ВЕЛИКОТО ПРЕСЕЛЕНИЕ В ГЪРЦИЯ

Не че не съм ходила, но такова нещо не бях виждала. По Халкидики отляво, от дясно на Ситония, а сигурно и по останалите ръкави на полуострова, се чува само българска реч. Цяло чудо е да видиш  някой и друг германец или поляк. Започваш да се питаш, защо ли още не са ни сложили квоти за пребиваване съседите, тъй като картинката напомня преселение. От какво ли е забягнал българинът и най-вече софиянецът?

Оговорът е- от грозното. Грозните хотели-мутанти, смръщените физиономии, боклукът, немарата , безотговорността, некачествената храна.. Зараза, която  разстройва съзнанието подобно стомашните разстройства, причинени от същото тъпо примирение с безотговорността .Ами иначе как да си обясниш, че се къпеш в остатъците на това, което консумираш?
А тук няма  нищо общо с нашето Черноморие. Непокътната природа. Никакви архитектурни изстъпления не загрозяват пейзажа.  Малки, крайбрежни рибарски селища уютни таверни  и хотелчета, сгушени в заливчетата. Чисти плажове, чиста вода. В вея  не се изливат нечистотии и отпадъци.  И българи българи...които не цапат. Не пускат високо музика. Събират след себе си всичко. Децата им не крещят по плажа, в хотела и къмпинга. Любезни са и дори се усмихват и поздравяват от време на време един друг. Помагат си за едно друго. Сядат на една маса без да се познават, че и се заприказват .

Ама защо е така само там, където уж атмосферата предполага да събудиш дивото в себе си? Значи, човек, дори българинът, по природа е грижовен, внимателен и уважаващ и себе си и другите.Харесва му уредбата, при която на всички да им е добре. А какво го кара, като се върне назад-в цивилизацията, да стане отново груб, небрежен, незачитащ никого край себе си?
Дали ако продължим масово да се изнасяме в Гърция по всеки задал се празник или по-дълъг уикенд, ще прихванем малко от простите правила, които правят живота хубав и дали ще разберем, че всъщност бягаме от самите себе си?

Важното е да тръгнеш, за да се намериш.

То не е така просто. Пътища се вият нагоре, надолу, морето се появява ту от ляво, ту от дясно, имаш чувството, че се въртиш в кръг. Дори  GPS-ът не помага и току виж, ти съобщи, че си достигнал целта посред нищото. Не му вярваш, ядосваш се, а то тъкмо там се оказва мястото,  което търсиш. Но тепърва ще разбереш. То е скрито и незабележимо и трябва да свърнеш от очебийното, за да попаднеш в паралелния  свят на забравени  истини и правила.
Каламици. няма и табелка. Входът към Талата едва се разпознава. Като да става дума за посвещение, за отключване на сетивата на душата. И ето ти  къмпингарския рай.Вътре   е чисто и подредено, като за кино. Гора, палатки , кемпери, бунгала- в тиха и прохладна безкрайна гора и плаж, който съперничи с най-прекрасните гледки на света.
Там, някъде, на заден план, се извисява Атон.

 И други знаци за святост  и първични духовни  неща.

  И, ето го лагерът, наводнен не от дъждовни циклони, а от българи. Ама, по-така.

 "Златни пясъци", ли? Да не би "Слънчев бряг"?

 Мъже разпъват шатра на плажа. 

Вярно, че става мода да се ходи на къмпинг. Ако те хване крастата е да се сдобиеш ако не със скъп кемпер или каравана, каквито тука дават и под наем, поне с прилична палатка, ставаш нещо като член на секта, на специално тайно общество. Както и зависим от една огромна индустрия, предлагаща всякакви джажи и джунджурии, с които да се създадеш собствен свят. Извън цивилизацията, но цивилизован. Уютно и удобно.
Ето я Катерина, не пред лаптопа, а пред скарата. Кеф. Пробва специални рецепти за къмпинг.

На това място душата празнува и без повод,

  но пък ако има и повод,е направо рай. И слънчев залез в чашата с узо.

.Важно е да откриеш мястото.

Най-добрата таверна за 2016-та. Така казват и сигурно  са прави. Торони. Приказна перла-толкова на скришно местенце приютена, че пиратите не са намирали път към нея  Там през войната са се крили германски  подводници  Заливът е скрит откъм  морето,което  все още е Бяло, на път да се прегърне с Егейско.

Сега обаче, германци няма.  Меркел не им давала да идват. И, както казах: българи българи, струва ти се, че сънуваш, сън, в който и нашето море е като това тука.

За гръцката кръчма няма да разправям. Каквото и да кажа, ще е малко и неточно. Бегли щтрихи към пресните  калмари, октопода, суфлакито, агнешките ребърца, тарамата и огромните свежи салати, са чевръстите могобройни любезни и сговорчиви на всички езици момчета и момичета, които обслужват,  следени изкъсо откъм кухнята от главия готвач или готвачка. И масите там те очакват по този начин.

Да не пропуснем  и Зорбас, обаче.

И още приказни гледки

 И душата полита и се възвисява..

Ето какви места може да открие човек и да ги припознае за свои. Добре е, обаче малко и да знае къде отива. Хубаво е, като се запознаеш със съседите да знаеш по нещо от историята, която както винаги, по тези места, много ни свързва, много ни разделя, но ни е обща.
Като се поразговорихме на чашка  с Ахилеас,  гостоприемния стопанин на хотелчето, в което ние, по-възрастните, бяхме настанени, споменахме, как на връщане смятаме да разгледаме Арнеа. Градче, което децата на отиване са мернали, впечатлили са се от красотата му и ни го препоръчват." Е, какво ще дирите в Арнеа?" На няколко пъти стрнно ни отбиваше мераците Ахилеас. Покрай сладката раздумка за риболов научаваме, че в произхода му има и турска жилка.
така или иначе, нарочно или без да искаме, казах как пътищата наХалкидики сякаш водят на никъде а все в целта те извеждат, навръщане попадаме на Арнеа. Още на входа на това градче-исторически резерват, научаваме, че тук се е случило присъединяването на Халкидики към Гърция след 400 и повече години турско робство.

 

За този паметник  обаче, ми се иска да знам повече.

Иначе, на Халкидики са живели работливи земеделци, отглеждащи добитък, парчетата земя край морето  не са я имали за нищо, затова   са я завещавали на  келемето- женското дете в къщи. Историята обаче, им го връща на мъжете и сега ценните земи са тези,  "женските", по брега. Затова и хотелите носят само женски имена. Поне такава е местната приказка. Гръцките котки имат също отношение към всичко това, макар загадъчно да мълчат. Както и Историята не казва кой крив, кой прав.

Има за какво да се върнем пак.