ПРЕДВКУСВАНЕ НА ПАРИЖ

 За да откриеш едно място, може  да се оставиш на девствеността на  първичното възприятие, но можеш да се подготвяш дълго, да премисляш, мечтаеш , четеш и зареждаш с желание.Така удоволствието става многоизмерно: преди-по време и след. А времето се разтегля и се превръща в  лично пространство: в„ твоето място“, където си искал да бъдеш, където си бил и винаги ще си.   „Искам, след това пътуване,  като те погледна, да виждам жената, с която съм открил своите места в Париж“- каза мъжът ми съвсем по французки.“Красотата на човека е по-велика от човека“ казал го е Пол Елюар и аз ще трябва да създам тази красота на преживяването, което предстои. 

Всъщност, толкова е прекрасно сам да избираш Париж. Да не си под строй с туристическа група, а сам да чертаеш маршрута, както ти го подсказва душата. Само така  три дена могат да превърнат преживяването в неизменна част от живота занапред.  Но, все пак, откъде да започнем?

Добре че сме били поотделно, та ще отхвърлим традиционните туристически обекти. Без Лувър и без Айфеловата кула. Айфеловата-  само през прозореца. Най-важното, отивам в Париж  заради  дъщеря си. Тя е от  една година е там. Изучава театрални науки и кино. И вероятно нейните маршрути и нейният поглед, актьорски и кинаджийски, ще бъдат моето откриване на Париж.

Обаче остават толкова много желания, породени от трайно изградени представи- чел си, гледал си , разказвали са ти.   Париж на Юго. Париж на Ремарк. Париж на Дюма. Париж на Рембо и Бодлер. Париж на Мопасан. Париж на Симон дьо Бовоар. На Толуз Лотрек. Париж на Хемингуей. Париж на Трюфо.Париж на Пикасо..тези присъствия са събуждали, дразнели са  въображението, наслагвали са  образи, емоции, асоциации..  Трябва да има и  пространство за  нови открития, втори прочит, не може да няма..

За всеки случай, и  като предварителна подготовка,  извадих от библиотеката онези книги, които сигнализираха за интимна  връзка с Париж.  Изборът е хаотичен, не следва някаква своя логика. Сякаш ръката ми се ръководи от желанието за подредба на някакъв мой си  пъзъл от истории, времена, образи и емоции. Заделила съм Уелбек, Ана Гавалда,  откривам  някакви нови автори на  : „Парижки апартамент“ „7 писма от Париж“ „Една година в Париж“, „Парижката книжарничка“,  вече съм изпълнена с вкусове, атмосфера, настроения и романтични истории във френски стил. Малко поезия, малко мистика и история, нещо за Тамплиерите,  малко Марсел Пруст за забавяне  на усещането за време, с цел да  да не се пропусне някой детайл,  Франсоаз Саган и „Вкусът на живота“.  Вече мога да приготвям прословутите палачинки от елдено брашно! Те са от Бретан, но в Париж били на почит във всяко кафене. Ах, кафенетата :" Дьо Маго",  "Фльор" ,"Лип", "Фалстаф""Клозери де лила""Куполът", ме чакат с историите си за Хемингуей, Скот Фитджералд, Жан Пол Сартр, Симон дьо Бовоар, Робеспиер, Дантон, Декарт, ... 

 Част от удоволствието на подготовката е в търсенето на парижки апартамент. Да живее интернет и disruptive бизнес моделите, които ти спестяват куп пари. Да му мислят традиционните бизнеси, които ни бъркаха в джоба за скъпи хотели и туроператорски услуги. Алтернативата е прекрасна. Да живее Airbnb, които  предлагат на хора , които имат къщи или апартаменти, да ги отдават временно на други. Не безлик стандартен хотел, а местенце с домакин или домакиня, които могат да ти дадат полезен съвет, да пообщуваш, да вземеш книга от библиотеката,  да „помиришеш“ парижкия  живот отблизо... Избирайки апартамент, аз бях  много пъти на гости   в типична  френска атмосфера, която се оказва толкова  позната и уютна  -книги, лавици, джунджуирии, цветно и разнообразно, като в къщи.  Така че, според възможностите си, избрахме  най-привлекателното: апартамент в Монмартр, до гробището. Да се надяваме, че  духовете, които  бродят там, дори да са по Еюжен Сю, само ще вдъхновяват сънищата ни. Собственичката отскоро дава апартамента, даже ние бяхме първите, записали се, но прочетох  вече и отзиви: Катрин   била много симпатична. През спалнята се виждла  Айфеловата кула, а самата домакиня правела хубави кексове. Хм, дали да ни взема кори за баница?    

Монмартр...еех.: „Започнете от площад Пигал.“-подсказват какво да не пропуснеш в преживяването си, две прекрасни британски журналистки-Лайза  Дейвидсън и Елизабет Ейър, от  NATIONAL GEOGRAPHIC/това, че са британки, много вдъхва доверие,/    и продължават: “там, около ярките секс магазини и западналите булеварди още витае не дотам изтънчен дух.“ Така де, като е Париж, да е Париж.  Няма да пропусна и тайнствената алея "Бруяр" /“Алеята на мъглите“ /където е живял Реноар, а според преданието Свети Дени е спрял на чешмата на съседния площад  за да измие отрязаната си глава“ Е, в Париж рязането на глави е нещо обичайно, не бива да прави впечатление. Старият дъсчен склад „Бато Лавоар“ е приютявал  Пикасо и Макс Жакоб..

И не от  кичозния Мулен Руж, а  в „Лапен Ажил“ ще попия истинския дух на  хедонизма   и ще се насладя на  изискаността на френската поквара..
Задължително било  да си спретнем малък пикник, било край Сена или в Белвил.. Боже, колко изкушения ме чакат. 

Да не забравя съветите навсякъде да казвам паролата „Бонжур“,  иначе ще съм потърпевша на  френското презрение и недоволство, а  там, където не успея да се спра, ще цитирам Бодлер,  „На една преминаваща“:

И аз не спрях пред тебе,
И ти не пожела,
А бих те аз обичал и ти разбра това“

За да има  и за следващ път.