На другия ден

Литургии, реквиеми, традиционни изобразявания на трагичното. Ден на траур. Политиците в храма. Коя година сме и кой век?
Добре,че Фейсбук е огледало на истински ставащото днес. На преобразяването. На  раждането на българското общество.


Доброволци от цялата страна се събират. Появяват се граждански организации за взаимопомощ. Набират се средства.
Българите по света се включват. Появява се призив за действие- „Лондон на борд“- три момичета от Албиона са научили от англичаните- че проблемът намира решение в акция. И Ивелинка Керанова, Деси Слава Мирчева и Недялка Иванова действат по-организирано от Българската армия. Разпределили са си Северен, Източен и Южен Лондон. Съобщават адреси, от които тръгват камиони. Информират се от Червения кръст какви помощи са нужни и действат за набавянето им. Събират пари, дрехи, информират се взаимно. Показват кутията с която ще събират даренията в Хайд парк и в българските училища утре. Децата също трябва да знаят и участват.
Журналистиката ни също е израснала. Очевидното я е преобразило. Лешоядството, както наричам страстта да се ровичкаме в трагедията за будим състрадание и най-вече да печелим публика, взе да намалява. Драматичните интонации, също. Колегите се опитват да са полезни. А и реално помагат. Разчистват редом с доброволците.
В това време институциите са абсолютно неадекватни. Направо ги няма. Немски студент от Варна пита къде е пожарната, къде са полицаите защо не са при хората. Министърът на отбраната и Министърът на вътрешните работи вчера съобщиха че работели в синхрон и си били свършили работата. Свършили? Работата сега ги чака. От всички репортажи не видях някъде военни, полицаи, пожарна.
Видях някаква госпожа от Здравната инспекция, притисната от репортерски микрофон как се гърчи и опитва да завоалира проблема- има или няма опасност от зарази. Слава богу, докато тя не намира отговора, доброволците вече търсят и намират санитарни средства. Не е ли очевидно. Канализацията се е изливала и продължава да се излива в деретата. Някои и сега продължават боклуците си да изхвърлят там.
Институциите потъват в калта на безхаберието.
От калта обаче се ражда общество.
Докато доброволците разчистват, политиците са в храма на първа линия. Изобразяват съпричастност. Ни млади, ни стари политически организации не се организират да окажат помощ . Няма да пречистят душите си. Колкото и да се уповават на Господа. Тия, дето са още на власт, поне да вземат да си свършат работата.
Да кажат ясно причините и какви мерки се вземат.
Още не знаем откъде дойде водата в Добрич. Там река няма. Не е от дъждовете. Кои язовири? Кой ги стопанисва, кой ще поеме отговорността за случилото се ? Стига журналистите са гадали. Долно Ботево трепери и докато местните власти обясняват как няма опасност да се пукне стената , тя вече е потеглила. Кметът на Русе казва, че никой не следи за предпазните диги, че не са ремонтирани качествено , че реките не са обезопасени, не се почистват , а са държавна собственост .
Сега научаваме, че и в София не е безопасно.Около река Драгалевска също има свлачища, че строежите пречат. Ами кой, госпожо кмет тези строежи е одобрявал?
Имаше Министерство на рисковите ситуации. Оставило ли е някаква диря след себе си? Има ли опис на  рисковите  райони, какви предохранителни мерки са нужни? Правилно го закриха, но и да вземат да си върнат заплатите работилите в него, ако и следа не е останала след тях.
А ние да вземем да обявим „на борд“ срещу всички несъстоятелни политици и да ги пометем като потоп на изборите.. За да пречистим храма от тях.