Университет на третата възраст: образователна идея с бъдеще или безперспективна регионална инициатива



/ на вниманието на министъра на образованието и науката, Тодор Танев/


Университет на третата възраст: образователна идея с бъдеще или безперспективна регионална инициатива
Разговори в чата между набори оттук и оттам океана






Напоследък се намерихме в мрежата с колега, с която сме учили заедно в Софийския университет и която с днешна дата живее в Калифорния. Осведомявайки се кой какво е правил медувременно от времето, в което сме завършили българска филология до сега, се оказа, че аз съм в края на своя житейски цикъл. Градила съм биографията си като радиожурналист, била съм литературен сътрудник, репортер, водещ журналист,управленец в системата на БНР.Преждевременно пенсионирана чрез уволнение, поради несъгласия с методите на управление на ръководство, се оказвам в невъзможност да отговоря на въпроса на моята колега:„ ти какво правиш сега?“ Сякаш съм спряла на ръба на пропаст. Без да зная какво да правя оттук нататък.. А тя, тепърва започва. Учи отново в университет. Психология на стареенето. Ето как коментира разликите в социалните статуси на възрастните хора тук и възрастните хора там:

„Ей, ама ти си точно материал за учебник. Сега сме на темата удовлетвореност от постигнатото и мотивация за бъдещето. Става дума за периода 65-74.Пенсионирането в разцвета на силите си е направо трагедия, особено като си дал сърцето и душата си за нещо, което обичаш да правиш. ОБАЧЕ, в тази възраст хората, които са високо образовани, физически здрави и финансово необременени, преориентират често ценностите си и превключват в нови интереси. Например нашата професорка е била юристка 27 години, след което завършва психология на стареенето, от 5 години преподава в колежа, където уча, а от две години има сертификат за фитнес-инструктор на възрастни хора. Това тук е голям бизнес, който тепърва ще се разраства.“
Културни различия, или пълна липса на политическа прозорливост ни докара дотам, че след като години наред с бурен социалистичеси плам бранехме ранното пенсиониране като беше манна небесна, обричайки 55-60 годишните на бедност и болести, сега пък се надсмиваме над предложението на министъра на образованието Тодор Танев за създаване на Университет за третата възраст. Идея, която той споделя във фейсбук страницата си. Да опипа почвата, явно. Защото познава елементарните реакции на медиите. Клиширани позиции от рода на: „а младежката безработица“,“ това ли е най-важно за обществото“.. и пр.
Безработицата има две лица. Млади, които не искат да работят, защото нямат никакви знания и умения, и хора след пенсионна възраст с умения и опит, за които няма нито преквалификационни курсове, нито трудова борса .
Увеличаването на границите на живота, на качеството на живот създават нова ситуация. И въпрос на умна политика е, да се изработи стратегия за привличане и създаване възможност тези хора да продължават да се трудят за обществото.
Тук след 62 години възрастните хора учат в колежите безплатно - каквото си поискат. Смята се, че влияят добре на младите студенти. Нашият водопроводчик / на 75 г./ в Мичиган в момента взема French III като ни се повреди нещо, трябва да се съобразяваме с класовете му . Аз учих първо две години история на изкуството, заради лекциите в музеите. Да, може би трябва да има организация за пенсионери, като тази тук, която отстоява правата на възрастите хора в парламента и в сената, ОБАЧЕ "спасяването на давещите се е дело на самите давещи се". Хора като теб и приятелите ти с влияние и контакти във високите ешелони, биха могли да променят нещата. Тук през 1974 са прокарали закон против възрастовата дискриминация, след което като кандидатстваш за рбота, не си длъжен да пишеш кога си роден и разни други права, сред които и правото да съдиш работодателя си за преждевременно уволняване.

Проблемът е в манталитета и необходимостта да се работи за създаване ан нова култура на отношението към темата за възрастта. У нас културата все още е фокусирана върху предимствата на младостта в холивудски стил . А „пенсиите“ традиционно се възхприемат като излишните хора на опашката, с бурканчето кисело мляко в мрежичката . Само дето днешните 60 годишни по нищо не се различават от 40 годишните от близкото минало. А имат и повече знания и интереси.

Затова прословутата притча за единствения син, който спасил баща си от смърт, когато всички убили своите поради глад, а после оцелелият старец ги научил как да сеят жито, трябва да се разкаже в съвременен вариант.

Не можем да бъдем всички млади и красиви. А и никой не става по-млад. Но можем да бъдем умни по всяко време. И да видим предимствата за обществото от активирането на бездействащото поколение в зряла възраст. Защо ли медийните корифеи си затварят очите за факта, че весниците за Втора, Трета възраст, 55+, имат най-голям тираж? Има ги и в интернет. Но в програмите на т.н. национални медии освен в предаванията за болести, не съществуват други теми , свързани с възрастта.

В Европа особено сега, но и още още преди години се замисляха за потребностите на тази разширяваща се аудитория и на мода излезе т.н.“синьо радио“ . Мисля, че в Дания, най-известната радиоводеща беше над 70 години. Тези хора имат интереси, обичат да пътуват, да се забавляват, да спортуват, да общуват, да придобиват нови умения, имат време да споделят, имат истории и биографии, има какво да научиш оттях. У нас понятието„пенсионер“ е категоризация – ненужен. Нямаш право на социален живот. А точно националните медии със застаряващата си аудитория, би трябвало да мислят и работят за тях. Младите не слушат радио и не гледат телевизия. Те имат Интернет.

Така че, вместо да се поддържа и традиционния атавистичен ужас от възрастта, да се възпитава и обучава. Култура на стареенето. Да се въведе дисциплина психологията на третата възраст. Като специалност във водещите ВУЗ-ове. Защото, мин. Танев, всичко започва от образованието . Има нужда от Университет на третата възраст. Но не в изоставащ провинциален регион. Където идеята скоро ще бъде сведена до едва кретащ старчески дом.

Не се страхувайте да се борите на национално ниво за мисията да се: „ защищава човешкото право на всеки гражданин за допълване или получаване на нови знания, активен живот във всяка възраст, поддържане на добро лично психофизическо състояние, активно участие в обществения живот и предаване на натрупания опит на новите поколения.“

Коментари

Популярни публикации