Нови вкусове, нови преживявания



Готвя за пръв път броколи Романеско. Изглежда като урбанистична конструкция, декор за  футуристичен филм или детско пясъчно замъче на плажа. Било любимо на актьори и певци, защото потушавало сценичната треска, ше пробвам върху намиращите се под ръка. Помагало за възстановяване на вкусовите усещания, ако по някакъв начин сте си изгубили вкуса към живота. Не е от космоса пришълец. А от околностите на Рим. Създадено е от холандци. Поредно доказателство, че като не те е разглезил Господ с природни дарове, дарил те е с въображение сам да ги сътвориш. Малко ли е, за да посегнеш към него?
Как се приготвя, ще се опитам да разбера, защото открих, че кулинарията е приключение и си струва изследователските усилия.
Дъщеря ми ми подари за Коледа ваучер за курс по сицилиянска кухня.Отидох на курса  със свито сърце. Представях си, че ще попадна сред  тълпа кандидати за славата, шеф-готвачи, които ще демонстрират  потискащи познания и можене, а се оказах в топлата атмосфера на група хора като мен, желаещи да развият вкуса си към живота и чрез опознаването на видовете храна и развиването на уменията си да я приготвят, да зарадват някого в къщи.
И научих, че не бива да се притеснявам. За всяко нещо има първи път. Дали ще стане част от кулинарния ми репертоар, не знам. Но си струва да опитам, заради самата история на сътворяването.И  удоволствието не само от откриването на нови вкусове и усещания, а и да ги споделиш.   
До неотдавна в нашата култура храненето беше просто ядене.Нещо, приготвено по рецептурник от държавата, предимно в стола на предприятието. А в къщи,  каквото има, каквото са „пуснали“ в гастронома.   Яхнията доминираше като българска и градска и селска гозба. БалканТурист разнообразяваше репертоара с  мешана скара. Аспержите бяха загадъчни същества, допълващи литературните ни представи за  буржоазен стил на живот. Е, мечтаехме за някои неща, като вечер на свещи, например. Ама откъде спагети и марково вино?
Да се готви не беше престижно. Жените в своя   устрем да се доказват като „другарки на трудовия фронт“, смятаха , че отричането на готвенето в  кухнята е едва ли не  част от революционното преобразяване на света и  отхвърляне на капиталистическите вериги. Както казахме, мястото за хранене беше в стола. От стола се носеха в къщи едни специални, донасяни  от СССР.или ГДР „котелки“(от котела), -съдчета едно върху друго три в едно,за първо, второ, трето, чрез които се пренасяше храната от стола   в къщи. За да не схематизирам съвсем спомена до там, че да  заприлича на стандартен кадър от от нов български филм, набиващ представата за соц-а като преживяване в лагер, ще кажа, че има и вкусни спомени за домашна храна. Готвена от бабите. И, който има късмет, пази до ден днешен техните рецепти, може да се гордее и изпъква със автентична кухня днес. Че и  и успешен ресторант може  да отвори.
Всъщност, вкусната храна оцеля  не благодарение на качеството на обществото, а на качеството    на семейните отношения.
Като се зажених, баба ми, притеснено се обърна към майка ми- „какво ще прави дъщеря ти, като не умее да готви? „Спокойно“, и отвърна чудната ми майка- ако си обича мъжа си, ще се научи.“ Баба ми, все пак реши да подсигури нещата и подари не на мен, на мъжа ми едно издание на Пенка Чолчева. С посвещение към съпруга: „И имай търпение.“ Тази Чолчева преобърна нещата. Ние нямаме своя Джулия Чайлд, но някой трябва да извади на бял свят биографията на тази прекрасна жена,(журналист, между впрочем, издавала е в 1920г първия „Вестник за жената“),
 събрала и описала по съвсем разбираем начин най-вкусните рецепти, готвени в България. Когато се почувствах по-сигурна в простите гозби и разбрах, че ако ги правиш със  сърце за любими хора и близки приятели винаги се получават, започнах да събирам литература. Обичам рецептите на девическото училище „Мария Луиза“. Това е софийската градска кухня отпреди Девети. Имам един уникален  сборник вкусни гозби от Жеравна и котленския край. Разбира се, забавлявала съм със авторски кухни, като тази на Вагенщайн. Падам си по чара на Джейми Оливър. Имам негова книга -подарък от другата дъщеря. Пробвала съм екзотични рецепти, може да се каже, че имам слабост към виетнамската храна. Сега може всичко да пробваш, има го в Интернет. И на пазара.  
А и културата се преобърна. Да готвиш стана белег на лайфстайл, който включва философията на здравословното  отношение към себе си и света. С доза поза, разбира се. Да готвим е cool, но не някакви си  яхнии, а нещо със спирулина, киноа,чия и лимец , еко и  природосъобразно.
Подведох се и  аз, стоях в унес в  специализираните магазини  пред черен  оризи и разноцветни лещи, опитвайки  да съвместя мерака да съм в крак с модата  с възможностите на бюджета си. Скъпи са тези спирулини. Нещо като марковите дрешки. Поне после да имаше кой да ги яде...
Можеш да блеснеш в компания, разказвайки какви салати със киноа и курабии с годжи бери приготвяш, но ако искаш гостите и близките ти да си оближат пръстите, пробвай капама по бански или бистришка мусака. За френски вечери на свещи и подбрано вино може и телешко бургиньон. Което си е чиста яхния. Важното е, да превърнеш готвенето в личен житейски разказ, в преживяване.  Да не забравяш,че преди всичко е удоволствие от споделянето. Приучих и съпруга си да е част от приготовлението. Да развива вкусовите си усещания така, че да постигаме взаимната хармония и край  масата. Оказа се   много  забавно. Не сме се отказали от експериментите,но с мярка. За първите неща които опитваме, ще ви разкажа.  
И, ето го, броколито Романеско
Колебаех се между  рецепта, подсказана от Ивелина Иванова, която ме въведе в тайните на  сицилиянската кухня с чар и вещина- Рецептата й проста, като за начало: бланширане, с лимонов сок и кора от лимон, масло и зехтин, индийско орехче.. Можех и да го панирам и поднеса със сос от майонеза, кисело мляко, чесън и копър.Но отворих Пенка Чолчева, да проверя познавала ли е тя този хубавец.  Открих рецепти с цветно зеле. Каквото е и това маскирано броколи. Така че, реших, че  сосът бешамел, любим в
нашето семейство, най-ще му подхожда и има надежда, да стане по-чест гост в къщи.



 Ето го разфасовано .



 И, вече готово. Нежно, ефирно, с привкус на пролет. Особено на фона на зимен пейзаж.

Върви с чаша Совиньон Блан.



Коментари

Популярни публикации