Здравословно четиво по време на пости

 Рецепта а ла Александър Дюма за укрепване на духа и тялото 

-„Какво да се прави, призванието влече, то ме отнася“- обяснява Арамис на ужасения  Д’Артанян, причината, поради която се е отдал на пост и молитви.
„Ще обядваме ей сега, драги ми приятелю. Ако сте съгласен да се задоволите с моя обяд, той се състои от варени тетрагони и плодове.“
-„Какво разбирате под тетрагони?- запита неспокойно Д’Артанян .
-Спанак-обясни Арамис. Но за вас ще добавя и яйца“

Надзърнах в собствения си хладилник. И там какво да видя,      тетрагони. 

Добре, че по време на пости  няма възбрана за определени

четива. Така че, продължих с Дюма и, слава Богу, знаете, как се развиват нещата. След прочитането на любовното писмо, което възвръща у мускетаря жаждата за живот, прислужникът, носещ постните манджи, е изхвърлен с викове:
 -„Бягай нещастнико, махни тези отвратителни зеленчуци и ужасни яйца! Поръчай задушен заек, угоен петел, овнешко печено и четири бутилки старо бургундско вино.“  
 Откак модата „еко“и "био" стана неизменна  част  от лайфстайла на активното и просветено поколение което спазва диети, спортува, медитира и по принцип декларира любов към природосъобразните неща,  да постиш е задължително, за да бъдеш приет в клуба. Добрият тон изисква като седнеш на маса да забодеш нос в менюто с раздел Безмесни ястия и да предъвкваш на ум кое е най-малко безвкусното съчетание от цвекло, ряпа и зеленчуци на пара.Така правят  хората, които са си надмогнали харча и не си изкарват само за хляба, но им остава нещо и за спирулина, чия, и веган храни от специализирани места и в скъпи, претенциозни ресторанти.  Иначе, ако искаш да постиш по джоба на средния българин, трябва да разполагаш с богато въображение, за да можеш от предлаганото на пазара: боб ,леща, тиквички, спанак, коприва, картофи да нагласяш 48 дни менюто така, че да е вкусно не само за тебе, но и за непостещите околни в къщи.

Трябва да призная, че аз, която обичам постна храна, веднъж приложих изцяло канона. Вкарах и идеологията  за пречистване на организма и обновяване на духа. Постигнах невъзможното, събудих любопитството  на домашните към нови вкусове и храни. „ Какво ли вкусно е сготвила тази  вечер мама“- питаше дъщеря ми баща си, което си  беше признание, че духът на семейството не пострада от  липсата на протеини и въглехидрати. Спасението дойде от“ Постни ястия“  на София Смолницка. Още една книга, грижливо скътана в библиотеката от младоженските ми години

.София Смолницка е потомка на благороднически полски род, дошли с в следосвобожданска България да сеят плодовете на културата и образованието.  В случая, на кулинарната култура. Малко отдаваме значение, какъв изблик от европейска солидарност е било от страна  на  придошлите тогава чехи и поляци,да зарежат семейства, имения и замъци, за подпомогнат и образоват българина след Освобождението. Съвсем по мускетарски. И така Игнац и Мария Смолницка, на които София е снаха, се заселели в столицата ни и основали първо на ул. "Екзарх Йосиф", после още три виенски сладкарници. Тази, на „Цар Освободител“ е жива и днес. Дядо ми специално носел оттам в изискани кутии подбрани сладкиши в Бургас на баба ми. Виенски, спомняше си с наслада и любов как трепетно ги е очаквала.(Вероятно не само сладкишите, а в притурка и младия си съпруг-поет.) Синът, Константин-Мартин и София  създали ресторант -хотел Роял,  чиято кухня била с ненадминат вкус и лукс.. Успях да науча от сайта istambolov.eu. Ненаписана история е всичко това, а паметта  ни за тия хора трябва да се възкреси за да не се чудим излишно Европа ли ни влече или Азия.

Относно постите не съм догматик, но през седмицата вкарвам за разнообразие в менюто  и безмесни рецепти,които не са лишени от душа и вкус. Та, като видях  тетрагона, пардон, спанака, тутакси изгоних представата за постна чорбица, и повиках на помощ г-жа Смолницка. Дали пък и с тях не мога да разпаля свежи чувства край семейната трапеза, защото с мръвка всеки знае. Я да пробваме с тетрагони! Открих в Постната й кухня рецепта, максимално близка  до тази, на Арамис. Спанак с компромисни яйца. Спанакът се пюрира и добавя към приготвения сос бешамел от масълце, брашно и мляко. 

И, ето го резултатът. Моят принос е във фаршироването (забулването) на яйцата. Червеният пиперец с масълце си е по Смолницка. Има и накълцано чесънче.

 Бунтарският дух на Д'Артанян  въведе правото на избор.С вдъхновение, породено от гледане на FiestaTV и лично въображение: прошуто крудо, моцарела и песто,запечени в малки хлебчета с фолио.

Накрая всички бяха доволни и горди с постигнатото и спазването на това, което ги влече. Както се казва, и духът, и тялото сити. За младия памид, няма да споменавам.

А "Тримата мускетари" препоръчвам като настолно четиво не само за кулинари. Ако политиците разлистваха тази велика книга от време на време, щяхме да сме ощастливени да виждаме  примери на благородство, чест и достойнство на политическата сцена по-често, както  и  провеждане на успешни политики, доведени до край.
Следващата рецепта - любимата неделна семейна храна, ще е пак по "Тримата мускетари" Защото е олицетворение на идеята да бъдем заедно с любими хора.