Новогодишен послеслов

 или как да съхраним чудото, поникнало в нас, в мигове на щастие.

За повечето коледно-новогодишната треска отшумява и цялата празничност затворена в кутии, отива на тавана  да чака следващата суетня. Да размишляваш за Новата година е като да си получил закъсняла картичка- съдържанието не се чете.Умората от празнуването е изтрила  магията на очакването. Но нали  Коледата   била "не дата от календара, а състояние на духа"? Изметохме ли с окапалите елхови иглички копнежа нещо духовно да покълне в нас, нещо, което да направи задаващата се година по-богата и добра? Тази фраза, прочетена някъде някога, винаги ме спасява от рутината, която пагубно напира да превърне състоянията на духа в изтъркан спомен за  тривиални и отегчителни трапезни пребивавания, които с облекчение загърбваш.

А като гледах   толкова поствани снимки  с новогодишни и коледни софри,  лъскави украси и показни усмивки, се запитах, защо ли  толкова държим да запаметим и споделим празнуването? Надали само за да се похвалим с имане и благоденствие.  Вероятно и за да се убедим, че в преживяването има нещо повече от престояване край трапезата, луксозни подаръци и пози  пред фотоапарата.Иска ни се да запечатаме и задържим духа на празника за   да ни съпровожда и  придава смисъл на  задаващите се делнични дни. Нали именно смисъл и значение искаме да кодираме в цялата ритуалност, от късметите, до бенгалския огън?!   Изпращаш старото, надяваш се на новото, което предстои. Надяваш се нещо да се прероди в тебе самия. Но и нещо да остане.  

Потегляме към ново, непознато място но искаме там да сме си сред свои. Искаме едновременно да изживеем и нещо ново,  и близкото и познатото като за пръв път. Сякаш вярваме, че така ще съединим с нишките на съдбата  миналото и бъдещето.

 Затова пътят е важна част от преживяването.

И посоката към новото сама се появява с едно обаждане от приятели и  покана посетиш място, на което не си бил.  Тогава получаваш първото късметче: Да попаднеш сред добри хора. В дом, в който е проходило дете. В микрокосмос, зареден с любов и творческа енергия.

 

"Студио Ре" зарежда с вдъхновения.. Защото вратата е отворена  за неочакваното, както и сърцата за приятели...

 Да откриеш един град, да го наречеш "свое" място е нужно пътеводител приятел, който да отвори сърцето ти за непознатото.. Тогава  усещаш духа на улицата,  на хората, историята..Разбира се трябва да опиташ  и видиш от всичко по-малко:и забележителности,и  вино и храна, и да научиш местни житейски истории 

Св.Кирик и Юлита. В навечерието на Нова година манастирът е празен. Какво блаженство въпреки вятъра и студа да бродиш в пустото пространство между манастирските стени и да откриваш неведоми знаци и символи, подсказващи сякаш  сакралните послания, отправени от минало към бъдеще и най-вече към към човешката душа. Манастирът крие  своите тайни.

 Така че всеки може да прочете своята   история ,  вдъхновена оттайнствените послания на неправославния  кръст в розетката на абсидата,и в каменната зидария. Докато в изпълнената с предчувствия и енергии идващи от отвъдни пространства и времена предновогодишна  привечер   се спуска  в клоните на  дървото, познало вечността..

  на  мястото , а вкусът на виното си е божие  откровение. 

От единия храм, в другия-асеновградската  изба. Вкусът нахраната е част от характера на всяко място. А виното пък е дар от Бога. Затова и дегустацията, е тънка работа..А самопоявилата се  мистична Христова глава, родена от камъка придава на ритуала характер на свещенодействие..

  Неочакваните   срещи са също дар от Бога. Важно е да не ги подминеш. Тогава в собствения ти свят се заселва още една човешка съдба, която те свързва с духа на мястото, което си открил.

Най-хубавата възрожденска къща-била някога, източнорумелийското консулато на гърците преди Съединението, не се поддава на опитите да бъде превърната  в обикновен  хотел.Защото нито духа на собственика, нито духовете, населяващи я, й позволяват да битовизира спомените. Собственикът се оказва с биография цял -роман:  режисьор, актьор, забегнал от властите в България по социалистическо, работил какво ли не и къде ли не, се отнася към уникалната надиплена  къща, изобилстваща с алафранги, чердаци и  дърворезби,  като към  живо театрално пространство, място на срещи между минало и бъдеще.

А нашето място на събитието е Чепеларе. Уютната  къща, коятопобира децата и приятелите с техните деца,   се превръща в истинска дядова ръкавичка. Шумно, уютно и топло, и, приготовленията започват.

 Повечето дами са в кухнята, съдия Ради не може да отсъди с коя салата да се захване.  Кулинарно  състезание предстои,  а не просто ядене.

Мъжете , в духа на традицията,  играят табла.Огънят се
разгорещява

 На масата се строяват капама, гръцка мусака, френски терин и пилешко руло..състезание предстои, не само ядене.Освен състезание за най-добра гозба, ще има и  още игри и фойерверки. Викторини за възрасни и деца е измислила Катерина. Винаги има какво да научиш за децата си и да  се учиш оттях.
 
 








А танците са международни. Кипърските  хора конкурират българските .

     
В крайна сметка, познавателните занимания,танците и игрите, те държат свеж и буден така, че неусетно идва 12-ия час. Е, на гърмежите, макар да не са ми по вкуса, , се поддаваш заради езическото им очарование.И пак хора, танци, кой колкото издържи. Има и ми минути за тези, които ги   липсват, защото са далече, звъниш , пишеш есемеси и обменяш емоции и любов.

След такава жива вечер на 1-вия ден от новата година идва  без тежест в главата и стомаха, че има мерак и за ски. Въпреки минусовия студ, антрацитното небе и веявицата. Ски на минус 18? Кой ти ги дава. Научих как да сгрявам замръзнали ръце със сняг.  Заледено е, но и удоволствието от преодоляването на страха, от усещането че не си сам, а с компания,те зарежда и подмладява. Междувременно, някой е напалил камината и стоплил манджите в къщата..И отново си обгърнат от уют, задушевност и топлина. И времето сякаш спира.Успяваш дори и да почетеш пред камината . "Хладната топлина на скандинавската проза"там, където " белите нощи раждали  черен хумор",   Юхан Теорин и Карл Ауст   подплатяват атмосферата с необходимата доза мистерии. Мрачни истории кой не си е разказвал по здрач? А на Нова година, когато времето си играе шеги, и те   кара  да се чувстваш ту възрастен, ту млад, трябва да се поеме задължителната доза приказност, - трябва да си спомниш и страшилищата,и  да закопнееш за подвизи и любов, и за открития и предизвикателства. И се оказва, че си изтеглил най-хубавия  подарък. Едновременно и спомен, и  предсказание.Защото когато сърцето се отвори за истинските неща, небето дарява своите чудеса.

И като се прибереш, се оказва ,че дрянът цъфнал покрай елхата. Както кокичето  в снега.