Широко затворени очи за ченгето до мен

За досиетата и журналистите

Беше време, когато крещяхме по площадите "Кой не скача е ченге". И това май беше единственото ни пречистващо упражнение. Досиетата, които трябваше да изкарат на бял сват мръсните ризи на властта, да разкрият тайните механизми на управление, 25 години продължават да играят основна роля в манипулирането на обществено мнение с цел укрепване на властовите позиции на собствените им притежатели.

Междувременно на порции се хвърляше прах в очите на публиката, като се вадеше някое и друго досие, колкото да се успокои я натрупано социално напрежение, я да се свърши работа в унищожаването на партиен противник. На тепсия се поднесоха имената на разузнавачите. Е, не на всички, но колко ли чужди посолства са потривали доволно ръце оттова?

Имената, които четяхме, обикновено бяха като във вица за шпионина Гарабед от втория етаж. Всички си ги знаем. А истински действащите си оставаха по местата. И до ден днешен продължават да си вършат работата, да реализират потайните и неприлични мечти на властта. Същинските опити за лустрация никога не се случиха, защото се проваляха в парламента. Новите демократи бързо научиха истината, че който държи тайната, той притежава властта. Комисии се създаваха и сменяха, но ваденето на досиетата продължи да напомняили на фарс, или на оперативни разработки.

Аз лично съм проверявана. От комисията Андреев. Бях предложена за член на УС на БНР. Комисията доказа, че  не съм ченге. Но сред тези, които ме проверяваха в тогавашното НСРТ, имаше. Така че назначаванията в радиото продължиха да следват задкулисните правила. Приехме за даденост, че тайните играчи винаги са диктували и ще диктуват. Двойнственият морал си ни е тоталитарно наследство. Едно на думи, друго, на дела. Същите хора и преди и сега са си навсякъде и винаги до нас. 
И сега, не щеш ли, научаваме всеизвестната истина, че СБЖ, Съюзът на българските журналисти, бил оглавяван години наред от агенти на ДС. Бре, че изненада. Ами, това всички го знаеха. СБЖ бе станало символ и стожер на упадъка на нравствения климат в България. Съюзът на журналистите, създаден да защищава правото на хората в професията да казват истините са властта, да разобличават скритите й корумпиращи механизми, бе параван за хора, с нечисти съвести и ръце.

Имаше такава гражданска инициатива: „Чистите гласове“. За нея ратуваше г-н Лозанов, когато за малко беше останал без регулаторна роля над медиите. Гласовита акция, с призиви и подписки. Повик за пречистване на гилдията. Беше, но се забрави. Защото освен няколкото шумни кампанийни срещи и ПР участия в медиите, нищо не последва.Дали сега с ръка на сърце, и „чист глас“ Георги Лозанов би могъл да каже, че край него в СЕМ , преди това в НСРТ, не са работили и работят хора от бившите служби? Че странни и неизяснени обстоятелства има около доста събития, определяли начините на управление в електронните медии? Бяха ли назовани нещата с истинските им имена?

Така че в резултат на трайно настанилото се правило, едно да говорим на глас, друго да имаме на ум, през годините не само не настъпи никаква промяна в нравствения климат в България, но още повече се влоши. Защото необходимата пречистващата сила на медиите не се осъществи. Провалена бе умишлено.

Защо сега му излиза досието на СБЖ? Защото идат избори за ново ръководство .
И някой иска да ни хване пак за канарчета. Някой, който притежава достъп до досиета, си е спретнал път към завземане на апетитната хапка- имотите, почивните станции,сладкото живуркане из сенчестите му коридори. За нас е определена ролята да викаме „долу лошите“, докато едните сменят другите , нашите“ сменят „вашите“, въпрос kd кой отдел се готви за власт.

Редовите журналисти ще продължим да си живеем със скелетите в гардероба. С ченгетата до нас. А международните институции ще продължават да отбелязват срива ни към дъното в класацията по свобода на словото.