ВРАТИТЕ, КОИТО ГОВОРЯТ

Бяла завист ме обзе, когато попаднах на изложбата на Темелко Темелков, „Вратите на София".  Интересно как един моден фотограф, надарен портретист, се е обърнал към тази тема. А може би тъкмо защото разбира от лица и характери, е открил  възможността чрез  вратата да покаже  "лицето” на живота, който сме избрали да живеем.  


   

ВРАТАТА не е само вход към дома на човека. Вратата е символ, и метафора на избрания от нас живот. По вратата можеш да ги познаеш, както се казва. И да разпознаеш в тях цели светове, биографии на хора, епохи.
В Париж не можеш да не забележиш великолепието, разнообразието и уникалността на вратите, от които очакваш я Балзак,  я тримата мускетари, мадам Рекамие, Толуз Лотрек, Аполинер,  Хемингуей, всеки, който ви е грабнал въображението чрез литературата или историята, да излезе и поведе. Тайни и загадки, митове и легенди, човешки съдби, чиито почерк, стил и характер личи както се казва „от входната врата”.

Вратата е още праг: прекрачване в неизвестното, в другостта, в отвъдното. Води към  рая, или ада. Към собствените висини и бесове.

 Но най-вече вратата води  към мястото, където е сърцето на човека.

  Макар че София все още можеш да срещнеш стари красиви, дървени, резбовани врати с история, повечето са врати, белязани от безразличието. Потресена бях, като разбрах как масивната  дървена врата на Дома на българо-съветската дружба на бул. "Евлоги Георгиев"-   врата, носеща историята на епохата на соца бе подменена с безлико и грозно PVC.  

Темелко Темелков   се занимава именно с изобилието от врати, които са предназначени да лишават от памет.  Мръсни, облепени, загрозени с вулгарни графити-сякаш не са врати, водещи  към човешки домове, а са   входове към мрачното ни подсъзнание изпълнено с ужаси, страхове, омрази и несъгласия. 

Има ли пространство за  духовност зад тези врати? Може ли да си представим живота, който протича зад тях, пристъпва ли човек с цветя към любима през този праг, изпраща ли деца на училище, посреща ли гости и радва ли се на нещо въобще? Има ли цвят, аромат, светлина, радост и усмивки -отговорът е черно-бял.

През тези врати единственото което влиза, е  грозотата, а тя е зараза, която веднъж като се настани в околното пространство, завладява  душите завинаги.