Униформата ли диктува в БНР



Дежурен полицай на пропуска на БНР напада агресивно Весела Бонева, не иска да я пусне, счупва и ноктите. За причинения  й стрес,  разказва приятелят й, Еди Казасян-син, като се обръща  във фейсбук  към министъра на вътрешните работи  Веселин Вучков, за проверка по случая.

 


Всяка уважавана институция има пропусквателен режим. БНР също. По времето на социализма,  трудоемък и сложен процес бе да вкараш някого вътре. Редакторът  попълваше  акуратна  бланка-специална бумага, която се разписваше само от оторизирани началници .Не всеки имаше право на параф. Като станеш началник, те възнаграждават с това висше  право, да подписваш пропуски. То други права много, много средните началници нямаха. Затова с наслада слагаха подписа си на въпросната бланка. След което пропускът се завеждаше на Информация. Не знам дали  междувременно вкупом пропуските не са били преглеждани от някое спец звено, да не би да бъде допуснат до микрофон някой враг на народа. Сигурно. Тайните служби в радиото бяха почти явни. Имаха си стаичка и през повечето време играеха шах .  
Много са случките от близкото минало, превърнали се в радиофолклор.
Имаше един милиционер,  Гелето. Легенда. Недай си боже, да си си забравил пропуска. Нищо на този свят не можеше да го накара да те пусне да си вършиш работата. Хващаш градския транспорт и обратно в къщи. А ако си го загубил, още по-зле.
В началото на демокрацията идваза  събеседник министър председателят Филип Димитров. И се оказва без паспорт. Какво мислите, прави Гелето? Не го пуска в студиото, разбира се. Докато не му се обажда директорът на радиото. И не за друго, а защото в правилника е вписано, че директорите единствено имат право да придружат гости без пропуск. След което, тогавашният директор на БНР, Иван Обретенов, похвали Гелето за спазване на уставния ред. Либерални времена, ама редът си е ред. Иван беше прословут  със своите заповеди: в радиото да се влиза само с опрятно облекло. Никакви разпасаности, голи гърбове, презрамки. На жените дори беше забранено да се появяват  без горната част на долното бельо,а на мъжете-  да носят  къси панталони и шляпат с джапанки по коридорите. Правилно. Европеизацията  искаше своите жертви. Всъщност, журналистите наистина и по професионален кодекс трябва с външния си вид да отговарят на   престижа  на институцията. Пише го и в правилника на Свободна Европа, и  на BBC.
 В по-нови времена се въведе електронна охраняваща бариера, но епопеята с пропуските остана.Така че гостите и външните участници в предавания и  до ден днешен чинно изчакват да бъдат проверени веднъж на информацията, след което минават на преглед при дежурния офицер. Не можем да отречем, че ред има и в другите европейски страни. Чакаш на опашка за проверка  или някой специално идва да те посрещне. Начинът, по който те проверяват обаче, е въпрос на   корпоративна култура и корпоративен манталитет.
Така че, в сегашната случка   ме тревожи единствено  агресивността. В нея откривам  рефлекс на вътрешни напрежения и несигурности, витаещи в сърцето на охраняваната сграда, рефлекс на управленски манталитет, налагащ страха като мярка за съществуване на подчинените и  делящ рязко хората на свои и чужди.     
А само преди година и половина БНР провеждаше много културни събития, като изложби, концерти и дискусии. Допускането на публиката ставаше свободно, с дискретното съдействие на охраната. На младежките алтернативни пънк и джаз концерти охраната  виждаше доста зор да овладее разлудувалата  се младеж. Но без агресия и скандали.
Затова мисля, че  поведението на полицая, изтървал нервите си, който явно и  ще отнесе вината, не е случайно , а е симптом за униформеното мислене в БНР.


Коментари

Популярни публикации