ЛЯТНА КОЛЕДА

Събрали сме се цялото семейство, малката дъщеря и Матиас са дошли от Германия, те ще готвят, всеки ще прави по нещо, Ангел подрежда трапезата, Изведнъж се оказва, че единствените салфетки у голямата щерка  не са с мидички и камъчета както изглежда, а коледни. Е, не е ли знак от съдбата.За това, че коледните обещания се сбъдват: да бъдем отново всички заедно. Затова и празнуваме Лятна Коледа. 

Всъщност, не е ли това смисълът  на лятото-да сбъдва желания. Събира те с децата, с  приятелите, спира времето и те дарява с безценни  преживявания: спомени и предчувствия.   

Лятото е  скрити послания. Ако ги разгадаеш, ще опознаеш себе си. Какви са истинските ти желания. Кои са истинските хора край тебе. Как да опознаеш децата си.
Лятото е любов. Към близките. Към природата. Към хората, които те научават как да живееш.
Лятото е пътуване и завръщане.Откриване и преоткриване.  На нови места и  познати по нов начин.

Лятото е  интимност и чувственост. Учи те да  разпознаваш ароматите на тревите, да четеш полъха на вятъра по кожата си да сутрин на разсъмване, да се оглеждаш в росата, да се радваш на жарката му прегръдка  и дори жегата да приемаш като дарена енергия за зимата, да наливаш в чашата залезите и да прегръщаш с любимите под звуците на чайките и щурците...   

 

Лятото е изпит за родителство и семейна терапия.Децата са във ваканция. Децата са при тебе. Децата са заедно. Хубаво е да им създадеш свят, който да остане завинаги ваш. Посвещаваш ги  в ритуала на своите лета. Пътуването до определени места е като инициация  света на възрасните и големите. А ти самият се открадваш нещо от  младостта.

Лятото е приятели. С тях трупаш алманах от спомени и истории, в които думите придобиват свои  значения.Трябва да се знае контекста. „Бай Пешо в Шабла пак не му ядохме чорбата“ е: „Прехвалената стока често е бошлаф работа"Не само защото поредна година не можем да намерим свободно място,  но и защото прехвалената кръчма, не предразполага особено  с уют и любезно отношение.  

" А на сам, а натам поручик Чунчево“- е нарицателно за самонадеяно и прибързано решение, което те връща в изходна точка без да си постигнал целта.Така веднъж подминавахме неколкократно  въпросното село заради бързане,и все пред нас фара на Шабла изникваше.
Важно е повторно да отидеш на същото място и да го погледнеш от друг ъгъл, но със същите хора. За да бъде споделена   метафората.
 

За нас лятото с приятелите, е Балчик.  И срещите  със  специални  хора –талисмани, като доктора. Той се появява винаги,  когато имаш нужда от него. И е душата на компанията. Задължителен и незаменим. Оправя счупен пръст, лекува с бира и магически лимонади, храни сюрия кучета и котки. Вари ракия за приятели. В останалото време ръководи болница и лекува цял Балчик .

Лятото е и  време за себе си.  Време за четене. Както винаги, книгите, които трябва да прочетеш, те намират в точното време на точното място. Бях си заделила типично летни четива, но се оказах на плажа и под сянката на чадъра с  БабаЯга снесла яйце“ на Дубравка Угрешич.Книга, която по странен начин кореспондираше с току що затворената  „Елегантността на таралежа" от Мюриел Барбери. Два неочаквани погледа  към темата за     възрастта, красотата на мъдростта и знанието, както и богатството на   човешкото общуване, сродството на душите, въпреки  възрастите.Текст-истински   антидот срещу лятна леност и подвеждаща рутина.  Гурме наслада за душата и ума.Също и голяма забава.  След като научих например, каква е връзката на кокошия крак на Баба Яга с тънките токчета и дългите нокти на жените-кукли , тревожещи мъжките сънища, както и на отпечатъците на холивудските звезди пред Китайския театър с праисторически времена,  като видя вече  блондинка с грим и изпилени нокти на плажа мигом  пред очите ми ще се превръща в   Баба Яга.  

Когато си отворен за различното,  летните  открития и преживявания те спохождат и сами. В  библиотеката на плажа на края на Албена, където готвят най-хубавата рибена чорба се оказа, че  има и плажна библиотека. И там се срещнах  Деница Димова  и книгата й „Дневният живот на пеперудите“. Книга, долетяла като поредно откровение за истинските смисли в живота. Общуването с тези книги бяха част от личните ми подаръци това лято.  Изкуството е това, което „оформя и придава видимост на емоциите ни и заедно с това им поставя печата на вечността“, твърди Мюриел Барбери .

Така че, ако трябва да  обобщя, това  лято  остави поредния отпечатък по пътя към вечността, спря  времето за малко, за да отсее зърното от плявата,също като камъчетата от пясъка, които занасяш в къщи от плажа и грижливо съхраняваш в стъклени съдини. Да ти припомнят, подсказват и връщат към истинските същности.  А и ме научи да  продължавам да вярвам в коледните чудеса.