Руский гастроном- опит за носталгия втора употреба

Руски магазини никнат у нас  като гъби. Вътре-бонбони, руска водка, сельодка, чер хайвер. Не стоки, а спомени. Ще кажете, свободен пазар. Търсенето определя-предлагането. Стоките ли се търсят или спомените? Или стоките търсят спомени. Какви дремещи пластове на съзнанието отключват те? Нещо билзко, познато- за едни плашещо. За други-добре дошло. Драматичният сериал „Южен поток“ може да бъде гледан с водка „Путин“ в ръка, замезвайки със сельодка. За подплата на внушенията, сутрешен телевизионен блок включва Баба Ванга. Тя била предсказала, че пътят на България към света минава през Русия и че Евразийският съюз е неизбежен.Така била казала пророчицата. Русия, не СССР?! Задават се избори. Премиерът Орешарски и националистът Сидеров в руското посолство. Патриарх Неофит при Кирил –на православен инструктаж. Православието и национализмът като основни стълбове на евроазийския проект.На Запад обаче също националисти надигат глава. Изтокът се готви да противостои на Запада с всички средства. И с водка, и с конфети. Важното е да се събуди носталгията по утробните времена на познатите зависимости.


Назад към утопията.

Време „втора употреба“ е нарекла възкръсването на постсоциалистическия синдром Светлана Алексиевич в чудесната си документална книга „Време втора употреба.“. Време, в което се появява отново търсене на Ленин и Сталин, на съветски бонбони и съветски стоки. У нас сред графитите по стените се появиха: „Смърт на комунистите“, сърп и чук. Чия ли млада ръка знае какво значи това? Книгата на руски ми е дадена от един гермаски режисьор. Той е посветил творчеството си на изследване на разликите в нагласите на европейците, от изток и запад след падането на Беринската стена. Какво ни сближава, какво ни раздалечава, какво от стената е останало в умовете и душите и кога възкръсва чрез спомените на родителите. Или, кога конфетите стават идеологически продукт.

Обичам Чехов. Не обичам руска кухня. Отвреме на време, рядко-сельодка и водка. Чела съм Достоевски, Тургенев, Толстой, Лермонтов, Пушкин в оригинал. Обичам Булгаков, Бабел, Манделщам. Юрий Трифонов,  Аксьонов, Еесенин. Бахтин ми е бил пътеводител в европейската култура, Лосев в литературознанието . Познавам Бердяев. Слушам Галич, Окуджава, боготворя Висоцки. Москва не ми хареса. Бях там в Елциново време след пуча. Наелектризирани националисти раздаваха брошури срещу евреите. Пречупени кръсвове и призиви, униформени с шмайзери в хотела. С връзки се уредих за балета „Лешникотрошачката“. Жените събуваха валенките в тоалетните и слагаха токчета. Всъщност, публиката беше предимно женска. Мъжете слушаха какво става в Чечня. „Моят не можах да го доведа“-подслушах в антракта. А там- шампанско, чер хайвер.Обичам да слушам разкази на приятели, учили в СССР. Умирам от смях. Нощни алкохолни поездки. Можел си да спреш и се прибереш с пожарната кола срещу рубла или половин водка. Още повече се забавлявам, когато незнайни графитисти изпробват чувството си за хумор върху паметника на съветската армия. Не го обичам този паметник. Не искам да стърчи там и да ми напомня онази част от близката ни история, откъснала ни от нормално развиващия се свят. Затова лавинообразното нарастване на руски магазини ми прилича на идеологическа, не икономическа експанзия. Защото ми се струва, че реквизитът на отминалите времена, дребните подробности, връщат времето назад, като подменят съдържанието на днешния ден.

И може да се окаже лесно да се се забравят лагерите, унищожените милиони съдби на хора, униженията на братските прегръдки и желязната ръка на Москва. Безпощадният анализ на Светлана Алексиевич -посветен на „совок“- постсъветския човек, действа отрезвително и дава отговор  защо се случва всичко това . Това е сборник документални разкази, - личните преживявания на хора за които   се оказва, че животът в свобода е по-труден от животът без нея. Че никой в русия не е научен  да живее свободно. Защото руският човек е военновремененен. Той знае да „воюва“ на „трудония фронт“, да се „бори“ за урожая, да сразява враговете но не и да живее рационално, по правилата. Светът му е изграден от предразсъдъци и нерпиязън, разделен е „наши“ и „ваши“, както и на жертви и палачи. Подменил е реалният свят с измислен. Затова и чете. Светът на книгите е изместил реалния. А светът за четящия  в Русия е с размерите на една кухня. Там интелигентният човек е себе си. А когато .Затвореният свят се разпада, се чувства беспомощен и се връща пак там. „Аз затова четях Хемингуей, защото знаех, че няма да видя Испания“-Сега, когато Испания е възможна, човекът на книгата е отново в кухнята. Защото свободата се оказва синоним на пари. А руските книги не учат как се правят пари. „Обломов лежи на дивана, а чеховите герои пият чай.“ Да не забравяме как Манилов вае въздушни кули." В съветските времена можеше да имаш монго книги, не дом и кола". „Неправдата на парите в руската душа е неизкоренима“ казва Марина Цветаева. Парите се правят от нечетящите, безскрупулните. И светът на илюзията отново е по-примамлив във времето, когато въпросът „какво четеш, става неприличен в Русия. „ Пак сме разделени на бели и червени“- На кухненските хора –интелигенцията, врагове продължават да са новобогаташите. Светът на пошлото срещу света на възвишеното.

С кой от тези два свята ме свързва Руския магазин?

Можем ли да неутрализираме пристрастията и да спрем да спекулираме с руската тема, като я ползваме за очертания на политически граници и разделения. За да влизаме в руските магазини без да се страхуваме, че ще прихванем постсоциалистически синдром? Да се оправим с хаоса в душите си между „харесвам-нехаресвам“ и да мислим Русия без политика, за да ядем сельодка без да се налага да преглъщаме Южен поток? Вероятно самите ние трябва да излезем от перестроечното време, като прогледнем на света извън кухнята-утроба. Да изберем себе си и превърнем избора в цел. Тогава ще ядем конфети но няма да избираме политици, които ходят на спявка при по-големия брат.