го запомнила как ходи по коридорите с детенце в ръце и влиза неканен в студията за да слуша в захлас и с преклонение как се прави предаване. Тогава всичко беше на запис. Боян Трайков обичаше радиото и искаше то да се развива, затова поощри Йонка Коцева да даде път на младите. И ние с Виза Недялкова и Аглая Шамлиева спечелихме конкурс за сутрешен блок на живо по културната програма. Присъединиха се и други , мисля, че последно литературният критик Светлозар Жеков го „кръсти“ и „Добър ден“ тръгна в ефир на 3 януари 1983г. Стана история в радиожурналистиката. Колко имена са минали през тази школа...Ръководителката ни, Снежина Каменова, беше невероятен човек. Аз съм „Нешка Робева" за вас, обичаше да казва. И всекидневните тренировки: планьорките и обсъжданията на текущата ни продукция, ни превърнаха в мислещи журналисти, уважаващи всяка дума и слово, убедени единствено в това, че качеството изисква всекидневно поемане на отговорност и е непрекъснат стремеж за развитие.
Много от "добърденците" впоследствие направиха свои радиа. Светльо Петров, Радосвет Радев, Виза Недялкова, Сашо Андреев-който е до ден днешен шеф на българската редакция на Дойче Веле. Веднъж , на 20-тата годишнина на "Добър ден", реших да поканя всички автори на предавания и репортери да водят по едно предаване. Месец и половина не стигна. Когато дойде редът на Меглена Кунева, тогава еврокомисар, точна, както винаги- вярна на технологичната дисциплина, каза- „Оставете ме да извървя сама пътя от входната врата до студиото“. Магическото пространство, в което оставяш зад гърба себе си, и ставаш болтче от голямата машина на институцията Радио.
Тогава с“ Хоризонт“ мелехме в обща мелница. Когато тръгна "12+3", правехме купони, ходехме на ски, ядяхме в стола заедно. Някой трябва да разкаже историите на всяко едно предаване. Ще се получи чудесен учебник по журналистика и Радиошколата, с която се хвали сегашния гендир, няма да е формално начинание, лишено от съдържание, а ще намери реалната си функция, да свързва практиката с опита.
Всяко предаване в БНР има своята биография и хората, творили го, трябва да я разкажат. За да има памет. И когато се случи повод не УС и Директорът, а общата история да е това, което събира.
Имаше и разделни времена.
Раздели се и радиото от телевизията, заредиха се директори на конвейер. Случваха се и журналисти с име и перо. Политическите събития прокараха межда между хора и програми. Но чувството за радиосъпричастност оцеля. Затова Радиото не е неговото началство. То е съзнанието, че институцията е по-голяма от всички. Итя е нематериален градеж от човешки съдби и енергии, преди и след теб.
Което не означава, че Радиото не трябва да се развива. И че в бурния технологичен 21-ви век трябва да крета с "малки стъпки" зад европейските модели. Сегашният гендир не е имал време да се пообучи какви приемници е раздавало BBC на социалнослабитe в епохата на цифровизацията. Затова с властелинсдка щедрост, като в предизборна кампания на БСП, обещава УКВ радиоприемници на бедните в Кърджали. /“Ще купим по едно радио на бедните в Кърджали“ - интервю за"24 часа" / 2017-а е годината за изключване на FM честотите и превключване на цифрови платформи, така че, не само бедните“ в Кърджали, а и цялото народонаселение ще има нужда от цифрови устройства. Г-дата от СЕМ знаят това, но не сте разпитвали новия началник как "стъпчица по стъпчица" ще стигне с УКВ приемници в новия дигитален век.
Но да се върнем на съдържанието, което прави радиото незаменимо и което, за съжаление, е редуцирало своето качество предимно до „спорт и музика“ .
Най-поетичната формула за радиото, използвана не само от Петър Увалиев, но и от всички европейски радиокорифеи е: “Радиото разказва истории“. В това е неговата магия. Радиото, когато предлага качествено съдържание, а националното е призвано да прави именно това, превръща слушането в интимна връзка между слушател и журналист, в особено пространство, в което думите стават образи и се превръщат в „театър на ума.“ А умният човек никога няма да застане в позата на „властелин“, или да се довери на „властелин“.
За кого работи радиото и какво празнува радиото- хората или властелините?
Разбира се,Радиото ще оцелее. Ще продължава да се развива, съхранявайки тази прекрасна жива материя от хора и съдби, но с поглед и устрем към своето бъдеще в европейското радиосемейство. Честито!