В ТЪРСЕНЕ НА ДРУГОТО ЛЯТО.

И възможност за "фузион".

Не знам как е с вас, но Българското  черноморие е напът да ме откаже от себе си, въпреки генетичната ми връзка с него. Мисълта, че те дебнат и бият ако не платиш 10 лева за плажуване, а изборът е или  на пясъка - чадър до чадър на цена колкото ти струва леглото в хотела, или шума и  навалицата из търговските панаирджийски  бетонирани сокаци на т.н. курорт,  човек се замисля за други  преживявания и развлечения. Така че  огромното стълпотворение на Роженския събор – около  300  хиляди, не е  феномен. А форма на протест.  50-тте тона боклуци  обаче, са си  рецидив.  

Наскоро прочетох материал, в който се обясняваше как на българските фестивали никак не им върви и те линеят и угасват за година две. Да отидеш на фестивал за да изключиш от ежедневието не беше нещо разпознаваемо  като изоточник на забавление  у нас. И изведнъж „Събор на народното творчество и животновъдството“ да събере стотици хиляди, не в бетонните джунгли на Слънчев бряг, а  под открито небе?
И без да потъва в дебрите на   народопсихологията, човек се  блазни да анализира това. Защото,  строго погледнато,   толкова животновъди нямаме. Любители на народното творчество бол, но повече в кръчмарски вариант. Вероятно има нещо друго, което е липсвало , а е дремело в колективната памет, нещо, което свързва човек и природа, минало и настояще. Значи хората търсят нещо друго, което ги събира по Роженските поляни. Духа на мястото, магията на общността, липсата на обвързаност с формалности те.,радостта от полета на  душата.
Тоновете боклук  обаче, останали подир това, са  пряката връзка с ония времена,  в които „празниците на трудовите хора“, животновъди, , заварчици, творрци от всякакъв калибър,и др, бяха точно обратното на това, да бъдеш на място, което сам си избрал,  и припознал за свое.Това бяха колективни мероприятия, натрапени   по задължение спартакиади и олимпиади в класически тоталитаренн стил изтриваха  всичкия   мерак да съжителстваш с много хора на едно място. 
Сегашните фестивали всъщност се опитват да стъпят на по-стари традиции, на съборите, които традиционно в българската култура са събирали хората  в родното място, но  натрапения соц модел подсъзнателно сякаш  е възпроизвел  тоновете боклуци, като символ на отчуждението и отрицанието. Стоте каба гайди   на красивите Роженски поляни  е прекрасно нещо, но сюрията сергии, кебапчета,прекалено битовизираната атмосфера,  декорирана в традиционен стил със занаятчийски, етнографски и музейни експозиции, изложение на овце, кози, кучета, крави и биволи, граничи с тривиалното и кичозността. Като добавим предозираното напомпване със сувенирна патриотарщина, се питам този ли дух е търсеният, като пречистващ и вдъхновяващ душата.

А има такива фестивали, които събират младите по света, след които и  прашинка не остава. Празници  на духа,  които целят да  накарат   освободеното от бита въображение да сътвори възможен паралелен свят на доброто и общността.

Когато моята дъщеря поиска да отиде в Будапеща на Sziget,  а научих и за EXzit в Нови Сад, много се зачудих, какво привлича стотици млади хора да се събират под небето, да спят в палатки лишени от удобства, за да слушат една или друга хитова група. Е, вярно, от поколението на Удсток съм, мечтала съм волно и разкрепостено да слушам музиката, която харесвам, но у нас, както казах, имаше спартакиади  и олимпиади . /За един опит на с. Ритъм да направи фест в Димитровград е любопитно да се прочете в  наскоро излязлата история на рока от  на Румен Янев и Емил Братанов „Цветя от края на  80-те“ в текста „Абонирайте се за собствените си мечти“ на  Доротея Монова./
Оказва се, че фестивалите напредват и завладяват   Европа и все повече привличат  не само младите с възможността да предложат  нещо различно, интересно, вдъхновяващо и забавно.

Като например   Фузион. Fusion.  /съчетаване, сливане/ фестивал, който „сдобрява“ миналото, отрича комерсиалното и се опитва да подскаже бъдещето.  
The Fusion-Festival се случва всяка година от 1997-а насам в края на юни недалеч от Берлин.  Алтернативността на фестивала или стремежа да преобърне традиционни нагласи е както във заглавието Фюжън, изписвано и на кирилица в сайта, / Фузион, но се чете| ‘fjuzn/ така и в избора на място- бивша военна база Müritz Airpark in Lärz, Mecklenburg. Това е фестивал, който не изключва, а преборва миналото. Затова и не поражда остатъци и боклуци. Идеята е да се създаде временен автономен свят, нещо като трансвормационна реалност.    

 Посред никъде, в полята на северна Германия  израства най-големият лагер в северната полусфера, чието мото тази година   било 4 дена „празник на комунизма“. Събират на хора, съчетават се  идеи, с цел  преобразяване на света и представите за него.. Чрез музика от всички видове, театър, пърформанси, кино, целия спектър от инсталации, интеракции, арт изпълнения и комуникации. Обединяващото е  устремът и поривът за индивидуална свобода, условието е, без  ограничения  и предразсъдъци. Фюжънистите от всички краища се обединяват на място, което ги кара да се чувстват братя и сестри.
Предлага се само  вегетарианска храна, 100 евро е участието, но можеш да си изработиш и върнеш обратно част от парите. Специална организация осигурява  и предлага срещу заплащане различен вид дейности, свързвани с почистването и поддържането на реда и за записване се чака на огромни опашки. Ето защо и боклуци не остават. Поляните са чисти.. Но, и съзнанието и подсъзнанието, също. 

Моята дъщеря е свидетел. За мен остава да си мечтая и тук за такива места. Задават се Беглика и Узана, надявам се те да да прокарат път към възможността да се научим да празнуваме, преобразявайки себе си. И, да намираме другото лято, в което сме такива, каквито искаме да бъдем.